Млечница (кандидоза): определение, диагноза, терапия

Кратък преглед

  • Диагноза: Приготвяне на гъбична култура, микроскопско откриване.
  • Лечение: Противогъбични средства (антимикотици) за приложение или поглъщане.
  • Симптоми: По външната кожа, червеникави люспести папули и сърбеж; върху лигавиците, сърбеж, белезникави отстраняващи се покрития
  • Профилактика: Зависи от локализацията.
  • Причини и рискови фактори: Влажни, лошо вентилирани кожни участъци, понижена имунна защита, заболявания като захарен диабет, HIV инфекция, бременност, продължителна употреба на антибиотици или кортизон
  • Прогноза и прогресия: Обикновено млечницата изчезва с подходящо лечение. Рядко, а именно при силно отслабена имунна система, са възможни и усложнения.

Какво е млечница?

Млечницата е инфекция, причинена от някои гъбички. Най-честият патоген на млечница е Candida albicans. Затова лекарите също наричат ​​млечницата кандидоза. Млечницата обикновено се появява върху външната кожа или лигавицата.

По-специално, кандидозата се появява в кожните гънки, в областта на пелените при бебета (млечница от пелени) или върху лигавицата на устата, хранопровода, стомашно-чревния тракт и в областта на гениталиите при жените и мъжете.

Заразяване на други органи (напр. мозък, очи, кости), както и кръвта с дрождевите гъбички е възможно, но рядко. Тогава лекарите говорят за системна кандидоза.

Как да разпознаете млечницата?

Ако млечницата се появи по външната кожа, в устата или в гениталната област, лекарите обикновено подозират кандидоза въз основа на типичния външен вид и симптоми. Червената кожа с малки гнойнички в областта на пелените също е типичен признак за млечница при бебета за педиатъра.

За да потвърди диагнозата, лекарят обикновено взема тампон от променената област и го изследва под микроскоп.

Ако се подозира вътрешна инфекция с Candida albicans, лабораторията използва тампона за приготвяне на гъбична култура. Това позволява прецизно идентифициране на дрождевите гъбички и тестване на тяхната чувствителност към лекарства.

Как може да се лекува млечница?

Лечението на млечница зависи от местоположението и степента на заразяване. При вътрешни инфекции с дрожди, лекарите обикновено използват перорални лекарства. Те включват антимикотици като амфотерицин В, активни вещества от групата на така наречените триазоли (например флуконазол или итраконазол) и нистатин.

В случай на повърхностна кандидоза на кожата и лигавицата, противогъбичните средства за приложение, например като крем, обикновено са достатъчни за лечение на млечница. Понякога лекарствата за външно лечение на гъбични инфекции съдържат и средство против сърбеж (напр. кортизон).

Млечница: симптоми и типични локализации

  • Уста и гърло (орална млечница)
  • Кожа и кожни гънки, при бебетата често зоната на пелените (млечница на пелените), при кърмещите майки по-специално гърдите (млечница на гърдата)
  • Езофагус (млечен езофагит)
  • стомашно-чревния тракт
  • външни полови органи (вагинална микоза, възпаление на жълъда/микоза на пениса)
  • ноктите на пръстите и краката
  • вътрешни органи, включително кръв

В зависимост от проявата си, млечницата причинява симптоми като зачервяване на кожата, пустули, люспи, белезникаво покритие върху лигавиците и усещане за парене, болка или сърбеж.

При повечето здрави хора Candida albicans може да бъде открита в оралната или чревната флора. Гъбичките не предизвикват никакви симптоми. Собствената защитна система на тялото гарантира, че то остава при нисък брой микроби – по този начин гъбата е „колонизатор“ без последствия за здравето.

Въпреки това, ако имунната система е потисната (особено от лекарства или заболяване), гъбичките се размножават почти безконтролно – така възниква млечницата. Също така, ако кожата и лигавиците са болезнени и наранени, стойността на pH се променя или някои метаболитни стойности са дерайлирани (например при захарен диабет), това благоприятства развитието на млечница.

Профилактиката на млечницата е особено важна за бебета и много възрастни и болни хора, тъй като те са особено податливи на гъбични инфекции.

Има ли профилактика на млечницата?

За намаляване на риска от инфекция на кожата и лигавицата с Candida albicans е полезно следното:

  • Подсушете много внимателно кожните гънки (например областта на слабините, под гърдите, областта между пръстите на краката, областта на пелените) след измиване, често поставяне на пелени на бебета и малки деца
  • Носете ефирни, дишащи дрехи
  • Намалете теглото си, ако имате наднормено тегло
  • Получете лечение за заболявания като захарен диабет
  • Носете дишащо бельо, например от памук
  • Не използвайте подсушаващи измиващи вещества с висока стойност на pH за интимната зона

Особено при инфекции с Candida на гениталиите, млечницата е заразна. Има смисъл да се лекуват и двамата партньори, за да се предотврати повторна инфекция един на друг.

В много случаи инфекцията с Candida albicans е свързана с отслабена имунна система. Здравословният начин на живот с разнообразна диета, достатъчно физически упражнения и малко стрес поддържат функциониращата имунна система.

Какви са причините за млечницата?

Причината за млечница са дрожди от рода Candida. Затова лекарите наричат ​​инфекцията с тези гъбички кандидоза. Известни са общо около 150 вида Candida. Най-важният патоген е Candida albicans.

Следните рискови фактори са свързани с кандидозата:

  • Фактори, които намаляват естествените защитни механизми на кожата (напр. неблагоприятно pH, топла и влажна среда)
  • Заболявания като захарен диабет
  • HIV инфекция
  • Хормонални промени, например по време на бременност
  • Лекарства, напр. продължителна употреба на антибиотици или глюкокортикоиди (т.нар. кортизон)
  • Дългосрочно използване на катетри

Какъв е ходът на млечницата?

Протичането на млечницата зависи от местоположението и степента на гъбичната инфекция. Повърхностната кандидоза на кожата или лигавицата, както и гениталните инфекции (например вагинална млечница) обикновено се лекуват напълно с терапия.

При вътрешно опаразитяване на органи или при инфекция на кръвта с дрожди Candida (т.нар. кандидемия) протичането понякога е по-сложно и в тежки случаи животозастрашаващо. В такива случаи обаче често има инвалидизиращи основни заболявания, които благоприятстват инфекцията с Candida.