Какво е тик?

Кратък преглед

  • Какво е тик? Внезапно движение или звук, които не служат за цел и не могат да бъдат контролирани от засегнатото лице.
  • Какви тикове има? Има двигателни тикове (потрепване, мигане, гримаси, тропане и др.) и вокални тикове (прочистване на гърлото, сумтене, щракане, повтаряне на думи и др.) в различни комбинации. Най-сложният вариант е синдромът на Турет.
  • Причини: При първичните тикове причината остава неизвестна (подозира се: нарушение на метаболизма на носителите в мозъка, генетична предразположеност, инфекции). Вторичните тикове възникват във връзка с други заболявания (напр. възпаление на мозъка) или с лекарства или лекарства.
  • Лечение: При вторични тикове, лечение на основното заболяване. В случай на първични тикове, например, методи на поведенческа терапия (ХЗТ, ERPT), техники за релаксация, евентуално лекарства. Засегнатите също трябва да намалят или избягват стреса (той може да засили тиковете).

Тик: Определение

По правило тикът се повтаря на различни интервали.

Тиковете могат да се появят в различни форми. Един пример е синдромът на Турет. Засегнатите започват многократно да потрепват ръцете си, да мигат, да мрънкат или да крещят ругатни без видима причина (медицинска копролалия).

Тикът е дразнещ за околната среда и много стресиращ за засегнатото лице. Истинският тик обикновено не може да бъде излекуван. Правилната терапия обаче често може да облекчи симптомите.

Тик: Възникване и протичане и

Тиковете обикновено са временни и изчезват отново след няколко седмици или месеци. Дори ако тикът продължи повече от година, не е задължително да стане хроничен. След период без симптоми обаче тиковете могат да се появят отново.

Тиковете обикновено се появяват за първи път в детството или юношеството. Всъщност тиковете не са необичайни при децата. Според експерти около всяко второ дете в начална училищна възраст развива временен тик, обикновено от двигателен характер. Момчетата са по-често засегнати от момичетата. Причината за това все още не е ясна.

Комбинация с други заболявания

Тиковете могат да се появят в комбинация с психични или психиатрични заболявания. Не е задължително те да са пряко свързани с тиковото разстройство, но лекарите са забелязали, че са по-чести в такива случаи (коморбидност).

Например, тиковете са по-чести при деца с хиперкинетични разстройства (ADHD), емоционални разстройства и синдром на Аспергер (аутизъм). Депресията и нарушенията в развитието също понякога се свързват с тикове.

Какви тикове има?

Тиковете могат да варират значително от човек на човек. Това се отнася както за интензивността и честотата, така и за съдържанието. Лекарите правят разлика между моторни тикове и вокални тикове, които могат да се появят в прости или сложни форми.

Двигателен тик

В повечето случаи обикновените моторни тикове се проявяват в лицето. Примери за това са

  • Мигане, мръщене и/или повдигане на вежди
  • търкаляне на очите
  • Гримаса, хвърляне на глава/кимане
  • Отваряне на устата

Обикновените моторни тикове могат да се видят надолу от главата, например под формата на потрепване на раменете или махащи движения на ръцете. Мускулите на тялото и краката са рядко засегнати, но тикове могат да се появят и в тези области.

В случай на сложни моторни тикове, засегнатите понякога изпълняват цели последователности от движения, например:

  • скачане, подскачане
  • пляскане
  • щампосване
  • почукване
  • хвърлящи движения
  • да се удряте или дори да се хапете

Някои страдащи успяват изненадващо добре да интегрират двигателния си тик в ежедневните си движения, за да привлекат възможно най-малко внимание. Това е много по-трудно с вокален тик.

Вокален тик

При вокален тик засегнатото лице издава неволен и непреднамерен шум или звук. С прост вокален тик това може да бъде например:

  • прочистване на гърлото, лай или подсмърчане
  • Съскане, кашляне, свистене
  • Мрънкане или щракане
  • Повтаряне на чужди или собствени думи/фрази (ехолалия, палилалия)
  • Произнасяне на думи, които нямат смисъл; понякога са и нецензурни думи (копролалия)

Преди всичко, ако засегнатите произнасят ругатни и обидно съдържание като част от своя тик, както засегнатите, така и обкръжението им обикновено страдат много.

Допълнителна класификация на тиковете

Международната статистическа класификация на болестите (ICD) прави разлика между различни групи тикови разстройства. Най-важните са

  • Временни тикови разстройства: Те не продължават повече от дванадесет месеца и често са под формата на мигане, гримаси или клатене на глава.
  • Хронично разстройство с двигателен или вокален тик: Това продължава повече от една година и се състои от двигателни или вокални тикове (но никога и двете едновременно). Някои страдащи показват само един (моторен или вокален) тик. Въпреки това, често има няколко тика едновременно, всички от които са или моторни, или вокални по природа.

Тик: причини и заболявания

Често не може да се установи причина за тиково разстройство. Това се нарича първичен или идиопатичен тик. В други случаи тиковете се появяват вторично като част от други заболявания или разстройства (вторичен тик).

