Ревматизъм: лекарства, избрани индивидуално
В зависимост от клиничната картина могат да се обмислят различни лекарства за ревматизъм. При избора лекарят взема предвид, наред с други неща, стадия на заболяването, както и индивидуални фактори като съпътстващи заболявания или бременност.
Лекарства за ревматизъм: Групи активни съставки
Основно следните групи активни съставки се предлагат като лекарства за ревматизъм:
- Болкоуспокояващи лекарства
- Глюкокортикоидни препарати ("кортизон")
- Основни лекарства (DMARD)
Често е необходима лекарска рецепта за лекарства за ревматизъм. Обаче обичайните болкоуспокояващи като ибупрофен, диклофенак или парацетамол се предлагат без рецепта – но понякога с ограничения. Диклофенак, например, изисква рецепта, когато се използва вътрешно над определена доза. В по-ниски дози и за външно приложение препаратите с диклофенак се предлагат свободно.
Болкоуспокояващи
Основният симптом при ревматичните заболявания е болката. Ето защо болкоуспокояващите са важна част от лечението на ревматизма. Лекарите правят разлика между нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и чисти болкоуспокояващи (аналгетици).
Лекуващият лекар ще избере подходящо лекарство за болка в подходящата дозировка за всеки пациент. При необходимост ще предпише и два или повече препарата.
Нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС)
Това е особено полезно при възпалителни ревматични заболявания като ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит или псориатичен артрит. Но НСПВС могат да се приемат и при други ревматични заболявания, като остър пристъп на подагра – подаграта също принадлежи към ревматичните, или по-точно към метаболитните заболявания, които са свързани с ревматични оплаквания.
Има две групи НСПВС:
- Селективни COX-2 инхибитори (коксиби): По-нататъшно развитие на класическите НСПВС; одобрени в Германия са еторикоксиб, целекоксиб и парекоксиб.
От всички НСПВС диклофенак, ибупрофен и напроксен са най-често използваните при терапия на ревматизъм.
Странични ефекти
Други възможни нежелани реакции на НСПВС включват бъбречна дисфункция (остра бъбречна недостатъчност, аналгетичен бъбрек), сърдечно-съдови проблеми (като повишено кръвно налягане, инфаркт, инсулт; не ASA или напроксен; диклофенак, от друга страна, е противопоказан) и вода задържане в тъканите (оток).
Чисти болкоуспокояващи (аналгетици)
Въпреки това, чистите аналгетици могат да бъдат полезни и при възпалителни ревматични заболявания при определени обстоятелства – например в случай на противопоказания за НСПВС и ако лечението само с основни лекарства не може да облекчи достатъчно ревматичната болка. Лекарите също ще предписват аналгетици за пациенти, които не могат да понасят НСПВС.
Само аналгетиците се разделят на две основни групи:
- Опиоидни аналгетици: Те инхибират усещането за болка директно в централната нервна система (мозък и гръбначен мозък). Има опиоиди с ниска активност, като трамадол, тилидин (/налоксон) и кодеин, и опиоиди с висока активност, най-силните болкоуспокояващи. Добре известни представители включват фентанил, морфин и оксикодон.
Странични ефекти
Опиоидните аналгетици могат да причинят умора, гадене, повръщане, запек и задържане на урина, наред с други симптоми. Опиоидите също така спират дишането и ви правят сънливи, което може да бъде животозастрашаващо, ако предозирате. По принцип могат да предизвикат и зависимост. Въпреки това, ако се използват под лекарско наблюдение и като препарат с продължително освобождаване или пластир (бавно освобождаване на активната съставка), рискът от психологическа зависимост е много нисък.
кортизон
Кортизоновите препарати имитират действието на собствения хормон на тялото кортизол (кортизол или хидрокортизон) и неговия прекурсор кортизон (кортизон). По този начин те могат, наред с други неща, да инхибират възпалението (по-силно от НСПВС). Те също имат инхибиторен ефект върху имунната система (имуносупресивен ефект), което помага срещу прекомерни имунни реакции.
