Наследствена ли е шизофренията?

Въведение

Разработването на шизофренияСмята се, че се основава на многофакторен генезис. Това означава, че няколко различни фактора могат или трябва да взаимодействат, за да задействат клиничната картина на шизофрения. Един от тези градивни елементи е генетиката.

Въпреки това, за разлика от други заболявания, като тризомия 21, не е възможно да се идентифицира точна генетична промяна, която да доведе до развитието на това заболяване. По-скоро се приема, че определени генетични промени водят до повишена уязвимост или податливост. На тази основа външните фактори могат да благоприятстват развитието на болестта. Поради това, шизофрения е наследствено заболяване, но само в смисъл на повишен риск от развитие на болестта.

Колко често шизофренията се предава от родители на деца?

За цялото население рискът от развитие на шизофрения през целия живот е приблизително 1%. Рискът обаче може да се увеличи значително, ако единият или дори двамата родители са засегнати от болестта. Той се увеличава повече от 10 пъти, ако един от двамата родители е засегнат.

Ако майката и бащата са засегнати едновременно, рискът от заболяването вече е 46%. В момента се приема, че около 80% от случаите се дължат на генетични промени. По този начин наследяването на предразполагащи фактори в развитието играе водеща роля. Все още не е напълно изяснено в кои гени трябва да присъства мутация.

Колко често шизофренията се предава на внука?

Дори ако децата на човек не страдат от шизофрения, рискът от развитие на болестта се увеличава сред внуците. Проучванията показват, че рискът е 5 пъти по-висок, отколкото при общата популация. Това съответства на доживотен риск от 5%. Това обаче вече представлява риск наполовина в сравнение с риска от заболяване за родителите.

Има ли ранен тест, за да се види дали шизофренията е предадена?

Въпреки големите усилия, изследванията все още не са успели да намерят конкретен ген, който води до шизофрения при мутация. Въпреки че сега има редица гени, които се считат за подозрителни, все още не са намерени клинични доказателства. В допълнение към тези предполагаеми гени има и редица други генетични заболявания които имат значително повишен риск от развитие на шизофрения.

Примери за това са Fra (X) синдром или синдром на микроделеция 22q11, при които други тежки симптоми, като умствена изостаналост, се появяват заедно с шизофрения. Следователно тестът за ранно откриване на шизофрения не е полезен, тъй като все още не е ясно какво трябва да се търси. Генетичното консултиране за шизофрения се основава на популационни проучвания, които могат да посочат риска от развитие на шизофрения, ако например е засегнат роднина. Все още обаче сме далеч от конкретното разбиране на тази връзка.