Стомашно-чревен грип: инкубационен период
Инкубационният период описва продължителността между заразяването с инфекциозно заболяване и появата на първите симптоми.
Средно са необходими между един и седем дни, за да се появят първите симптоми на гастроентерит след инфекцията. При някои патогени обаче първите симптоми могат да се появят в рамките на няколко часа. При други може да отнеме седмици, преди заразеният да забележи нещо.
Инкубационният период за инфекция с обикновени манганови грипни патогени е приблизително:
- Норовирус: шест до 50 часа
- Ротавирус: един до три дни
- Салмонела: шест до 72 часа (в зависимост от количеството погълната салмонела)
- EHEC: два до десет дни (средно три до четири дни)
- Campylobacter: два до пет дни
- Shigella (бактериална дизентерия): дванадесет до 96 часа
- Entamoeba histolytica (амебна дизентерия): между три дни и седем дни, в някои случаи по-дълго
- Хранително отравяне: един до три часа (Staphylococcus aureus), седем до 15 часа (Clostridium perfringens)
Гастроентерит: продължителност на симптомите
Диария, която продължава повече от три седмици, е това, което лекарите наричат хронична диария. Може да възникне например при пациенти с имунен дефицит: Нарушената защита на организма може значително да удължи продължителността на гастроентерита. Също така е възможно диарията да продължи седмици или дори месеци, ако паразити като амеби и ламблии причинят гастроентерита.
Колко време в крайна сметка ще продължат симптомите зависи – подобно на инкубационния период – главно от въпросния патоген. Ако салмонелата е причината, стомашно-чревната инфекция обикновено продължава само няколко дни.
Типичният вирусен стомашно-чревен грип също често е тежък, но продължава сравнително кратко време. Три дни след началото на норовирусна или ротавирусна инфекция храносмилането обикновено се нормализира.
Стомашно-чревният грип, причинен от Cambylobacter, обикновено продължава малко по-дълго: продължителността на симптомите тук обикновено е четири до пет дни. Понякога обаче може да отнеме до две седмици, преди пациентът да стъпи отново на краката си.
Гастроентерит: Колко време човек е заразен?
Дори след отшумяване на симптомите, засегнатите продължават известно време да отделят причинителите с изпражненията си. В резултат на това все още съществува риск от инфекция няколко дни, понякога дори седмици, след възприеманото възстановяване:
- Норовирусите все още могат да бъдат измерени в изпражненията една до две седмици след възстановяването.
- EHEC може да бъде открит до три седмици,
- Shigella и Campylobacter дори до четири седмици.
Докато патогените присъстват в изпражненията, потенциално е възможно да се заразите. Вероятността за това обаче намалява, колкото по-дълго пациентът субективно се чувства отново здрав. В острата фаза на стомашно-чревния грип, патогенното натоварване в тялото е най-високо, а оттам и количеството, което засегнатото лице отделя с изпражненията. Докато имунната система се бори с патогените, те непрекъснато намаляват, както и рискът от инфекция.
Специален случай на персистиращи екскретори
Постоянните екскретори са хора, които продължават да отделят бактерии или вируси повече от десет седмици, въпреки че отдавна са престанали да показват симптоми. Засегнатите често не знаят за това и следователно представляват постоянен риск от инфекция за други хора. Това състояние може да бъде временно (временна постоянна екскреция), но може да остане и за цял живот (постоянна екскреция).
Въпреки това, вероятността да се превърне в постоянен екскретор след пристъп на гастроентерит е ниска. За някои патогени обаче остава известен остатъчен риск: в случай на салмонелоза, например, около един до четири процента от заболелите стават безсимптомни постоянни екскретори. Тук възрастта се оказва негативен фактор. Това означава, че по-възрастните хора са по-склонни да станат постоянни отделители, отколкото по-младите хора.
