Соматоформно разстройство: Симптоми, терапия

Кратък преглед

  • Симптоми: различни физически симптоми, за които няма органична причина; често „скачане на лекар” (= честа смяна на лекар); различни синдромни прояви (хипохондрия, хронична болка и други)
  • Лечение: В зависимост от тежестта, обикновено психотерапия, евентуално лекарства като антидепресанти или анксиолитици.
  • Диагноза: Обикновено трябва да се изключат продължителни, конкретни органични причини за посочените физически оплаквания (с различни методи на изследване); психологическа диагностика, включително въпросници.
  • Прогноза: Добра, ако се диагностицира правилно навреме; често твърде много диагностика поради честа смяна на лекар, например с твърде много рентгенови изследвания

Какво представлява соматоформното разстройство?

Пациентите често са твърдо убедени в физическо заболяване и винаги изискват допълнителни изследвания и медицински мерки. Възможността за психологическа причина често не се приема от пациента, което води до честа смяна на лекар. В този контекст се използват също термини като „прескачане на лекаря“ или „кариера на пациента“, но те не отразяват натиска на болестта на пациента.

изрази

Има различни соматоформни разстройства. Класификационната система на Световната здравна организация СЗО (Международна статистическа класификация на болестите и свързаните със здравето проблеми) ICD-10 включва следните изрази сред тях под код F45.-:

Хипохондрично разстройство

Основната характеристика на хипохондричното разстройство не са физическите симптоми, а над средното ниво на умствена загриженост за тях. Тази постоянна тревожност и загриженост за собственото страдание пречи на социалния и професионалния живот на засегнатото лице. Продължителността на това соматоформно разстройство е най-малко шест месеца.

Соматизиращо разстройство

Формите на соматизиращо разстройство включват:

  • Персистиращо соматоформно разстройство: персистиращо соматоформно разстройство е, когато симптомите са налице в продължение на поне шест месеца (през повечето дни).
  • Недиференцирано соматизиращо разстройство: това е налице, когато физическите оплаквания са многобройни и постоянни в различни форми, но клиничните критерии за соматизиращо разстройство (вижте по-горе) не са изпълнени.

Постоянно соматоформно болково разстройство.

Засегнатите обаче отричат ​​да са възможни и психологически причини за оплакванията – често не желаят да приемат диагнозата „соматоформно разстройство“. Мъжете и жените са засегнати еднакво често, въпреки че има фамилно групиране по отношение на това соматоформно разстройство.

Какви са симптомите?

Основната характеристика на соматоформното разстройство са физически симптоми, които пациентът не контролира или симулира доброволно, но за които също няма физическо обяснение. Оплакванията са възможни основно във всички органи. Най-често соматоформното разстройство е свързано със следните симптоми:

  • Симптоми от страна на сърдечно-съдовата система: болка в гърдите, усещане за натиск, бодежи или препъвания на сърцето.
  • Урогенитални симптоми: болка по време на уриниране, често уриниране, болка в долната част на корема
  • Симптоми в дихателната област: усещане за недостиг на въздух, недостиг на въздух
  • Симптоми в областта на мускулите и ставите: болки в гърба, болки в ръцете и краката, изтръпване

Временно високо ниво на напрежение в стресови фази от живота често облекчава соматоформното разстройство или неговите симптоми. Въпреки това, последващото отпускане често причинява разстройството отново да стане по-изразено.

Как може да се лекува соматоформно разстройство?

Добрата, доверителна връзка между лекар и пациент също е важна за лечението – все пак хората със соматоформни разстройства често са губили доверие в лекарите.

В зависимост от тежестта е възможно соматоформните разстройства да доведат до нетрудоспособност. В някои случаи соматоформните разстройства изчезват сами без лечение. В други случаи се препоръчва терапия, която може да включва лечение с лекарства.

Основата за успешно лечение на соматоформните разстройства е психообразованието: терапевтът или лекарят обяснява на пациента психологическите процеси, които може да са причина за соматоформното разстройство. Само при това разбиране от страна на пациента терапевтичната работа ще даде резултат.

Хипохондрично разстройство – терапия

Към днешна дата няма единна лекарствена терапия за това соматоформно разстройство. Терапевтичните планове варират индивидуално в зависимост от тежестта на симптомите. Когато се появят съпътстващи психични заболявания, терапевтът често прилага лекарства против тревожност и антидепресанти.

Също така е важно да се промени отношението на пациента към възприемането на тялото му. Целта е да се идентифицират проблемите и стресовите фактори на пациента, за да се работи върху тях и да се овладее соматоформното разстройство.

Соматизиращо разстройство – терапия

Препоръчва се и психотерапевтично лечение, така че пациентът да успее да се дистанцира от предполагаемите симптоми и да се отдалечи малко от страданието. Това му помага да се справя отново по-добре с ежедневието и го улеснява да се справя със собствените си проблеми.

Техниките за релаксация също са полезни за трайно преодоляване на соматизиращото разстройство.

Соматоформно болково разстройство – терапия

В рамките на психотерапията се предлагат така наречените мултимодални терапевтични програми. Те се извършват на амбулаторна база. Пациентът става експерт по собствената си болка: терапевтът го учи на основни познания за развитието на болката, обработката на болковите стимули и задействащите условия.

Целите на мултимодалната терапия са да промени възприятието на пациента за болка, да насърчи здравословното поведение на пациента и да излекува соматоформното разстройство.

Причини и рискови фактори

Причините за соматоформното разстройство са сложни и експертите подозират взаимодействие на няколко фактора тук. Има различни обяснения за развитието на соматоформно разстройство:

Подходът на теорията на обучението към обяснението предполага научен, повтарящ се и по този начин укрепващ поведенчески модел за соматоформното разстройство. Получава се порочен кръг, от който пациентът трудно може да излезе сам.

В момента се обсъждат и различни невробиологични модели. Тъй като някои соматоформни разстройства често засягат роднини от първа степен, не може да се изключи известна наследственост. Освен това е възможно при пациенти със соматоформни разстройства имунната система и нервната система, както и техните хормони да реагират по-силно в стресови ситуации, отколкото при здрави индивиди. Това обаче все още не е ясно доказано.

Рискови фактори за соматоформни разстройства

Някои типове личности също са по-склонни към соматоформно разстройство от други: тревожно-несигурният тип личност често страда от чувство на безпомощност и безполезност. Поради очевидното си страдание, засегнатото лице изпитва вторична печалба от заболяване. Това привлича вниманието на другите и се създава рамка, в която на пациента е позволено да признае слабост.

Прегледи и диагностика

Не винаги е лесно да се разграничи соматоформното разстройство от физическото заболяване. Поради това са необходими внимателни прегледи за изключване на физически причини за симптомите (като кръвни изследвания, ЕКГ, рентгенова снимка), преди лекарят да приеме соматоформно разстройство като работна диагноза.

Психологическата диагноза със стандартизирани въпросници, наред с други неща, често осигурява диагнозата.

Ход на заболяването и прогноза

Ако соматоформното разстройство остане нелекувано, многократните посещения при лекар и смяната на лекари могат да доведат до прекомерни диагностични мерки – например твърде чести рентгенови изследвания. Това повече вреди, отколкото помага на пациента.

Ако диагнозата е неясна, са възможни случайни находки, които могат да бъдат надценени и евентуално прекомерно лекувани.