В допълнение към чистото производство на лекарства, други задачи също попадат в компетенциите на галеничните учени: тези учени също се занимават с ефикасността, токсичността, поносимостта и безопасността на препарата. От една страна, това се прави чрез тестове за лекарства преди одобрението на лекарство във фази I, II и III на изследване. От друга страна, употребата на лекарството след неговото одобрение също се следи по отношение на ефекти и странични ефекти. Можете да прочетете повече за това тестване и наблюдение на лекарството в статията Разрешение на лекарството.
Галеника – Определение: Галениката е наука за приготвяне и оформяне на лекарства от активни съставки и ексципиенти, включително тяхното технологично изпитване.
Потърсете правилната „опаковка
Galenics се занимава с поставянето на активната съставка в правилната „опаковка“ (дозова форма) с подходящи ексципиенти (вижте по-долу). Това могат да бъдат например таблетки, покрити таблетки, капсули, прахове, разтвори или пластири с активна съставка.
Галеновата опаковка – т.е. лекарствената форма – след това определя формата, в която се прилага (прилага) активната съставка. Обичайните форми на приложение на лекарства са например:
- орално (перорално): през устата (чрез поглъщане, напр. таблетка, лекарствен сок)
- сублингвално: под езика (напр. таблетка, която след това се разтваря под езика)
- ректално: в ректума (напр. супозитории)
- назално: през носа (напр. спрей за нос)
- кожен: прилага се върху кожата (напр. мехлем, крем)
- подкожно: подкожно (инжекция)
- трансдермално: през кожата в кръвта (напр. пластир с активна съставка)
- интрамускулно: в мускул (инжекция)
- интравенозно: във вена (инжекция или инфузия)
- белодробни: в по-дълбоките дихателни пътища (напр. вдишване)
Когато се прилага през устата (напр. перорално, сублингвално) или ректално, активната съставка навлиза в стомашно-чревния тракт и се абсорбира там. Поради тази причина ние се позоваваме тук общо на ентералните форми на приложение (ентерално = засягане на червата).
Отговорът са парентералните форми на приложение: Тук активната съставка навлиза в тялото, заобикаляйки стомашно-чревния тракт, т.е. прилага се интравенозно, подкожно или белодробно, например.
Начало на действие и поносимост
Най-подходящата дозировка и форма за приложение на лекарството зависи, наред с други неща, от това къде и колко бързо трябва да се освободи активната съставка. Няколко примера:
- Сублингвалните таблетки позволяват активната съставка да се абсорбира в кръвта през устната лигавица. По този начин например може да се приложи силно болкоуспокояващо, което е предназначено да подейства бързо.
- Началото на действието на болкоуспокояващите, например, може да се постигне по-бързо чрез инжектиране. Както при сублингвалната таблетка, активната съставка достига кръвния поток много по-бързо, отколкото ако трябва да премине през стомашно-чревния тракт (напр. таблетка за нормална болка при преглъщане).
- Устойчивите на стомашен сок таблетки имат покритие, което не позволява лекарството да премине през стомаха неувредено и освобождава активната съставка само в червата. Това може да е необходимо, например, ако киселинният стомашен сок атакува активната съставка и я прави неефективна.
- Препаратите за забавяне са предназначени да освобождават активната съставка с по-бавна скорост (напр. таблетка за забавяне на болката). Това позволява постоянно ниво на активната съставка в кръвта за по-дълъг период от време. Ретардните препарати, които не се използват перорално, подкожно или мускулно (напр. никотинов пластир, тримесечна инжекция), се наричат още депо препарати.
- Чрез вдишване, назален спрей или капки за очи активната съставка може да бъде доставена направо до местоназначението си. Например, лекарство за астма може да се вдишва. Спрей за нос може да помогне срещу обикновена настинка. Капки за очи могат да се използват за облекчаване на сухота в очите или – с добавяне на антибиотици – бактериални очни инфекции.
Дозировката и формата на приложение също могат да окажат влияние върху възможните рискове и странични ефекти. Например, гореспоменатото устойчиво на стомашен сок покритие върху някои таблетки може дори да се дължи единствено на по-добра поносимост: Някои активни съставки дразнят стомашната лигавица и могат да предизвикат гадене и повръщане. Поради тази причина те трябва да се освобождават само в червата.
Спомагателни материали
В допълнение към една или повече активни съставки, повечето лекарства съдържат и ексципиенти като нишесте или желатин. Те сами по себе си нямат никакъв фармацевтичен ефект, а по-скоро служат като пълнители, оцветители или ароматизатори, консерванти, лубриканти или като стабилизатори и носители. По този начин различните ексципиенти осигуряват правилната способност за съхранение, срок на годност, по-добра миризма или вкус, както и правилния външен вид на лекарството.
Не е необходимо помощните вещества да са изцяло посочени върху опаковката. За хора със съответна алергия (например към определена боя) това може да бъде проблематично.
