Ендометриоза: Симптоми, диагноза и др

Кратък преглед

Симптоми: Понякога изобщо липсват симптоми, често предимно силни менструални болки, болки в корема, също независими от менструация, болка по време на полов акт, уриниране или дефекация, изтощение, психологически стрес, безплодие.
Диагноза: Въз основа на симптоми (анамнеза), гинекологичен преглед, ултразвук (трансвагинална сонография), лапароскопия, изследване на тъкани, рядко допълнителни изследвания като ядрено-магнитен резонанс (MRI), пикочен мехур или колоноскопия.
Лечение: медикаменти (болкоуспокояващи, хормонални препарати), хирургия обикновено минимално инвазивна чрез лапароскопия; поддържащи понякога психосоматични грижи, както и алтернативни методи като техники за релаксация, акупунктура и др.
Причини: Неизвестни, но има различни теории; нарушения на имунната система, както и генетични и хормонални фактори вероятно играят роля

Какво е ендометриоза?

При ендометриозата подобни на маточната лигавица групи от клетки се появяват извън маточната кухина. Лекарите наричат тези острови от клетки ендометриозни огнища. В зависимост от местоположението им се разграничават три големи групи ендометриоза:

Вътрешна генитална ендометриоза: огнища на ендометриоза в мускулния слой на стената на матката (миометриум). Лекарите наричат това аденомиоза (adenomyosis uteri). Към тази група спадат и огнищата във фалопиевата тръба.
Ендометриоза гениталис екстерна: Най-честата форма на заболяването. Ендометриозни огнища в гениталната област (в таза), но извън матката. Например в яйчниците, върху задържащите връзки на матката или в пространството на Дъглас (депресия между матката и ректума).
Екстрагенитална ендометриоза: огнища на ендометриоза (извън малкия таз) например в червата (ендометриоза на дебелото черво), пикочния мехур, уретерите или – много рядко – в белите дробове, мозъка, далака или скелета.

Но клетъчните остатъци и кръвта не могат да се отделят през влагалището – както е при обикновената лигавица в маточната кухина. Независимо от това, понякога е възможно тялото да абсорбира и разгради ендометриозните лезии незабелязано чрез околната тъкан.

В много случаи обаче тъканните остатъци и кръвта от ендометриозните лезии водят до възпаление и сраствания или сраствания, които причиняват повече или по-малко силна болка. Освен това понякога се образуват така наречените шоколадови кисти (ендометриоми), например върху яйчниците.

Откъде идва терминът "шоколадови кисти"? Кистите са кухини, пълни с течност. При страдащите от ендометриоза тези кухини са пълни със стара, съсирена кръв, което ги кара да изглеждат кафеникави.

Ендометриоза: честота

Тъй като ендометриозата често е незабележима и трудна за откриване от лекарите, обикновено отнема много време (няколко години), докато се постави диагноза.

Защото все още не съществува прост тест или самотест за диагностициране на ендометриоза. Понастоящем стандартът е тъканно изследване, което лекарите получават чрез абдоминална ендоскопия (лапароскопия), за да се гарантира подозрение за ендометриоза.

Какви са симптомите?

Разпръснатите клетъчни клъстери на ендометриума често причиняват повече или по-малко тежки симптоми при засегнатите жени. Въпреки това ендометриозата може да остане напълно без симптоми. Най-важните симптоми, които понякога се появяват при ендометриоза, както и възможните последствия от заболяването, са:

Други коремни болки: повече или по-малко силна болка в различни части на корема, също независимо от менструацията, понякога излъчваща към гърба или краката. Това се причинява например от сраствания между различни органи в корема, като например между яйчника, червата и матката. Понякога това води и до постоянна болка. Освен това в някои случаи ендометриозните огнища отделят възпалителни вещества, които допълнително дразнят тъканта и причиняват болка.

