Септичен шок: причини, прогресия, прогноза

Кратък преглед

  • Симптоми: Много ниско кръвно налягане (хипотония), треска или хипотермия, хипервентилация, в по-нататъшен ход органна недостатъчност.
  • Протичане и прогноза: здравословното състояние се влошава бързо, необходима е незабавна медицинска помощ
  • Диагностика и лечение: преглед на критериите на SOFA или qSOFA, незабавно стабилизиране на кръвното налягане чрез хидратация и вазопресорна терапия, антибиотична терапия, лечение на причина (напр. отстраняване на катетри, тръби, протези и др.), допълнителни мерки като контрол на кръвната захар
  • Причини и рискови фактори: винаги предшестван от сепсис, често причинен от болнични микроби, рядко от гъбички; се среща предимно при имунокомпрометирани, млади и възрастни хора и бременни жени
  • Профилактика: Почти няма превантивни мерки извън болницата; сепсисът трябва да се диагностицира и лекува възможно най-рано, за да се предотврати септичен шок.

Какво е септичен шок?

Как се проявява септичният шок?

В началото на заболяването има типични симптоми на сепсис:

  • Най-вече треска
  • Ускорен сърдечен ритъм (тахикардия) при все още нормално кръвно налягане
  • Признаци на инфекция (зачервяване, хипертермия, подуване, гадене, повръщане и др.) @ В зависимост от вида на инфекцията и вида на заболяването – в зависимост от вида на инфекцията и мястото на инфекцията)

С напредването на сепсиса и началото на септичния шок допълнителните симптоми включват:

  • Объркване или нарушено съзнание
  • @ Лошо общо състояние (намалена бдителност)
  • Спад на кръвното налягане
  • Студена и бледа кожа, особено на ръцете и краката – по-късно също синьо оцветяване на кожата (цианоза) с мраморност

Какви са шансовете за оцеляване при септичен шок?

Послателните вещества на имунната система допълнително разширяват съдовете в опит да продължат да снабдяват всички органи и телесни тъкани с изобилие от кръв. Реакция, която пренатоварва сърцето до такава степен, защото в същото време големи количества кръв остават в периферията на тялото – ръцете и краката – и не се връщат обратно към сърцето. Така при септичен шок има рязък спад на кръвното налягане, който бързо придобива животозастрашаващи размери. В хода на септичния шок здравето на пациента се влошава много бързо в рамките на дни. Следователно ранното лечение е жизненоважно.

Прогноза при септичен шок

Хората, които преживеят септичен шок, често страдат от дълготрайни увреждания, например поради недостиг на особено чувствителни органи. Това обаче зависи от засегнатите органи и от това колко тежък е бил в крайна сметка септичният шок. Зависи и от това колко добре засегнатото лице реагира на лечението.

Как се диагностицира и лекува септичният шок?

Диагноза

Тъй като септичният шок се дължи на предшестващ сепсис, диагнозата се поставя и с помощта на резултата за оценка на последователната органна недостатъчност (SOFA) или бързия резултат на SOFA (qSOFA). Резултатът qSOFA е най-подходящ при пациенти, които не са в интензивно отделение и се основава на средното артериално кръвно налягане, дихателната честота и скалата за кома на Глазгоу (GCS).

  • Дихателна честота ≥ 22 вдишвания в минута.
  • Нарушено съзнание (GCS <15).
  • Систолично кръвно налягане ≤ 100 mmHg

Септичният шок се счита за потвърден, когато са изпълнени следните критерии:

  • Средно артериално кръвно налягане от 65 mmHg или по-малко въпреки терапията с вазопресори.
  • Нива на серумния лактат над 2 mmol/l (>18 mg/dl), които персистират след адекватна хидратация
  • Признаци на органна недостатъчност като намалено уриниране (олигурия) при бъбречна недостатъчност или диспнея при белодробна недостатъчност

Лечение на септичен шок

При септичен шок лекарят лекува общите признаци на сепсис, стабилизира кръвното налягане и помпената функция на сърцето, така че всички органи да продължат да получават адекватно кръвоснабдяване.

Така наречените вазопресорни (вазоконстрикторни) вещества като епинефрин или норепинефрин или вазопресин повишават кръвното налягане, когато то е спаднало поради септичен шок.

Антибиотичната терапия, използвана възможно най-рано, служи за укрепване на имунната защита на организма и отблъскване на инфекцията, причинена от патогени. В идеалния случай патогенът може да бъде идентифициран чрез кръвни тестове и тъканни изследвания. Това помага да се изберат най-подходящите антибиотици. Тогава терапията е по-целенасочена и ефективна.

Други поддържащи мерки включват регулиране на нивата на кръвната захар с помощта на инсулин, тъй като повишената кръвна захар отслабва имунната защита. В допълнение, пациентите, които продължават да страдат от ниско кръвно налягане (хипотония), също получават кортикостероиди (кортизол, кортизон). Помагат за повишаване на ниското кръвно налягане.

Какви са причините и рисковите фактори?

  • Захарен диабет
  • Чернодробно заболяване
  • Заболявания на пикочните/половите пътища
  • катетри, импланти, стентове или протези
  • скорошни хирургични процедури
  • имунна недостатъчност (ХИВ/СПИН)
  • рак на кръвта (левкемия)
  • продължителна употреба на химиотерапевтични средства, антибиотици или кортизонови препарати
  • много млади, както и възрастни хора и бременни жени

Патогените обикновено навлизат в тялото през белите дробове, пикочните пътища, жлъчния мехур и храносмилателния тракт, откъдето се придвижват чрез кръвта до всички части на тялото.

Точният болестен процес на септичен шок все още не е напълно разбран. Както при сепсиса, има повишена защитна реакция, при която тялото изпраща множество вещества, наречени възпалителни фактори, като цитокини, интерлевкини, левкотриени, хистамин, серотонин и защитни клетки (левкоцити), за да се борят с патогена. Съсирването например се повишава от тази реакция, поради което по-често се образуват малки кръвни съсиреци.

Как може да се предотврати септичен шок?

За да предотвратите септичен шок, първото нещо, което трябва да направите, е да предотвратите отравяне на кръвта. Сепсисът, който се развива извън болничния престой, е труден за предотвратяване. Въпреки това общите хигиенни мерки като измиване на ръцете и храната помагат за минимизиране на риска.

При наранявания с отворени рани, засегнатите лица трябва да почистят старателно и да облекат раната с чиста вода, за да предотвратят повторно замърсяване и инфекция с патогени. Също така е препоръчително да се възползвате от ваксинациите, за да се предпазите от инфекция и да се консултирате с лекар, ако има съмнение за заболяване с патоген.

От страна на лекарите, цялостното обучение за инфекциозни заболявания, които носят повишен риск от сепсис, е много полезно, както и широк набор от ваксинации. Доброто образование е много важно, особено в рисковите групи.

Ако възникне случай на септичен шок, най-високият приоритет е да се сведе до минимум рискът от смърт. Това се постига чрез прецизен анализ на клиничната картина, внимателна диагностика и възможно най-ранно интензивно лечение.