Да живееш с инсулт: оформяне на ежедневието

Как може да се организира животът след инсулт?

За много жертви на инсулт диагнозата инсулт означава много промени в живота им. Инсултът е сериозно заболяване, което често има тежки последствия – включително физически и умствени увреждания. От една страна, това означава дългогодишна терапия и рехабилитация, а от друга – промени в ежедневието.

За някои от засегнатите дори най-простите неща като обличане или самостоятелно хранене остават трудни или дори невъзможни, дори след приключване на рехабилитацията. След това е необходимо да се адаптира личната среда към новите условия, например чрез преустройство на жилищното пространство, за да стане подходящо за хора с увреждания или като се възползва от помощ за гледане. Често тези задачи се падат на близките, които са също толкова засегнати, колкото и самият пациент с инсулт и се нуждаят от подходяща подкрепа.

В зависимост от степента на заболяването и курса на терапия, понякога само изолирани способности като шофиране или колоездене са нарушени за определено време. В този случай е важно да ги обучите отново и да спечелите доверие в тях. Но дори и да не сте строго ограничени, винаги отнема известно време, докато се върнете към обичайното си ежедневие.

Инсулт и шофиране

Ако шофирате кола, способността ви да шофирате след инсулт се влияе по два начина. Първо, съществува риск внезапно да получите нов инсулт. От друга страна, съществува рискът ефективността ви да бъде намалена поради последствията от инсулта – например поради парализа, зрителни смущения или забавена способност за реакция. И в двата случая застрашавате себе си и другите участници в движението зад волана на автомобила.

Изисква се самоотговорност

Законът изисква всички хора с шофьорска книжка да носят лична отговорност – независимо дали са пациенти с инсулт или не. Затова винаги проверявайте себе си, за да сте сигурни, че шофирате превозно средство безопасно в задръстванията. След заболяване като инсулт обаче законът изисква засегнатите да вземат „подходящи предпазни мерки“, за да гарантират, че няма да се превърнат в опасност зад волана. Това включва пациенти, които получават експертна помощ.

Попитайте Вашия лекар

Първото пристанище е вашият лекуващ лекар. Той или тя е в състояние да прецени дали все пак трябва или вече трябва да седнете отново зад волана или трябва да се въздържате от шофиране от съображения за безопасност. Това въздържане е или временно – докато станете достатъчно годни да шофирате отново – или постоянно, например в случай на постоянна парализа.

Освен това информирайте доброволно отговорния орган (службата за шофьорски книжки) за инсулта и представете там специализиран медицински доклад, който не е по-стар от шест месеца. Това е например изписването от рехабилитационна клиника или експертното мнение на невролог с квалификация по пътна медицина. Този експерт решава дали са необходими например допълнителни уроци по шофиране, посещение при офталмолог или невропсихологичен доклад.

В повечето случаи властите решават въз основа на документите дали можете да продължите да шофирате (евентуално с условия или ограничения) или трябва да предадете шофьорската си книжка. Ако органът не е доволен от доклада, той ще организира медико-психологичен преглед (MPU).

Медико-психологично изследване (МПУ)

Центровете за оценка на пригодността за шофиране извършват MPU. Такива акредитирани тестови центрове съществуват например в TÜV. MPU е разделен на няколко части:

Първо, въз основа на медицински преглед, лекар специалист или специализирана или рехабилитационна клиника съставя актуална справка за Вашето здравословно състояние.

Трето: В интервю психологът определя дали сте се справили и психологически с инсулта си, имате ли доверие в себе си да шофирате и дали се чувствате годни за движение по пътищата.

Шофьорски изпит

Много пациенти с инсулт имат ограничена подвижност и се нуждаят от модифицирано превозно средство. Това може да е кола с копче на волана. Има автошколи, които са специализирани в пациенти с инсулт и имат преустроени автомобили, в които пациентите взимат уроци по шофиране. След това шофьорският изпит може да бъде взет в TÜV или DEKRA.

Решението

Въз основа на документите, които предоставяте (специалистическа медицинска експертиза, MPU, шофьорски изпит), органът за свидетелство за управление на МПС решава дали сте годен за шофиране. В най-добрия случай органът стига до заключението, че можете да запазите шофьорската си книжка без ограничения.

Често обаче експертното мнение води до условия или ограничения и съответен запис в шофьорската книжка. Например, след инсулт някои хора имат право да управляват само кола със специално пригодено кормилно управление. Други вече нямат право да шофират през нощта или по магистрали.

Разходи

Получете сигурност

Въпреки че не е евтино и службата за шофьорски книжки може в крайна сметка да отнеме книжката ви, не забравяйте да проверите годността си за шофиране след инсулт. Обективната оценка от експерти ще даде сигурност при евентуално съмнение в себе си.

Преди всичко обаче е важно да запомните, че всеки, който не е в състояние да шофира, но въпреки това се качи зад волана, застрашава себе си и другите, подлежи на съдебно преследване и рискува своето застрахователно покритие.

Инсулт и професия

За работещите пациенти с инсулт възниква въпросът за тяхното професионално бъдеще. Говорете с Вашия лекар по време на рехабилитацията за възможно връщане на работа или преориентиране.

Най-важните контакти за такива въпроси са агенцията по заетостта и пенсионноосигурителните институции. Освен всичко друго, те насърчават мерки за професионална реинтеграция чрез безвъзмездни средства за обучение и преквалификация. Основната задача на професионалната рехабилитация е да намерите подходящата работа за вас. По принцип има следните възможности:

  • Връщане на предишната работа (ако е необходимо с адаптиране на работата)
  • Постепенна реинтеграция (като работа на непълно работно време)
  • Смяна на работа в предишната фирма
  • Преквалификация в друга професия

Частично намаляване на способността за печалба

Частично намаление на способността за печелене (по-рано наричано „професионално увреждане“) съществува, ако поради болест или увреждане е възможно да се работи най-малко три, но по-малко от шест часа на ден, въз основа на нормална 5-дневна работна седмица. Ако вашият случай е такъв, възможно е да кандидатствате за пенсия за частично намаление на способността за доходи. Това има за цел да компенсира намалението на вашата заплата, ако вече не сте напълно работоспособни.

