Копролалия: Описание
Думата coprolalia идва от гръцките kopros „тор, изпражнения“ и lalia „говор“. Страдащите натрапчиво изричат нецензурни, вулгарни, гнусни, обидни, обидни и понякога дори омразни думи. В някои случаи пациентите с копролалия хвърлят ругатни със сексуален оттенък. Кратките, резки псувни се разпръскват без контекст по време на нормална реч, обикновено между две изречения. Следователно трябва да се разбира като вид междуметие. Височината и тонът на гласа също обикновено се променят.
Понякога има желание за нецензурни думи, особено в присъствието на определени хора. Не рядко това са членове на семейството, като майката.
Лекарите причисляват копролалията към нервно-психичните симптоми – роля играят както мозъкът, така и психиката. Използването на фекален език не може да бъде съзнателно контролирано, но функционира принудително. Засегнатите хора изпитват вътрешно желание да „изстрелват“ редовни залпове от думи. Това е свързано с чувство на безсилие. Времето, в което настъпва копролалия, също не може да бъде повлияно от волята. Следователно копролалията не е съзнателна реакция към други хора.
Копролалията също не е явление на съвремието, а е описана още през 1825 г. от френския невролог Жорж Жил дьо ла Турет. Пет от деветте пациенти, които той описва, са използвали такъв фекален език.
Копролалия може да се появи и изключително в мозъка. Типични са неприличните мисли и фантазии, но те не се изричат като думи, а само проблясват в ума.
При друг вариант, копропраксия, пациентите показват неволни и неуместни неприлични жестове, например показват "вонящ пръст" или се преструват, че мастурбират. Това също е изключително притеснително за пациентите, а не по-малко и за околните.
При копрография страдащите рисуват, рисуват или пишат неприлични картини или думи.
Копролалия – социални проблеми
Копролалията е изключително неприятна и смущаваща за пациентите с тикове и ги маргинализира социално. Ето защо мнозина се опитват да спрат да казват нецензурни думи и да натискат само първата буква. Но тиковете могат да бъдат потиснати само в ограничена степен и в крайна сметка да намерят изход.
Копролалия обикновено се появява за първи път в юношеска възраст, което може да доведе до социална изолация в училище или с приятели. Особено при подрастващите момчета подобни словесни изблици често са причина да се набие добре грубият колега. И учителите в училище също санкционират нецензурното поведение – особено ако виждат себе си като мишена на словесната атака. В някои случаи това може да доведе до изключване от училище.
Това обикновено създава голям стрес за засегнатите от тикове, тъй като използването на вулгарен език по никакъв начин не е социално приемливо и се счита за обида, злоупотреба и насилие на другия човек. Хората с вербални тикове са отхвърлени и бързо се социално маргинализирани. Никой не иска да има нищо общо с тях, камо ли да се вижда с тях на публични места. Дори самите родители понякога се стряскат от странното поведение на децата си. Симптомите могат да бъдат толкова изразени, че децата да се възприемат като странни, обезпокоителни и плашещи.
Копролалия: Причини и възможни нарушения
Известно е обаче, че нецензурните възклицания и псувните се срещат и при други неврологични заболявания. Примери за това са деменция (особено фронтотемпорална деменция), енцефалит, мозъчни тумори, афазия или тежка травматична мозъчна травма. Повишената сексуална активност е известна от различни мозъчни увреждания, като например в десния челен мозък, лимбичната система или темпоралния лоб. Лекарства като допаминови агонисти също понякога предизвикват хиперсексуално поведение – те се използват за болестта на Паркинсон.
Изследователите изложиха хипотеза, която би могла да обясни феномена на копролалията. Според това има две отделни системи за език в мозъка: една за богата на съдържание реч, оформена в изречения, разположена в дясната кора. Вторият се смята за отговорен за емоционалните вокализации и се смята, че се намира в лимбичната система. Пациентите на Турет ще имат моторни и вербални тикове, които произхождат от лимбичната система.
Копролалията или моторните тикове обаче не са единствените диагностични критерии за синдрома на Турет. Най-често тези пациенти имат други състояния, като синдром на ADHD.
Копролалия: Кога трябва да посетите лекар?
Копролалия: какво прави лекарят?
Ако копролалия е изразена и нарушава социалния живот, тя също може да бъде лекувана с лекарства.
Лечение
Има няколко лекарства, които могат да се използват за лечение на моторни и вокални тикове. Те трябва да се използват, когато тиковете са особено тревожни за страдащите и семействата. Веществата са невролептици и действат в най-широк смисъл на централната нервна система. В Германия се използва предимно активната съставка тиаприд. Въпреки това, рисперидон, пимозид и халоперидол също са ефективни – последният работи добре, но има значителни странични ефекти. Дозата, необходима за контролиране на симптомите, варира значително при отделните индивиди и трябва да бъде съобразена с нуждите. Към днешна дата няма терапия за синдрома на Турет, която да води до пълно излекуване.
Ако други неврологични заболявания са причина за копролалия, като деменция или увреждане на мозъка, основното заболяване трябва да се лекува – ако е възможно.
Други възможности за терапия
Копролалия: Какво можете да направите сами
Най-важното е да информирате и образовате вашето семейство, квартал, училище, приятелски кръг и работно място. Защото: Хората с тик не са опасни, злонамерени, груби, лошо възпитани и не са психически по-ниски. Копролалия е само един от тези хора.
Тъй като тиковете се появяват по-често при стрес, засегнатите хора трябва да организират живота си с възможно най-малко стрес. Научаването на техника за релаксация също може да бъде полезно. Преди всичко е от решаващо значение разстройството да не води до социално оттегляне. За това са важни хуморът, здравословното самочувствие и приемането на разстройството. Психотерапията може да помогне на хората с копролалия да ги укрепят.
