Тест за белодробна функция

По време на бял дроб функционален тест, лекарят може да определи дали белите дробове работят правилно. В зависимост от вида на изследването се измерва колко въздух се премества през белите дробове, с каква скорост и налягане това се случва и в какво съотношение се обменят дихателните газове кислород (O2) и въглероден диоксид (CO2). По този начин, сериозно бял дроб болестите могат да бъдат открити на ранен етап, понякога преди пациентът да забележи своето дишане проблеми.

Показания

Типичните симптоми, за които a бял дроб функционалният тест е поръчан са задух, кашлица и храчки. Разбира се, признаците на заболяването трябва да продължат дълго време, за да се даде основание за тест за белодробна функция. Този преглед е полезен и за пушачи, тъй като те имат много по-голям риск от различни белодробни заболявания.

Някои пациенти също се изпращат на белодробен специалист, ако рентгенови лъчи разкрива необичайни белодробни находки или ако необичайно голям брой червени кръв клетки се намират в кръвна проба. Тъй като т.нар еритроцити транспортиране на кислород през кръв, повишената им честота предполага, че белите дробове не могат по друг начин да абсорбират достатъчно жизненоважен кислород. В някои случаи обаче изследването на белодробната функция също се извършва като рутинна мярка. Например астматиците трябва редовно да се подлагат на преглед. За състезателни спортисти и някои професионални групи също е полезна проверка на белодробната функция.

Болести

При класическата спирометрия се проверява дали белите дробове са достатъчно вентилирани, т.е. дали пациентът вдишва и издишва достатъчно въздух. Ако случаят не е такъв, той се нарича a вентилация разстройство. Има различни видове вентилация заболявания.

Обструктивна вентилация разстройство: Ако дихателните пътища са стеснени, пациентът винаги трябва да издишва срещу определена съпротива. Въздухът вече не може лесно да излезе от белите дробове. Такъв е случаят с бронхиална астма и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).

Нарушение на ограничителната вентилация: При някои пациенти проблемът е, че белият дроб или гръдният кош не са достатъчно гъвкави. Това може да означава втвърдяване на белите дробове (белодробна фиброза), плеврален излив, белези след белодробна операция или диафрагмална пареза (където диафрагма е твърде висока).

  • Обструктивно нарушение на вентилацията: Ако дихателните пътища са стеснени, пациентът винаги трябва да издишва срещу известна съпротива.

    Въздухът вече не може лесно да излезе от белите дробове. Такъв е случаят с бронхиална астма и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).

  • Нарушение на ограничителната вентилация: При някои пациенти проблемът е, че белите дробове или гръдния кош (сандък) не са достатъчно гъвкави. Това може да означава втвърдяване на белите дробове (белодробна фиброза), плеврален излив, белези след белодробна операция или диафрагмална пареза (където диафрагма е твърде висока).
  • Нарушение на нервно-мускулната вентилация: Предаването на сигнали от мозък към дихателните мускули се нарушава или прекъсва. Това обикновено се дължи на нараняване на отговорния нерви, като например в параплегия.