Пълно намаляване на способността за печалба

Хората, които са напълно неработоспособни, са тези, които поради заболяване или увреждане не са в състояние да извършват някаква доходоносна дейност с известна степен на редовност за непредвидим период от време. Конкретно това означава, че някой е способен да работи по-малко от три часа на ден при 5-дневна седмица на общия пазар на труда.

Хората, които не са в състояние да работят, имат възможност да кандидатстват за пенсия поради пълно намаляване на работоспособността. Той замества заплатите. Пенсията за намалена работоспособност обикновено се отпуска като временна пенсия, т.е. за максимум три години. Срокът може също да бъде повторен при кандидатстване. След общо девет години обикновено се приема, че съответното лице е трайно неработоспособно. Тогава временното пенсионно плащане се променя на неограничена постоянна пенсия.

Инсулт и пътуване

Общото правило е: Без крайности! Планински турове над 2,500 метра морско равнище, дълбоководно гмуркане, фото сафари през джунглата или круизи в Арктика не са подходящи планове за пътуване за пациенти с инсулт.

Подгответе добре пътуването

Подгответе се добре за пътуването. Например резервирайте настаняване за хора с увреждания, ако е необходимо. Научете за медицинските грижи, налични на местно ниво. Попитайте Вашия лекар за препоръчителните ваксинации. Също така, помолете го или нея да ви предостави сертификат за вашата диагноза и лечение (по възможност на английски).

Също така не забравяйте да носите достатъчно количество (или подходящи рецепти) от всички лекарства, които трябва да приемате редовно (като антикоагуланти или антихипертензивни). Попитайте Вашия лекар или фармацевт как правилно да транспортирате и съхранявате лекарствата.

Преди пътуване в чужбина е препоръчително да сключите международна здравна застраховка с репатриране в случай на болест. Това ще ви спести големи разходи при спешни случаи!

Здрави на пътя

За да избегнете претоварване на сърдечно-съдовата си система, избягвайте дългите пътувания с кола или автобус при силна жега. Силните температурни разлики, например между външната температура и климатизирания въздух в хотелската стая или колата, също са неблагоприятни за сърцето и кръвообращението.

Разпределете лекарствата, от които се нуждаете, между ръчния и пътния багаж, в случай че някой от багажите се изгуби. На вашата ваканционна дестинация също се уверете, че съхранявате лекарството правилно (както е посочено в листовката), така че да не загуби своята ефективност.

Какви съвети има за роднините?

Последствията от инсулт засягат не само самите пациенти, но и хората, които споделят техния живот. Роднините обикновено имат нужда от много време, търпение и съпричастност. Освен това често се налага те напълно да преобърнат живота си с главата надолу, за да помогнат в грижите за пациента. В някои случаи дори болногледачите или терапевтите достигат своите граници и се нуждаят от подкрепата на роднини.

Чужденецът в собствения си дом

Особено проблемно е за роднините на пациенти с инсулт, когато личността на познат човек се промени в резултат на заболяването. Много пациенти с инсулт първоначално реагират на безпомощността и внезапната загуба на собствените си способности с отчаяние и депресия, докато други са склонни да проявяват агресия.

С любов и уважение

Като член на семейството не вземайте решения през главата на пациента. По-добре е да оставите пациента да говори сам. Това е особено вярно, ако човекът вече не е в състояние да общува лесно поради инсулта. Дайте време на пациента да общува.

Между молбата и помощта

Роднините са най-важните помощници на пациентите с инсулт по пътя им към възможно най-независим живот. Това е така, защото терапевтичните сесии сами по себе си обикновено не са достатъчни, за да си възвърнете уменията за говор, внимание или контрол на движението, например.

Цялото ежедневие е курс на обучение за засегнатите. Затова устояйте на изкушението да се грижите твърде много за засегнатия, да поемате всяко ръкостискане или да довършвате непълни изречения вместо него. Намесвайте се само ако човекът не е в състояние сам да се справи със ситуацията или е твърде изтощен, за да го направи.

От друга страна, някои роднини правят грешката да превърнат деня в непрекъсната тренировка. Това може напълно да смаже пациента. Животът с увреждане е много напрегнат, особено в началото, така че почивките са спешно необходими.

Укрепване на самочувствието и радостта от живота

Справяне с афазии – особености

Справянето с хора, които страдат от нарушена реч (афазия), обикновено е трудно за членовете на семейството поради проблеми с комуникацията. Някои полезни съвети:

Не изваждайте думите от устата на афазичния човек: Хората с афазия често говорят спънато и търсят думи дълго време. В този случай е важно да изчакате и да видите дали афазикът намира термина, който търси. За него е важно всяко езиково чувство за постижение. Често успява да се изрази, ако му се отдели достатъчно време.

Улесняване на комуникацията: Говорете бавно и ясно с афазика и подчертавайте казаното с мимики и жестове.

Осигурете разбиране: Понякога някой не е сигурен, че е разбрал афазика правилно. Тогава прости въпроси с да/не помагат да се уверите, че сте прави. Попитайте дали е разбрал всичко, ако афазикът изглежда объркан.

Не коригирайте твърде много: Не коригирайте директно, когато афазикът прави грешки в структурата на изречението или използването на термин. Това е така, защото допълнително разочарова и отчуждава човека. След това някои афазици изобщо отказват да говорят от страх да не направят неудобни грешки.