Ретинометър (синоним: интерферометър) е диагностичен инструмент, използван в офталмологията (грижа за очите). Той измерва разделителната способност на ретината (ретината в окото), използвайки интерференционни модели, генерирани от два лазерни източника на светлина.
Ретинометърът се използва за определяне на така наречената потенциална зрителна острота (зрителна острота) при пациенти, страдащи от катаракт (катаракта) или друга непрозрачност на оптичната среда на окото. Оптичните среди на окото се считат за лещата, стъкловидното тяло и роговицата. Обикновено зрителната острота на пациента се тества, като се използва субективно определяне на зрителната острота, но ако има непрозрачност, например на лещата, резултатът от такъв тест може да бъде фалшифициран, тъй като често не е възможна точна информация от пациента. Ретинометърът позволява определяне на потенциалната зрителна острота, т.е. зрителна острота, каквато би съществувала, ако оптичният апарат на окото беше непокътнат.
Показания (области на приложение)
Определяне на потенциалната зрителна острота при наличие на непрозрачност на оптичната среда на окото за:
- Определяне на индикация за операция, напр. За катарактили възможността за подобряване на зрителната острота след отстраняване на непрозрачността.
- Диференциално диагностично изясняване на други причини за намаляване на остротата на зрението, напр. оптичен нерв заболявания.
Противопоказания
При това изследване, ако оптичната среда е мътна, ученик дилатация (дилатация на зениците) с помощта на мидриатици (разширяващо зеницата лекарство) е необходимо. Противопоказания за употребата на тези лекарства са:
- Тесноъгълен глаукома (глаукома; повишаване на вътреочното налягане поради препятствие в изтичането на водна хума).
Процедурата
Ретинометърът работи на принципа на така нареченото изображение на Максуел. Заобикаляйки оптичния апарат, така че непрозрачността на носителя да не предизвиква смущения, в окото се прожектира стимул през малка прозрачна междина, например в непрозрачната леща (катаракт). С помощта на този стимул може да се извърши тест за зрителна острота: Лазер или друг източник на светлина изобразява решетъчен модел на ретината през процепа, който може да варира в ориентация и яркост. Зрителната острота съответства на остротата на разделителната способност на най-фината решетка, която току-що може да бъде открита от пациента. Определя се потенциалната зрителна острота или зрителната острота на ретината. При наличие на тежки непрозрачни среди, точността на прогнозата на метода намалява.
Изследването трябва да се извършва при слаба светлина и максимално разширяване (разширяване с капки за очи също така е необходима мидриатика) на учениците. Пациентът трябва да бъде информиран, че след това няма да може да шофира. Освен това първо се препоръчва изследване на по-добре зрящото око, за да се приучи пациентът.
Възможни усложнения
Възможните усложнения произтичат и от употребата на мидриатика:
- Индуциране на епилептични припадъци (редки).
- При деца и недоносени деца: В редки случаи риск от паралитичен илеус (нарушаване на чревния пасаж поради загуба на естествен дефекация).
- Умора
- Периферна вазодилатация (дилатация на терминала кръв съдовенапример на ръцете).
- тахикардия (учестен пулс).
- Неспокойствие и дезориентация
Възползвайте
Чрез използване на ретинометър изследване, хирургия на катаракта може да бъде посъветван в много случаи. Ако има доказателства, че зрителната острота няма да се увеличи след операция, ненужна операция също може да бъде избегната. Сигурността на вашето решение за катаракта се увеличава от ретинометъра.
