Какво е електромиография?
Електромиографията включва измерване на електрическата активност на мускулните влакна и записването й като така наречената електромиограма. Прави се разлика между:
- Повърхностна ЕМГ: Тук измервателните електроди са залепени за кожата.
- Иглена ЕМГ: Тук лекарят вкарва иглен електрод в мускула.
И в двата случая активността на мускула се измерва както по време на движение, така и в покой. Въз основа на вида и интензитета на измерената активност, лекарят може да направи изводи за произхода и степента на заболяването.
Електрическа мускулна активност
Ако мускулът трябва да бъде преместен, мозъкът предава електрически импулс през нерв към така наречената невромускулна крайна плоча – „контактната точка“ между моторния нерв и мускулната клетка. Тук импулсът освобождава пратени вещества, които водят до отваряне на йонни канали в мембраната на мускулната клетка. Полученият йонен поток през мембраната създава електрическо напрежение: така нареченият мускулен потенциал на действие (MAP) се разпространява в цялата мускулна клетка, причинявайки малки мускулни потрепвания и може да бъде измерен като потенциал.
Кога правите електромиография?
Междувременно електромиографията се използва и при биофийдбек – специален метод на поведенческа терапия – който може да даде на пациента информация за мускулно напрежение, което той самият не усеща. Така той се научава да им въздейства целенасочено.
Най-честите причини за електромиография са:
- Мускулно възпаление (миозит)
- Мускулни заболявания (миопатии)
- мускулна слабост (миастения)
- патологично продължително мускулно напрежение (миотония)
Какво правите по време на електромиография?
Иглената ЕМГ започва с въвеждането на електрода в мускула, което се показва в електромиограмата като кратък изведен електрически потенциал. Ако не се измерва потенциал, това показва мускулна атрофия. Ако потенциалът е значително удължен, лекарят предполага възпаление или мускулно заболяване.
След това се измерва мускулната активност в покой. Тъй като здравият мускул не излъчва никакви електрически импулси, не трябва да се измерва мускулна активност, освен при по-малки, много къси потенциали.
Трайно възбуждане на мускула може да възникне, ако връзката между нерв и мускул е прекъсната или самият нерв е повреден.
За разлика от това, повърхностното ЕМГ с адхезивни електроди не записва отделните мускулни влакна, а целия мускул или мускулна група. Този тип електромиография се използва главно в спортната физиология или биофийдбек. Електродите са прикрепени към кожата. Потенциалите се измерват при напрежение и в покой.
Какви са рисковете от електромиографията?
Електромиографията е сравнително неусложнено изследване. Тъй като игленият електрод за иглена ЕМГ е по-тънък от конвенционалната игла, повечето хора усещат само кратко убождане, когато се вкара в мускул, както при акупунктурната игла. След това стягането на мускула може да причини лека болка.
Мускулите или нервите не се увреждат при електромиография. В редки случаи възникват инфекции или кървене в резултат на ЕМГ с игла. Поради това трябва предварително да се изключи склонност към кървене.
Залепващите електроди могат да причинят дразнене на кожата. Възможна е и алергия към пластири.
Какво трябва да имам предвид след електромиография?
Можете да се приберете вкъщи след амбулаторната електромиография. Ако се появи зачервяване или възпаление в изследваната област на тялото, моля, незабавно уведомете Вашия лекар.
