Какво представлява терапията с радиойод?
Терапията с радиоактивен йод е най-разпространената форма на нуклеарномедицинска терапия. По време на процедурата пациентът поглъща радиоактивен йод под формата на натриев йодид – във воден разтвор или под формата на капсули. След това чрез кръвния поток се транспортира до щитовидната жлеза, която абсорбира и съхранява йода много бързо. След като йодът достигне клетките на щитовидната жлеза, неговата радиоактивност може да увреди патологично променените клетки отвътре и в крайна сметка да ги унищожи.
Защо щитовидната жлеза съхранява йод на първо място?
Щитовидната жлеза с форма на пеперуда, разположена под ларинкса, е важен орган за човешкия хормонален баланс. Той съхранява йод, който обикновено се усвоява чрез храната. Той се нуждае от този йод, за да произвежда хормони (наречени Т3 и Т4), които имат активиращ ефект върху енергийния метаболизъм на тялото. Дейността на щитовидната жлеза се контролира от хипофизната жлеза (хипофиза) и нейното вещество TSH.
Кога се провежда радиойодтерапията?
При някои заболявания може да е необходимо да се елиминира анормална тъкан на щитовидната жлеза. Например, ако тъканта пролиферира неконтролируемо или произвежда твърде много тиреоиден хормон.
Терапията с радиойод се провежда:
- като последващо лечение на рак на щитовидната жлеза и неговите метастази (само за диференциран карцином на щитовидната жлеза)
- за възпалителни имунни заболявания (болест на Грейвс)
в случай на образуване на гуша. Гушата обикновено не оказва влияние върху метаболизма, но е естетичен проблем поради силното разрастване на тъканта на щитовидната жлеза и може да доведе до затруднено преглъщане.
Терапията с радиойод може да се използва за отстраняване на болната тъкан на щитовидната жлеза много безопасно и с малък риск. Не е необходима предварителна операция, освен при лечение на рак на щитовидната жлеза.
При този вид рак радиойодната терапия се използва за лечение на щитовидната жлеза или остатъците от щитовидната жлеза и всякакви метастази. Лечението обаче помага само ако раковите клетки съхраняват йод. Такъв е случаят с така наречения диференциран рак на щитовидната жлеза. Ако раковите клетки вече не съхраняват йод или ако ракът се намира в С-клетките (медуларен тиреоиден карцином), терапията е безполезна.
Доброкачествените възли на щитовидната жлеза или възпалителните имунни заболявания могат да накарат щитовидната жлеза да отделя твърде много хормони. Тогава неговите клетки произвеждат хормоните „автономно“, т.е. независимо от нуждите на тялото и контролните сигнали от хипофизната жлеза. Терапията с радиойод разрушава клетките и спира свръхпроизводството.
Какво се прави по време на радиойодтерапията?
Процедурата и целта на терапията винаги са едни и същи, независимо от основното заболяване: пациентът се изследва и се определят лабораторните му стойности, следва радиойод тест и след това започва радиойодтерапията. Обикновено трае няколко дни.
Пациентът е приет като стационар, тъй като въпреки че радиацията от използвания йод достига само няколко милиметра, съществува теоретична възможност да навреди на други хора. Това е така, защото радиоактивното разпадане на използвания йод освобождава не само терапевтичното бета лъчение, но и малко количество гама лъчение, което има много по-голям обхват. По тази причина пациентът няма право да приема посетители по време на радиойодтерапията, а отпадъчните води от тоалетната, душа и други битови води се събират в специални съоръжения до намаляване на облъчването.
В първия ден от болничния престой на пациента ще бъде направена консултация, ехографско изследване на щитовидна жлеза и окончателно определяне на съответните лабораторни стойности. Често се извършва сцинтиграфия предварително, за да се определи метаболитната активност на различни тъкани в тялото.
Колко време отнема радиойодтерапията?
След като пациентът е погълнал терапевтичната капсула или течност, по закон се изисква стационарен престой от най-малко 48 часа, като дневната остатъчна радиация на щитовидната жлеза не трябва да надвишава определено максимално ниво. Поради това понякога може да се наложи да прекарате няколко седмици в болница. Този период варира от човек на човек. Това обаче се компенсира от много високите шансове за възстановяване от хипертиреоидизъм и минималните странични ефекти от терапията с радиойод. След изписването пациентът може веднага да се върне към нормалното си ежедневие и да отиде на работа.
Ефектът от терапията се забавя. Само след няколко месеца може да се каже дали е било успешно. При повечето пациенти с хипертиреоидизъм метаболитната ситуация се нормализира в резултат на радиойодтерапията.
Какви са рисковете от терапията с радиойод?
Като почти всяка терапия, терапията с радиойод също има странични ефекти. Две седмици след края на лечението до 70 процента от пациентите изпитват временни промени в кръвната си картина. При 10 до 40 процента от пациентите щитовидната жлеза се подува болезнено и се възпалява.
За да се предпази детето, терапията с радиоактивен йод не трябва да се провежда по време на бременност и кърмене. Освен това трябва да се използва контрацепция в продължение на шест до дванадесет месеца след това.
Някои пациенти развиват хипотиреоидизъм след лечение с радиойод. Това обаче не е опасно, тъй като липсващите хормони могат лесно да бъдат заменени с хормони на щитовидната жлеза под формата на таблетки без никакви странични ефекти.
Какво трябва да имам предвид преди и след терапия с радиойод?
В седмиците преди терапията с радиоактивен йод не трябва да се приемат йодсъдържащи хормони на щитовидната жлеза или други йодсъдържащи лекарства (в случай на сърдечно лекарство амиодарон, прекъсване от поне 12 месеца) и контрастни вещества. В противен случай те биха потиснали абсорбцията на радиоактивния терапевтичен йод и по този начин ефективността на радиойодната терапия. Поради тази причина експертите препоръчват диета с ниско съдържание на йод през двете седмици преди началото на лечението.
В зависимост от заболяването лекарите влияят и на нивото на TSH. В случай на автономия на щитовидната жлеза, например, те имат за цел да намалят нивото на TSH, така че областите на щитовидната жлеза, които не са здрави, да абсорбират йода.
По време на лечението трябва да се изключи бременност. В идеалния случай засегнатите майки трябва да спрат да кърмят осем седмици преди терапията с радиойод.
Последващо лечение
Успехът на радиойодтерапията се проверява след три до шест месеца чрез сцинтиграфия на цялото тяло. Понякога може да се наложи провеждането на повторна терапия с радиойод. Ако лабораторното изследване след терапията покаже признаци на хипотиреоидизъм, може да се наложи прием на тиреоидни хормони под формата на таблетки.
Ако има желание за деца, важно е засегнатите да използват контрацепция след радиойодтерапия. Продължителността зависи от използваната доза. Експертите обикновено съветват мъжете и жените с доброкачествено заболяване на щитовидната жлеза да използват контрацепция в продължение на четири месеца. След лечение с радиоактивен йод за рак на щитовидната жлеза жените трябва да използват контрацепция в продължение на шест до 12 месеца, а мъжете в продължение на четири месеца.
В случай на особено интензивна и/или повтаряща се терапия с радиоактивен йод, Вашият лекар ще Ви посъветва и за криоконсервация, т.е. замразяване на сперма или яйцеклетки.
