Кога имате нужда от бъбречна трансплантация?
Трансплантацията на бъбрек понякога е единственият шанс за оцеляване на пациенти с бъбречна недостатъчност. Това е така, защото сдвоеният орган е жизненоважен: Бъбреците отделят метаболитни отпадъчни продукти и вещества, чужди на тялото. Те също така регулират водния баланс на тялото и произвеждат хормони. Различни заболявания могат да доведат до необратима бъбречна недостатъчност:
- захарен диабет
- повторно възпаление на бъбречното легенче
- свит бъбрек, например поради продължителна употреба на болкоуспокояващи
- кистозна бъбречна болест (кистични бъбреци – генетично заболяване, при което в бъбреците се образуват пълни с течност кухини)
- задържане на урина в бъбреците с увреждане на тъканите
- Възпаление на бъбречните телца (гломерулонефрит)
- Увреждане на бъбреците поради високо кръвно налягане (нефросклероза)
Първата трансплантация на бъбрек е извършена в САЩ през 1954 г.
Донорството на жив бъбрек
Повечето трансплантации на органи (като сърце, бял дроб или роговица) идват от починали индивиди. Бъбрекът е изключение: защото дори здрав човек може да дари един от двата си бъбрека на бъбречно болен. В момента около 25 процента от всички донорски бъбреци в Германия идват от живи хора. Доказано е, че бъбрек от жив донор функционира по-добре и по-дълго от бъбрек от починал човек. Това се дължи, наред с други неща, на факта, че бъбречната трансплантация може да бъде планирана по-прецизно и реципиентът има по-кратко време за изчакване на органа.
За какво трябва да се погрижа след бъбречна трансплантация?
След бъбречната трансплантация ще бъдете обгрижвани в центъра за трансплантация в продължение на една до две седмици, при условие че няма проблеми. През това време лекарят ще адаптира необходимата имуносупресивна терапия към вашите индивидуални нужди: Ще се нуждаете от лекарства през целия живот, които потискат имунната система (имуносупресори), така че да не отхвърли чуждия орган. Дозировката на тези лекарства е избрана така, че да се постигне възможно най-добър ефект с възможно най-малко странични ефекти.
Имуносупресивна терапия не е необходима само ако донорът и реципиентът на бъбрека са еднояйчни близнаци.
В повечето случаи трансплантираният бъбрек произвежда урина веднага. В някои случаи обаче е необходимо известно време, докато трансплантираният бъбрек се възстанови от процедурата и възобнови своята функция. Дотогава е необходима диализна терапия.
Бъбречна трансплантация: продължителност на живота и шансове за успех
От 100 трансплантирани бъбрека 88 все още функционират една година след процедурата и 75 след пет години, според общоевропейско проучване с данни от 1990 до 2019 г.
Следователно шансовете за успех на една бъбречна трансплантация като цяло са доста добри – трансплантираният бъбрек изпълнява своята задача в „чуждото“ тяло средно около 15 години. В отделни случаи обаче прогнозата може да е различна – в зависимост например от общото здравословно състояние на пациента, основното заболяване, което е наложило бъбречната трансплантация, както и евентуални вторични или придружаващи заболявания.
Веднага щом трансплантираният бъбрек вече не може да върши работата си, пациентът отново ще се нуждае от диализа; тогава може да се наложи нова бъбречна трансплантация.