Болка по време на полов акт: Болката често се появява по време или след секс (диспареуния). Засегнатите жени често го описват като парене или спазми. Причината често са ендометриозни огнища върху еластичните задържащи връзки, които се изместват както обикновено по време на полов акт. Засегнатите жени напълно се въздържат от секс поради понякога много тежкия дискомфорт. Това от своя страна често води до проблеми в партньорството.

Умора и изтощение: Тъй като тежките и/или честите симптоми на ендометриоза са физически много стресиращи в дългосрочен план, някои страдащи впоследствие също изпитват общо изтощение и умора.

Психологически стрес: В допълнение към физическия стрес, ендометриозата често означава и психологически стрес. Много засегнати жени страдат психически от силната или честа болка. Това е особено вярно, когато са необходими безброй посещения при лекар, преди да се установи причината за оплакванията – което за съжаление се случва много често.

Степента на оплакванията не е конкретно свързана със стадия на ендометриозата. Напълно възможно е например жените с малко или малки ендометриозни огнища да имат по-силна болка от пациентките с много или големи огнища.

Можете да прочетете повече за причините и лечението на неволната бездетност с ендометриоза и различните възможности за лечение в статията Ендометриоза и безплодие.

Как може да се изследва ендометриозата?

Ако се подозира ендометриоза, важно е засегнатите да посетят гинеколог. Първо гинекологът ще снеме подробна анамнеза. Наред с други неща, той ще попита за следните аспекти:

Какви са симптомите (силна менструална болка, болка по време на полов акт и др.)?
От колко време присъстват?
Пречат ли на ежедневието и евентуално партньорство?
Може би вече има случай на ендометриоза в семейството (например при майката или сестрата)?

Често ендометриозата не причинява никакви симптоми и лекарят я открива (ако изобщо я открива) само случайно. Например, когато една жена се е прегледала по-внимателно поради нежелана бездетност.

Болка
Втвърдяване
Адхезии

Лекарят получава ценна информация и от ултразвукови изследвания през коремната стена и влагалището (трансвагинална сонография). Често е възможно да се открият по-големи ендометриозни лезии, както и кисти и сраствания.

Ултразвукът през влагалището е особено подходящ за откриване на кисти на яйчниците. Трансвагинален ултразвук е необходим и при съмнение за огнище на ендометриоза в мускулната стена на матката (аденомиоза).

Понастоящем не съществуват специфични стойности на кръвта или валидиран тест, който конкретно показва ендометриоза и би могъл да бъде открит чрез обикновен кръвен тест за диагностициране на това състояние.

Ако лекарят подозира ендометриоза на пикочните пътища, той също така изследва бъбреците чрез ултразвук: ако огнищата на ендометриозата стесняват уретерите, възможно е урината да се върне обратно в бъбрека и органът да бъде увреден.

В някои случаи допълнителни прегледи също са полезни. Например, в случай на съмнение за засягане на пикочния мехур или ректума, цистоскопия или дебело черво/ректоскопия ще даде яснота. В по-редки случаи в допълнение към ултразвука се използват други образни процедури като ядрено-магнитен резонанс (MRI).

Как може да се лекува ендометриозата?

Терапията на ендометриоза винаги зависи от степента на симптомите. Ендометриозата, която е открита случайно и не причинява никакви проблеми, не изисква непременно лечение. Въпреки това, ситуациите, при които лечението е препоръчително, са:

Постоянна болка
Неосъществено желание да има деца
Нарушение на функцията на орган (като яйчник, уретер, черва), причинено от ендометриозни огнища

В допълнение, методите на психосоматичната терапия също могат да бъдат много полезни при ендометриоза: Емоционалните проблеми и психосоциалният стрес засилват болката при някои пациенти или са причинени от заболяването или тяхното развитие е най-малкото благоприятствано от ендометриозата. В някои случаи това води до порочен кръг, който значително намалява качеството на живот на пациента.

Ранната подкрепа и консултиране, например от психолог, болкотерапевт или сексуален консултант, може да противодейства на психосоматичните оплаквания.

