Инхибиторите на протонната помпа съдържат активни съставки, които намаляват съдържанието на киселина в стомах чрез блокиране на така наречената протонна помпа (H + / K + -ATPase). Инхибиторите на протонната помпа са сертифицирани в Германия за заболявания като отлив заболяване, гастрит, язви в стомах намлява дванадесетопръстник, и патологично увеличено производство на стомашна киселина. Честото приложение намира инхибитори на протонната помпа в допълнение като защита с по-дълъг доход от болка средства като Аспирин, Ибупрофен or диклофенак. В Германия са сертифицирани следните лекарства, които попадат под термина инхибитор на протонната помпа: Омепразол, Езомепразол, Лансопразол, Пантопразо, Рабепразол. За някои активни вещества вече са налични генерични лекарства.
Режим на действие
Начинът на действие е един и същ за всички инхибитори на протонната помпа, предлагани на пазара. Всички имат общо, че протонната помпа в така наречените обитаващи клетки на стомах е необратимо инхибирано. Тази помпа е отговорна за факта, че протоните (H + йони) се транспортират във вътрешността на стомаха и се развива стомашна киселина.
След необратимо инхибиране на тази помпа, протоните могат да бъдат транспортирани отново само когато тялото е формирало нови протонни помпи. Петте инхибитора на протонната помпа, които се предлагат в Германия, се различават в съответната им еквивалентна доза. Това означава, че за да се постигне една и съща ефективна сила в организма, в таблетката трябва да се съдържат различни количества активно вещество.
По този начин еквивалентните дози на съответните лекарства са в стандартната доза: за омепразол 20 mg, за езомепразол 20 mg, за лансопразол 30 mg, за пантопразол 40 mg и за рабепразол 20 mg. Това се дължи на различния метаболизъм в организма. Има някои изследвания, които се занимават с въпроса дали едно от гореспоменатите лекарства има явно предимство пред останалите лекарства по своя ефект.
Дали това предимство съществува за определен модел на заболяване с дадено лекарство все още не е окончателно изяснено към момента (към август 2014 г.). По-специално, активната съставка езомепразол, която последната излезе на пазара, се обсъжда от пускането му на пазара. Производителят заявява, че приложението на езомепразол води до по-добри резултати по-бързо от по-старото лекарство омепразол.
Независимите обективни изследвания все още не са успели да докажат това. Една разлика между наличните инхибитори на протонната помпа е цената, която трябва да се плати за терапия. Например има разлика в цената между новото лекарство езомепразол и по-старите лекарства (омепразол, лансопразол, пантопразол, рабепразол), въпреки че има и ценови разлики между често предписваните лекарства омепразол и пантопразол.
Следователно си струва да сравните цените на различните лекарства и, ако е необходимо, да говорите с Вашия лекар за това и евентуално да преминете към налично генерично лекарство със същия начин на действие. По отношение на страничните ефекти или нежеланите взаимодействия с други лекарства, няма значителна, клинично значима разлика между наличните лекарства. Допълнителна разлика между наличните инхибитори на протонната помпа се крие в съответното време на прием.
За някои лекарства е важно те да се приемат около 30 минути преди началото на хранене, докато за други лекарства това е независимо от храненето. Следователно това трябва да се провери при лекуващия Ви лекар или да се прочете в опаковката. Като цяло наличните данни, т.е. опитът и проучванията за активното вещество омепразол са най-изчерпателни. Експертите обаче приемат, че всички налични лекарства са еднакво безопасни и не се различават по своя ефект по клинично значим начин.
