Хората, както почти всички живи същества, следват биологични ритми и цикли, които са се оказали жизненоважни в хода на развитието. Връзките се изследват от доста млада научна дисциплина, хронобиология. Особено добре известен е дневно-нощният ритъм, който регулира фазите на работа и почивка и е тясно свързан с разпределение на светлината през деня в праисторически времена.
Вътрешният часовник като генератор на часовник
Същото важи и за лятното и зимното часово време, които влияят на човешкото тяло през различните периоди от време, когато го грее слънцето - дългите периоди на почивка през зимата свеждат до минимум енергийните нужди и осигуряват оцеляване дори преди праисторическите времена. Поради тази причина се смяташе, че организмът реагира на външно наложен ритъм.
Междувременно обаче знаем, че имаме собствен часовник, вътрешния часовник. Въпреки че реагира на външни влияния, той продължава да кърлежи дори когато фактори на околната среда като светлината са изключени. Той се контролира от процеси като освобождаването на хормона мелатонин.
Биоритми: Циркулация на тялото
Естествените колебания на телесните функции като непрекъснати промени в организма, възникващи в повтарящи се цикли, се наричат биоритми. Важни биоритми при хората са:
- Ритъмът сън-събуждане
- Цикълът на активност
- Приемът на храна и ритъмът на пиене
- Ритъм на телесната температура
- Ендокринни ритми
Други форми на биологична периодичност са женският цикъл, сърдечният ритъм и обновяването на кръв клетки.
От тези примери става ясно, че хората не само са обект на 24 до 25-часов ежедневен ритъм, контролиран от вътрешния часовник (циркаден ритъм), но и че други по-кратки (ултрарадианен ритъм) или по-продължителни цикли (инфрарадиатен ритъм) също играят роля.
Биоритмиката като псевдонаука
Терминът биоритм се използва и в контекста на биоритмиката, псевдонаука, която приема, че животът е подобен на вълната, подчинен на три ритъма с различна продължителност (между 23 и 33 дни) - физически, емоционален и интелектуален. Въз основа на датата на раждане и пола се използват модели за изчисляване на добри и лоши дни.
Тази спекулативна форма на закономерности се разпространява от лекаря Вилхелм Флейс в началото на 20-ти век и липсва научна основа.
