Ефект на излишния йод върху синтеза на тиреоидни хормони
По време на нормалното функциониране на щитовидната жлеза, траен излишък от йод (няколкостотин милиграма с действителна дневна нужда от 200 микрограма) инхибира абсорбцията на йод и производството на хормони на щитовидната жлеза. Този ефект е известен като ефектът на Wolff-Chaikoff. В миналото този ефект се е използвал преди хирургично лечение на хипертиреоидизъм с прекомерно освобождаване на щитовидната жлеза хормони.
Тази терапия се нарича „водолаз“, защото се връща към американско-американския интернист и ендокринолог Хенри Стенли Пламър. След период от две до четири седмици, синтезът на тиреоидния хормон вече не се инхибира от излишъка йод, така че щитовидната жлеза произвежда хормони отново въпреки йодексцеса. Този ефект е известен като феномен на бягство и вече не е гарантиран в случай на дисфункция на щитовидната жлеза. При пациенти, които имат например хронична автоимунна тиреоидит (Тиреоидит на Хашимото), пациенти, на които щитовидната жлеза е била частично отстранена по време на операция, или пациенти, които са били лекувани терапия с радиойод, излишък йод може да причини недостатъчно функциониране на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм). От друга страна, ако щитовидната жлеза е увеличен поради недостиг на йод или поради възли на щитовидната жлеза и освобождаващи хормони щитовидни възли (автономен аденом), приложението на йод може да предизвика хипертиреоидизъм в рамките на седмици до месеци.
Ефект на йодния дефицит върху синтеза на тиреоидни хормони
В случай че недостиг на йод, производството на щитовидната жлеза хормони, за които се изисква йод, е ограничен. Поради механизми за обратна връзка, когато има дефицит на тиреоидни хормони, хормон, стимулиращ щитовидната жлеза (TSH) се освобождава от предния лоб на хипофизната жлеза с цел стимулиране на растежа на щитовидната жлеза (хиперплазия), така че повече тиреоидни хормони могат да бъдат произведени. Сега обаче е известно, че TSH не е решаващият фактор за уголемяване на щитовидната жлеза, но растежът на щитовидната жлеза се задейства и от локални растежни фактори, отделяни от щитовидната тъкан с ниско йодно съдържание. Поради това, недостиг на йод води до уголемяване на щитовидната жлеза (дефицит на йод гуша) с първоначално все още нормална функция на щитовидната жлеза (еутиреоидна гуша). Ако обаче йодният дефицит продължава за по-дълъг период от време, дори здравата щитовидна жлеза вече не може да го компенсира и възникват заболявания с йоден дефицит.