Странични ефекти
При краткотраен прием на кортизон най-често се появяват световъртеж, нервност, главоболие и/или еуфория. Много рядко настъпват психични промени с халюцинации, заблуди или тревожност.
Повечето нежелани реакции се появяват само когато приемате кортизон за дълго време и във високи дози.
Задължително вземете стомашен протектор, особено ако комбинирате НСПВС с кортизонови препарати! Говорете с Вашия лекар за това!
Основни лекарства (DMARD)
По-специално, ранното започване на лечение с DMARD лекарства за ревматизъм може трайно да подобри прогнозата.
Лекарите разграничават три групи DMARDs:
- Класически основни лекарства: конвенционални синтетични DMARD или накратко csDMARD
- Биологични: биотехнологично произведени DMARDs, накратко: bDMARDs
- Насочени синтетични основни лекарства: „насочени синтетични DMARDs“, накратко: tsDMARDs
Класически основни лекарства (csDMARD)
Тази група включва лекарства за ревматизъм с различен механизъм на действие. Някои от тях първоначално са били разработени за лечение на други заболявания и едва по-късно са намерили място в терапията на ревматизъм. Всички класически основни лекарства обаче не действат веднага, а само след няколко седмици или месеци.
Приемът на фолиева киселина един до два дни след метотрексат намалява страничните ефекти.
Други класически основни лекарства за ревматизъм включват:
- Лефлуномид (честа алтернатива на MTX, ако последният не се понася или не може да се приема поради противопоказания).
- Сулфасалазин (също помага при хронични възпалителни заболявания на червата като болестта на Crohn)
- Хлорохин или хидроксихлорохин (всъщност антималарийни лекарства)
- Циклоспорин (предлага се за потискане на имунната система след трансплантация на органи и при автоимунни заболявания).
В миналото златните препарати също са били използвани като DMARDs. Поради силните им странични ефекти днес те до голяма степен са изоставени.
Повече информация за съответните лекарства, например странични ефекти, можете да намерите в съответните статии за лекарства.
Биологични лекарства (bDMARDs)
- TNF-алфа инхибитори: Те блокират възпалителния агент тумор некрозисфактор-алфа. Тази група активни съставки включва например адалимумаб, етанерцепт и инфликсимаб.
- Блокери на интерлевкин: Те инхибират ефекта на различни интерлевкини. Това са пратени вещества, произведени от белите кръвни клетки (левкоцити) за регулиране на имунните реакции. Примери за инхибитори на интерлевкин включват тоцилизумаб и анакинра.
Биологичните лекарства като лекарства за ревматизъм са много ефективни: лекарствата, прилагани като инжекции или инфузии, действат по-бързо от класическите основни лекарства (csDMARD) и ефективно забавят прогресията на заболяването. Те обаче са много скъпи.
Биоподобни лекарства за ревматизъм
Те обаче не са идентични, а се различават леко от оригиналната структура – за разлика от т. нар. генерични лекарства (производството в живи клетъчни култури никога не може да бъде копирано идентично). Подобно на оригиналите, биоподобните се прилагат или като инжекции, или като инфузии. Наличните биоподобни лекарства включват етанерцепт, инфликсимаб и ритуксимаб.
Странични ефекти
Биологичните продукти и биоподобните могат да направят пациентите по-податливи на инфекции (включително „спящи“ инфекции) като туберкулоза, тъй като потискат имунната система. Поради тази причина лекарите обикновено предписват тези лекарства за ревматизъм само когато например лечението с класически основни лекарства – включително метотрексат – не е подействало достатъчно (друга причина за това е високата цена на биотехнологичните лекарства).
Насочени синтетични основни лекарства (tsDMARDs)
Таргетните синтетични DMARDs са сред най-новите лекарства за ревматични заболявания с възпалителен фон. Те специално прекъсват сигнален път в клетките, който насърчава възпалението. Понастоящем одобрени в Германия са:
- инхибиторът на PDE-4 апремиласт: тази активна съставка инхибира ензима фосфодиестераза-4 и е одобрена за лечение на псориатичен артрит.