Психосоциалният стрес и употребата на лекарства по време на бременност могат да бъдат свързани с появата на тикове при детето, както показват проучванията. Същото важи и за тютюнопушенето, консумацията на алкохол и употребата на други лекарства по време на бременност.

Първичен тик

Как се развива първичен тик (идиопатичен тик) все още не е ясно. Сигурно е обаче, че генетичната предразположеност играе роля, тъй като тиковете често се срещат в семейства.

Има също така все повече доказателства, че нарушение в метаболизма на месинджъра в мозъка участва в развитието на тикови разстройства. Излишъкът от веществото-носител (невротрансмитер) допамин е фокусът на изследването тук.

Съкращението PANDAS се отнася до невропсихични разстройства (вероятно автоимунни заболявания), които се появяват след инфекция с определени стрептококи в детска възраст. Те могат да включват тикови разстройства.

Вторичен тик

Вторичен тик се развива във връзка с други заболявания като

  • Възпаление на мозъка (енцефалит)
  • Болест на Уилсън (болест за съхранение на мед)
  • Болест на Хънтингтън (болест на Хънтингтън)

Много рядко наркотици (като кокаин) или определени медикаменти също могат да предизвикат тикове. Тези лекарства включват антиконвулсанти като карбамазепин или фенитоин, които се използват за лечение на епилепсия.

Тик: Кога трябва да посетите лекар?

Тикът рядко представлява остър риск за здравето. Въпреки това, засегнатите трябва да се консултират с лекар веднага щом тиковете се появят за първи път. Лекарят може да идентифицира възможните заболявания като причина и да започне лечение на ранен етап. Тогава може да е възможно да се предотврати влошаването на симптомите и тикът да стане хроничен.

Тик: Какво прави лекарят?

На първо място, лекарят трябва да определи дали има истинско тиково разстройство и ако е така, дали има разпознаваема причина за него. След това лекарят ще предложи подходяща терапия.

Тик: прегледи и диагностика

В допълнение към физикалния преглед, медицинската история (анамнеза) е важен диагностичен критерий. Лекарят пита пациента (или родителите в случай на деца), например кога за първи път се е появил тик, колко често се забелязва и какво може да го е предизвикало. Той също така пита за предишни заболявания.

Има и въпросници, които роднини или родители попълват в продължение на няколко седмици. След това тази информация се използва от лекаря, за да прецени колко тежко е разстройството с тикове. В международен план за тази цел например се използва „Глобалната скала за тежест на тикове на Yale“ (YGTSS). След като бъде поставена точната диагноза, лечението може да започне.

Тик: Лечение

В случай на вторичен тик трябва да се лекува причинното заболяване.

При наличие на първичен тик е много важно цялостното консултиране на засегнатото лице и неговите близки. Пациентът и хората, които се грижат за него, трябва да разбират състоянието и да са наясно с възможните влошаващи го фактори. Например, важно е родителите да разберат, че детето им не може да контролира тиковете. Молбите да спре повтарящото се мигане, сумтене или тропане само причиняват допълнителен стрес за детето – в резултат на това тиковете дори могат да станат по-сериозни.

В случай на засегнати деца или юноши може също да е полезно да информирате учителите и обучителите за разстройството, за да осигурите широко разбиране. Разбира се, това трябва да става само със съгласието на засегнатите.

Възможните концепции за терапия включват

  • Техники за релаксация и самоконтрол, при които пациентите се научават съзнателно да се отпускат и по този начин да намаляват симптомите на тикове по целенасочен начин (напр. прогресивна мускулна релаксация).
  • Habit Reversal Training (HRT) описва терапевтичен модел, който, наред с други неща, тренира съзнателното възприемане на тиковете и помага да се развие двигателна противодействие (напр. протягане на ръце срещу потрепване на раменете).
  • Обучението за предотвратяване на експозиция и реакция (ERPT), от друга страна, има за цел да прекъсне мисълта или автоматизма, че атаката на тик трябва винаги да следва предчувствие.

Лекарство за тикове?

Съществуват и лекарствени терапии, въпреки че те не винаги се използват за тикови разстройства. Лекарите претеглят очакваните ползи от лекарството спрямо потенциалните рискове и странични ефекти за всеки пациент.

Най-големите лечебни ефекти могат да бъдат постигнати с психотропни лекарства, които блокират докинг местата за допамин (допаминови рецептори) в мозъка. Те включват например тиаприд, пимозид и халоперидол. Лекарят може да използва и други лекарства в случай на съпътстващи заболявания.

Постоянното тиково разстройство не може да бъде излекувано завинаги. Тикът обаче може поне да бъде облекчен с правилните терапевтични подходи.

Тик: Какво можете да направите сами

Ако стресът идва отвътре (напр. поради изразен перфекционизъм), неблагоприятната вътрешна нагласа може да бъде проверена и променена с помощта на психотерапевтични процедури (когнитивно-поведенческа терапия), ако е необходимо.

Също така може да бъде полезно да научите техника за релаксация като автогенно обучение или медитация и да я практикувате редовно.