По принцип има специални центрове за лечение на ендометриоза, както и гинеколози, които се занимават с това заболяване. Можете да намерите повече информация тук: https://www.endometriose-sef.de/patienteninformationen/endometriosezentren

Медикаментозно лечение на ендометриоза

Обезболяващите

Много пациенти с ендометриоза приемат така наречените нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС) като ацетилсалицилова киселина (ASA), ибупрофен или диклофенак. Доказано е, че тези средства облекчават силна менструална болка. Все още не е научно доказано дали те са ефективни и при други болки при ендометриоза.

Възможните странични ефекти на НСПВС включват стомашно разстройство, гадене, главоболие и нарушение на кръвосъсирването. Поради тази причина е важно препаратите да не се приемат по-често или за по-дълъг период от време без лекарско наблюдение.

Хормонални препарати

Хормоните причиняват отшумяване на симптомите. Досега не е ясно дали хормоналното лечение може също да причини регресия на ендометриозните лезии или ендометриозата изчезва напълно в резултат на това. Използват се различни хормонални препарати:

Прогестини (хормони на жълтото тяло)
Някои хормонални контрацептиви като „хапче“ или контрацептивен пластир
GnRH аналози (гонадотропин-освобождаващ хормон)

Прогестогенните препарати (хормони на жълтото тяло) с активна съставка диеногест например са в челните редици на хормоналната терапия при ендометриоза. Те отслабват болката при ендометриоза. Обикновено се приемат постоянно под формата на таблетки.

Ако болката продължава дори след операция за ендометриоза, лекарите могат също да препоръчат поставяне на IUD, съдържаща прогестин (хормонална IUD с левоноргестрел) в матката. Понякога това е по-успешно срещу симптомите, отколкото само операцията.

Качване на тегло
Кървене между периодите
Главоболие
Промени в настроението
Намален сексуален интерес (загуба на либидо)

Понякога лекарят препоръчва на пациентите с ендометриоза да използват определени хормонални контрацептиви като „хапче“ или контрацептивен пластир. Има някои "хапчета", които трябва да се приемат непрекъснато (без прекъсване). В случай на ендометриоза, това има предимството да елиминира кървенето на отнемане (след завършване на цикъл/опаковка хапчета), което е много болезнено за някои пациенти.

Въпреки това, тъй като „хапчето“ не е официално одобрено за лечение на ендометриоза, а всъщност „само“ за хормонална контрацепция, рецептата е така наречената „употреба извън етикета“.

Промени в настроението
Горещи вълни
нарушения на съня
@ вагинална сухота

Освен това е възможно аналозите на GnRH да намалят костната плътност при продължителна употреба. Обикновено след това лекарите предписват допълнителни лекарства (допълнителна терапия), за да сведат до минимум този страничен ефект.

По правило лекарите предписват това хормонално лечение на ендометриоза за около три до шест месеца, в зависимост от поносимостта и ако няма други аспекти, които говорят против него, дори по-дълго. Изключение правят аналозите на GnRH. Те не трябва да се приемат повече от шест месеца без допълнителни лекарства за смекчаване на страничните ефекти.

Хирургично лечение на ендометриоза

Ако хормоналната терапия за лечение на ендометриоза не реагира, причинява силен дискомфорт и/или безплодие, лекарите обикновено съветват операция.

Ако ендометриозата е навлязла дълбоко в тъканта на други органи (като вагина, пикочен мехур, черва), лекарите препоръчват операцията да се извърши в клиника, която има богат опит с подобни процедури.

Целта на операцията за ендометриоза е да се премахнат възможно най-пълно разпръснатите ендометриални островчета. Лекарите премахват огнищата на ендометриозата с помощта на лазер, електрически ток или скалпел. Понякога се налага и отстраняване на част от засегнатите органи.

Процедурата обикновено се извършва по време на абдоминална ендоскопия (лапароскопия). По-рядко се налага голям коремен разрез (лапаротомия).

Ако ендометриозата причинява много тежки симптоми, други лечения не помагат и няма желание да имат деца, някои жени избират пълно отстраняване на матката (хистеректомия). В някои случаи също е необходимо да се отстранят яйчниците, които са основното място за производство на естрогени.