Странични ефекти
Тофацитиниб може да причини неща като главоболие, инфекции на горните дихателни пътища, високо кръвно налягане, диария и гадене. При барицитиниб най-честите нежелани реакции включват повишен холестерол, инфекции на горните дихателни пътища и пикочните пътища и гадене. Упадацитиниб причинява главно инфекции на горните дихателни пътища, гадене и кашлица.
Лекарствата за ревматизъм, които потискат имунната система (имуносупресори), ви правят по-податливи на инфекции. Затова обърнете внимание на вашия ваксинационен статус, който обикновено се проверява и от лекуващия лекар.
Други лекарства за ревматизъм
При отделни ревматични заболявания могат да се обмислят и други лекарства – в допълнение към или като алтернатива на горепосочените лекарства. Няколко примера:
Подагра
Остър пристъп на подагра за предпочитане се лекува с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). Ако е необходимо, лекарят прилага и кортизон – например под формата на таблетки или като инжекция директно в засегнатата става.
Неврологични заболявания
Калцият и витамин D могат да действат правилно само ако засегнатото лице се упражнява достатъчно.
Ако пациентът има висок риск от костни фрактури, могат да се обмислят и специални лекарства за остеопороза. Те могат или да забавят костната загуба (напр. бифосфонати, денозумаб), или да насърчат образуването на кост (терипаратид).
Фибромиалгия.
Някои пациенти с фибромиалгия също имат полза от лекарства против припадъци (антиепилептични) като прегабалин.
Билкови лекарства за ревматизъм
- Корен от африкански дяволски нокът: Според Европейския комитет за билкови лекарствени продукти се счита за традиционно средство за лека болка в ставите. Затова се използва поддържащо, например при остеоартрит и ревматоиден артрит, и най-вече като готов препарат (напр. капсули, таблетки, мехлем, балсам). Чаят от корен на дяволски нокът се препоръчва предимно при леки храносмилателни проблеми.
- Кора от върба: нейният противовъзпалителен и болкоуспокояващ ефект се основава на съединенията на салициловата киселина, които съдържа (отправната точка за противовъзпалителната и болкоуспокояваща ацетилсалицилова киселина). Под формата на капсули или като чай лечебното растение се използва например при остеоартрит и ревматоиден артрит.
- Бреза: Препарати от брезови листа (напр. сок от пресни растения, капки, капсули, чай) могат да се използват за подпомагане на лечението на ревматоиден артрит и подагра.
- Арника: Лечебното растение се използва само външно! Например ревматичните мускулни и ставни болки се лекуват с крем, мехлем или гел от арника. Предлага се и тинктура от арника, която може да се използва разредена за компреси.
- Кайенов пипер: Приложен външно (например като мехлем или пластир с активна съставка), съдържащите се в него остри вещества предизвикват болка и топлинен стимул върху кожата, което в крайна сметка води до по-дълготрайно облекчаване на болката – например при остеоартрит и ревматоиден артрит.
Три стълба на фитотерапията при ревматизъм
Често употребата на билкови лекарства за ревматични оплаквания се основава на три стълба:
- Стимулиране на метаболизма и детоксикация: С помощта на лечебни растения като бреза, коприва, златна пръчица или глухарче се стимулира отделянето през бъбреците. Глухарчето също стимулира потока на жлъчката, както и белият равнец и белият трън. Отделянето през червата и кожата може да се насърчи, например, с див чесън, чесън, бъз и липа.
- Външна употреба на билкови лекарства за ревматизъм: мехлеми, разтривки, лапи и др. могат локално и бързо да облекчат болката и възпалението и да стимулират метаболизма, в зависимост от използваното лечебно растение. Подходящи за целта са например арника, черен оман, лют червен пипер и горчица.
Фитотерапията не може да замени класическото ортодоксално медицинско лечение на ревматизъм.
