Жлезите или жлезоподобните клетки отделят вещество в тялото по време на секреция. Секретът се отделя или вътрешно чрез кръв пътища или външно чрез жлезисти пътища. Свръхпродукцията на определени секрети се нарича хиперсекреция, докато недостатъчната продукция се нарича хипосекреция.
Какво представлява секрецията?
Много секрети се използват и за храносмилане, като секрецията на храносмилателната ензими от жлъчка. Фигурата показва жлъчка и панкреаса. По време на секрецията специализираните клетки отделят определени вещества в организма. В повечето случаи тези специализирани клетки са жлезисти клетки. Има различни видове секреция. Например екзокринната секреция трябва да се разграничава от ендокринната секреция. В ендокринната форма секретът се отделя в кръв система. Този вариант е най-често срещаният тип вътрешна секреция. За да се разграничат от това са автокринната и паракринната секреция. В автокринната форма секретът действа върху самите освобождаващи клетки. Паракринният секрет, от друга страна, действа върху клетките в околната среда. При екзокринния или външния вариант клетките не отделят секрета вътре, а в жлезистите канали или директно върху повърхността на лигавиците. Екзокринната секреция може да бъде допълнително диференцирана на еккринна, апокринна и холокринна секреция. Освен това отделянето на крайните продукти на метаболизма понякога се нарича секреция или по-конкретно екскреция. Всеки секрет е незаменим за организма, а отделните секрети изпълняват напълно различни функции.
Функция и задача
Секрецията се случва неволно от жлези или жлезоподобни клетки. Контролът на секрецията е отговорност на вегетативния нервната система и ендокринната система. Секрециите изпълняват различни задачи. Например метаболитните продукти, които вече не са необходими в организма, се секретират. От друга страна секрети като назален секрет поддържат лигавицата влажна и се свързват патогени. Много секрети служат и за храносмилателни цели, например секрецията на храносмилателни ензими от жлъчка и освобождаването на слюнка или стомашен сок. Хранителната функция, от друга страна, се изпълнява от секрецията на млечните жлези, която осигурява снабдяването на потомството през майчината мляко. Секрецията на пот чрез потни жлези от своя страна служи за терморегулация. Освобождаването на мазнини от мастните жлези върху повърхността на кожа служи за смазване на кожата и коса. Ароматните жлези, от друга страна, отделят ароматни следи. В животинското царство има значително повече секреторни функции. Змийската отрова например служи за парализиране на плячката. При комарите секретът запазва рана от ухапване отворени, а животните като скунса са снабдени със защитни секрети, за да прогонят враговете. Секретът на жлезата също може да изпълнява няколко функции. При хората например това е случаят с жлъчните секрети. Секретът може да се отдели по различни механизми. Например при авезикуларна секреция на жлъчка секретът се отделя чрез транспорт протеини. При еккринната секреция, от друга страна, се образуват малки везикули и преминават в мембраната, както в случая на пот например. При апокринната секреция секретът се отделя заедно с части от клетката и клетъчната мембрана.Този тип секрет се управлява, например, от млечните жлези. В холокринната секреция на мастните жлези, от друга страна, цялата секретна клетка се освобождава и умира. В зависимост от анатомичните структури, върху които действа секрет, говорим за автокринна или паракринна секреция. Някои секрети на жлезата действат едновременно върху самите жлезисти клетки и върху клетките в непосредствена близост. Това явление присъства например в секретите на тестисите. Консистенцията на секрета може да бъде между водниста и слузна или може да приеме смесени форми. Много секреторни жлези се контролират хормонално и функционират въз основа на механизми за обратна връзка. На клетъчно ниво отделянето на индивида протеини може да се разбира и като секреция. Този тип секреция се появява например с имуноглобулини.
Болести и разстройства
Нарушенията в секрецията на жлезите съответстват или на хиперсекреция, или на хипосекреция. Хиперсекрецията е свръхпродукция на определен секрет. Например, хиперхидрозата е прекомерното производство на пот. Хиперлакримацията е повишена секреция на слъзни секрети, а хиперсаливацията означава прекомерна секреция на слюнка. Хиперсекрецията на слюнката може да възникне, например, в контекста на отравяне или , и инфекция. Въпреки това, епилепсия намлява болестта на Паркинсон са също възможни причини за явлението. Ако намаленото отделяне на телесни секрети приема патологични пропорции, налице е хипосекреция. Това явление често се случва в контекста на недостиг на определени хормони. По този начин жлезите се стимулират да секретират само в недостатъчна степен. Намаленото производство на хормони в хипофизната жлеза се нарича още хипопитуитаризъм. Това явление може да възникне в контекста на туморни заболявания в хипофизната жлеза. Самите жлези също могат да бъдат засегнати от болести и следователно да променят секрецията им. Диабетнапример е заболяване на ендокринната система на жлезите. Болести на щитовидната жлеза се наричат и ендокринни заболявания. В хипотиреоидизъм, има дефицит на тиреоиден хормон в организма. Засегнатите лица наддават на тегло, чувствителни са към студи изглеждат забавени в реакциите си. В случай че хипертиреоидизъм, от друга страна, настъпва загуба на тегло и нервност. Прекомерното изпотяване също се появява като част от това.
