Най-важното в терапията на пристрастяването е мотивацията или желанието за промяна на пациента. Без мотивация болестта никога няма да бъде лекувана по устойчив начин. Причината, поради която повечето зависими имат толкова много проблеми да се мотивират, се дължи на разликата между положителните ефекти „тук и сега“ и отрицателните последици „в бъдещето“.
През повечето време това отношение се променя, когато негативните последици внезапно и неочаквано „удрят“ настоящето. Внезапна атака на задавяне, докато пушене, а удар или дори причиняване на фатален инцидент, докато сте под въздействието на алкохол, може значително да увеличи желанието за търсене на лечение. Други фактори, които увеличават вероятността от мотивация за промяна са
- Висока социална компетентност (например способността да изразяваш собственото си мнение, да се утвърждаваш срещу другите и т.н.
)
- Стабилно самоочакване („Ако се опитам само достатъчно, ще се справя!“)
- Натрупване на негативни последици поради зависимостта (напр. Партньорът ме напуска, шофьорската ми книжка е изчезнала, кредиторите заплашват и т.н.)
- Знанията за предложенията за помощ (консултации за наркомании, стационарни детоксикация, групи за самопомощ и др.
)
рецидиви в пристрастяване: Дори ако мотивацията от такива фактори може да бъде оценена като добра или лоша, така наречената „амбивалентност“, т.е. „разкъсването насам-натам“ е постоянен спътник на мотивирания пациент. Дори след години на въздържане от лекарството, пациентът може да претърпи рецидив на зависимост. При много пациенти също има често редуване между отказ от вещество и чести рецидиви.
Общата вероятност за рецидив е доста висока, но варира от вещество до вещество. Вероятността да претърпите поне един рецидив в рамките на 2 години след лечението е около 40-50% за алкохол, около 60-70% за незаконни наркотици и над 70% за тютюн. Причината за честотата на такива рецидиви е, наред с други неща, че определени ситуации и стимули (звуци, миризми и т.н.)
са свързани с определени положителни емоции по време на активна зависимост. Дори ако действителната зависимост на практика вече не е активна, тези „тренирани стимули“ (шум в кръчмата, боулинг зала) все още са свързани както с приятното усещане, така и с консумацията на алкохол. Следователно желанието за преживяване на приятната ситуация е пряко свързано и с желанието за алкохол.
Други фактори, които увеличават вероятността от рецидив, са внезапни промени в житейските ситуации (раздяла или смърт на близък човек) или психологически разстройства (депресия и т.н.). Следователно част от терапията трябва да бъде предотвратяването на рецидиви. В този контекст лечението на следните точки се оказа полезно:
- Идентифициране на ситуации, които потенциално могат да станат „опасни
- Обсъдете възможностите за избягване на подобни ситуации.
- Обработка на „опасни“ стимули по такъв начин, че те да станат нормални, оригинални стимули отново в хода на терапията.
(Шумът в кръчмата е просто шум и т.н.)
- Обработка на поведение, когато е настъпило първото приплъзване. (Опакован е вид спешен случай, който се използва, преди да се върнете напълно към старите модели на поведение).
- Укрепване на самоочакванията
Всички статии от тази поредица:
