Различия в нарушенията на привързаността при деца и възрастни | Свързващо разстройство

Различия в нарушенията на привързаността при деца и възрастни

Съществуват различни форми на разстройство на привързаността, които естествено се различават при децата и възрастните. При децата разстройството на привързаността често се причинява от травматични събития. Има различни задействания, често има връзки с физическо и / или сексуално насилие, но също така крайното пренебрежение или явно непокътнат родителски дом може да доведе до разстройство на привързаността на детето.

Това оказва изключително влияние върху поведението на детето. В зависимост от формата на разстройството на привързаността, детето има затруднения при взаимодействието с важни болногледачи в околната среда. Това често се проявява в амбивалентно, т.е. амбивалентно поведение.

От една страна се наблюдава прекомерно доверие със загуба на дистанция, но от друга страна се наблюдава и агресия или невежество от страна на важния човек. Освен това често възникват проблеми при работа с деца на същата възраст. Често засегнатите деца също са емоционално нестабилни и се колебаят между различни емоционални състояния.

Те често включват страх, нещастие, липса на емоции и агресия срещу себе си и заобикалящата ги среда. Съществуват официални диагностични критерии за нарушения на привързаността при деца. Като терапия е насочено дългосрочно психотерапевтично лечение.

За възрастните понятието за разстройство на привързаността в днешно време трябва да се разглежда от различни гледни точки. Те включват възрастни, които вече страдат от разстройства на привързаността през детство поради травма като описаната по-горе. Това разстройство на привързаността често е налице, ако не е проведена подходяща терапия детство или ако не се извършва последователно.

Това може да доведе до избягване на поведение спрямо хората в непосредствената среда. Често засегнатите възрастни не са успели да преодолеят травмите от детство правилно и следователно са силно повлияни и ограничени в ежедневното си поведение. Следователно трябва да се търси психотерапевтично или психиатрично лечение. В съвременното общество обаче понятието разстройство на привързаността при възрастните често се приравнява към тенденцията към разхлабени привързаности и страх от твърди обещания за сериозно партньорство. Това може да се разглежда и като вид разстройство на привързаността, но то има по-малко травматични причини и не е задължително да се лекува от психиатрична помощ.

Терапия

Лечението на a свързващо разстройство често е дълъг процес. На преден план е поведенческият терапевтичен подход. За да се създаде постоянна безопасна среда, лечението трябва да се провежда в амбулаторни условия, например в психотерапевтична практика, ако е възможно.

По принцип лечението трябва да се наблюдава от специалист по психиатрия или психотерапия. Това гарантира, че проблемите на съответното лице могат да бъдат адресирани адекватно. Психиатричната или психотерапевтичната помощ обикновено е процес, който отнема години.

Важно е да може да се установи сигурна и стабилна връзка между засегнатото лице и терапевта. В противен случай успехът на лечението е много ограничен поради липсата на доверие на засегнатото лице. В този смисъл няма лекарствена терапия за разстройството на привързаността. Въпреки това могат да се дадат поддържащи лекарства. В повечето случаи лечението на съпътстващи заболявания е на преден план.