Преди 100 години, на 30 октомври 1901 г., за първи път е присъдена Нобелова награда за медицина и физиология. Той е присъден на бактериолог и серолог Емил фон Беринг (1854-1917), който е открил дифтерит намлява тетанус антитоксин. Наричан е и „спасителят на децата“, защото те са се възползвали от неговите открития през 19 век, когато много от тях са починали от дифтерит. Но много хора също дължат живота си на него и на тетанус профилактика въз основа на неговите изследвания по време на Първата световна война
Беринг - Неизвестен гений
Емил фон Беринг, син на учител, се ражда петото от тринадесетте деца на 15 март 1854 г. в Хансдорф, Западна Прусия. Учи медицина в Берлин, финансиран от деветгодишен ангажимент за военна служба. През 1889 г. се премества в хигиенния институт на Робърт Кох като асистент, където през 1893 г. намира ваксина срещу дифтерит използвайки различни методи, разработени от Пол Ерлих.
През 1904 г. фон Беринг основава „Беринг Верке” в Марбург. В собствената си компания той продължи своите изследвания върху туберкулоза, тетанус и дифтерия. Работил е и по темата за мляко хигиена. През 1913 г. фон Беринг обявява разработването на дифтерийна ваксина, която осигурява трайна защита. На 31 март 1917 г. Емил фон Беринг умира в Марбург на 63-годишна възраст.
Серумната терапия на Беринг срещу дифтерия.
Дифтерията е силно инфекциозно бактериално заболяване, което започва безвредно с възпалено гърло намлява треска. С напредването си, нарушенията на сърце, бъбреци и черен дроб се появяват, причинени от отровата (токсин), отделяна от бактериалните патогени. В началото на 19 век дифтерията е детство заболяване с най-висока смъртност.
През 1883 г. причинителят на дифтерията (Corynebacterium diphteriae) е открит от немския патолог Едвин Клебс (1834 - 1913). Но едва след 10 години заразна болест може да се лекува чрез „серум на Беринг притежава"