Лекарства плюс операция

Понякога лекарите препоръчват комбинирано лечение на ендометриоза с лекарства и хирургия: пациентите получават хормонални препарати преди и/или след абдоминална ендоскопия.

Хормоналната предварителна терапия има за цел да намали размера на огнищата на ендометриозата.
След операцията лекарите използват хормонално приложение, за да се опитат да обездвижат останалите огнища на ендометриоза и да предотвратят образуването на нови огнища.

Ендометриоза: Допълнителни възможности за лечение

Някои жени с ендометриоза използват алтернативни или допълнителни лечебни методи за борба със симптомите си. Те варират от лечебни растения и хомеопатия до акупунктура, техники за релаксация и движение (като йога или тай чи), обучение за психологическо управление на болката, хиропрактика и TENS (транскутанна електрическа нервна стимулация).

В някои случаи алтернативните лечебни методи могат да подобрят симптомите и качеството на живот на засегнатите, но тези методи имат своите ограничения. Освен това обикновено няма научни доказателства за ефективността на тези методи. Ако симптомите не се подобрят или дори се влошат, трябва спешно да се консултирате с лекар.

Как се развива ендометриозата?

Защо и как точно се развива ендометриозата не е известно. Има обаче няколко теории за това:

Теория за имплантиране или трансплантация: Чрез кръвообращението или чрез „обратна“ (ретроградна) менструация – т.е. чрез обратен поток на менструалната кръв през фалопиевите тръби в коремната кухина – клетките на ендометриума се придвижват от маточната кухина към други части на матката. тяло.

Ендометриоза при мъжете? В много редки случаи лекарите говорят и за наличие на ендометриоподобна тъкан при мъжете, която първоначално произхожда от ембрионални клетки. Това може да се обясни с теорията за метаплазията.

Лекари и учени обсъждат други фактори, които могат да допринесат за развитието на ендометриоза. Например:

Дисфункция на имунната система: Обикновено имунната система гарантира, че клетките не колонизират други части на тялото. В кръвта на някои пациенти могат да бъдат открити антитела срещу ендометриума, причиняващи възпаление около ендометриозните лезии. Все още не е ясно дали това е причина или следствие от заболяването.
Генетични фактори: понякога заболяването се среща при няколко жени в едно семейство. Въпреки това, няма доказателства, че ендометриозата е пряко наследствена.

Рискови фактори

Точно както причината за ендометриозата е неизвестна, нейните рискови фактори също са неуловими. Въпреки това, изследователите са идентифицирали фактори при жените, страдащи от ендометриоза. Общите характеристики често включват следното:

Продължителност на цикъла от или по-малко от 27 дни
Определена продължителност на менструалното кървене
Определен брой бременности и спонтанни аборти

От друга страна, други възможни рискови фактори като диета, тютюнопушене, възраст на първата менструация, телесно тегло (ИТМ) или употреба на хапчета не са ясно забележими.

Как протича ендометриозата?

Ендометриозата обикновено е хронична и рецидивираща. Не може да се предвиди как ще се развие в отделни случаи.

Въпреки това, дори след спиране на лечението, симптомите се връщат относително често след успешно хормонално лечение на ендометриоза. Това важи и за хирургичното лечение.

С настъпването на менопаузата повечето жени изпитват подобрение на симптомите на ендометриоза.

Ендометриоза и риск от рак

Ендометриозата е доброкачествено заболяване и не е свързано с общо повишен риск от рак. В много редки случаи е възможно да се развие злокачествен тумор на дъното на ендометриозата (обикновено рак на яйчниците). Освен това се наблюдава, че ендометриозата понякога се появява във връзка с различни ракови заболявания. Те включват например:

Черен рак на кожата (злокачествен меланом)
Колоректален рак (колоректален карцином)
Неходжкинов лимфом (форми на рак на лимфните жлези)
Рак на гърдата (карцином на млечната жлеза)

Все още обаче не е ясно значението на това наблюдение.