Латентно (субклинично) хипотиреоидизъм (SCH; синоними: компенсиран хипотиреоидизъм; латентен хипотиреоидизъм; латентен хипотиреоидизъм; латентен хипотиреоидизъм; субклиничен хипотиреоидизъм; ICD-10-GM E03. 9: Хипотиреоидизъм, неуточнен) се отнася до „лек“ хипотиреоидизъм, който обикновено се проявява само чрез промяна в параметъра на щитовидната жлеза TSH: TSH> 4 mU / l, със съпътстващо нормално ниво на fT4.
If TSH е по-висока от 10 mU / L и fT4 е нормално, разстройството се оценява като „тежко” латентно хипотиреоидизъм (степен 2 хипотиреоидизъм).
Разстройството зависи от йод доставка. В региони, слабо снабдени с йод, делът е относително нисък.
Съотношение на пола: Жените по-често от мъжете
Честотен пик: Болестта се проявява предимно след 60-годишна възраст.
Разпространението (честота на заболяванията) е 3-16% (в Германия), в зависимост от географското местоположение; разпространението е особено високо при жени на възраст над 60 години. При бременни жени разпространението е 2.5-5% (изчислено). Те трябва да бъдат лекувани във всеки случай.
Курс и прогноза: притежава на възрастни с латентен хипотиреоидизъм в момента е противоречив (вж. по-долу лекарствената терапия). При децата латентният хипотиреоидизъм винаги се лекува поради възможните последици като нисък ръстВ по-голямо рандомизирано контролирано проучване, L-тироксин заместването не подобрява симптомите при възрастни хора (> 65 години) със субклиничен хипотиреоидизъм. Освен това нямаше забележим ефект върху кръв налягане или телесно тегло. Забележка: Ниско повишено TSH нива без антитела до тиреопероксидаза (TPO) показа висок процент на спонтанно нормализиране на нивата на TSH.В 5% от случаите годишно латентният хипотиреоидизъм се развива в явен хипотиреоидизъм.
