Антракс: Описание
Антраксът (наричан още антракс) се причинява от бактерията Bacillus anthracis. Името се основава на наблюдението, че далакът на починалите лица има кафяво-изгорял вид при аутопсия.
Бацилът е в състояние да образува устойчиви спори и по този начин да оцелее в почвата в продължение на десетилетия. Предава се почти изключително чрез животни или животински материал. Предаването от човек на човек все още не е описано.
Впоследствие също имаше отделни случаи на подозрителни пратки в Европа, както и съобщения за подозрителни контейнери или следи от бели прахове.
Антраксът се счита за значителна заплаха от органите за обществено здравеопазване по целия свят, както чрез нормални пътища на заразяване, така и чрез биотероризъм.
Антракс: Поява
Хората (особено в индустриализираните страни) много рядко се заразяват с бактерията. Засяга предимно хора, които имат близък контакт със селскостопански животни. Всяка година в света има около 2000 случая на заболяването.
В допълнение, от 2000 г. няколко употребяващи наркотици в Европа (включително Германия), които са инжектирали хероин, вероятно замърсен със спори на антракс (инжекционен антракс), са се разболели. Освен това в Обединеното кралство има един случай на заболяване след вдишване на замърсен хероин.
Антракс: задължително докладване
Медицинските лаборатории също са длъжни да съобщават за антракс.
Антракс: симптоми
В началото на заболяването признаците не са много специфични за антракс. Симптомите първоначално засягат областта, която първо е влязла в контакт с бацила. По този начин различни органи могат да бъдат предимно засегнати от антракс в зависимост от пътя на инфекцията:
Кожен антракс
Освен това лимфните съдове се възпаляват и лимфните възли се подуват. Характерно е също така предизвиканото от течности подуване (оток) около възпалената област. Увреждането на тъканите често е тежко и може да засегне дълбоки тъканни слоеве.
Белодробен антракс
Белодробният антракс наподобява внезапно възникнала пневмония с бронхит. Това затруднява лекарите при ранното диагностициране на антракс. Признаците на заболяване включват набор от тежки общи симптоми като втрисане, повръщане и кашляне на кръв. Кървавата храчка може да е инфекциозна.
Белодробният антракс е най-опасната форма на антракс, тъй като може сериозно да засегне дишането. Ако не се лекува, води до смърт в рамките на няколко дни.
Чревен антракс
И тук симптомите първоначално са неспецифични: пациентите развиват висока температура, съчетана с диария, гадене, повръщане и загуба на апетит. По-късно може да има тежко кървене в червата, което се проявява с кървава диария. Заболяването може да прогресира до перитонит, който е много труден за овладяване дори при масивна терапия. Тази форма също води до смърт, ако не се лекува.
Специална форма на инжекционен антракс
Симптомите започват много променливо между един и десет дни след инжектирането. Пациентите развиват масивен оток на тъканите (оток) и абсцеси със силно възпаление, започващо около мястото на инжектиране. Засегнатите тъканни участъци могат да умрат.
Антракс: причини и рискови фактори
Патогенът на антракс Bacillus anthracis е пръчковидна бактерия, която има защитна капсула и произвежда опасни токсини. Те могат да увредят кръвоносните съдове, причинявайки кървене. При неблагоприятни условия на околната среда патогенът образува спори. В тази неактивна форма той може да оцелее в почвата десетилетия.
Хората се заразяват предимно при кожен контакт с болни животни, заразени трупове или замърсени животински продукти (като вълна, месо). В този процес патогенът на антракс може да навлезе в тялото чрез малки кожни наранявания (напр. ухапвания от насекоми) и след това да предизвика кожен антракс. Бацилът не може да проникне през непокътната кожа.
Антракс: изследване и диагностика
Важно е антраксът да се диагностицира навреме. Това е така, защото болестта е фундаментално животозастрашаваща. Ранното лечение обаче често може да предотврати тежко протичане на заболяването.
Освен това се вземат кръвни проби.
Патогенът може да бъде открит чрез култивиране на бацили в материала за изследване на пациента и след това откриването им под микроскоп. Също така е възможно да се търсят фрагменти от генома на бацила, да се усилват чрез полимеразна верижна реакция (PCR) и по този начин да се откриват недвусмислено.
При по-нататъшни изследвания култивираните патогени могат да бъдат тествани за тяхната чувствителност към различни антибиотици (диагностика на резистентност). Резултатите помагат при планирането на терапията.
Антракс: Лечение
Пациентите с антракс се лекуват предимно с антибиотици. Точното естество на тази антибиотична терапия (вид на използваните активни съставки, продължителност на лечението и т.н.) зависи преди всичко от симптомите и тежестта на заболяването.
Ако менингитът се е развил като усложнение на антракс, той също трябва да се лекува с подходящи антибиотици.
В допълнение към антибиотичната терапия понякога се извършва хирургична интервенция: в случай на инжекционен антракс с тежки инфекции на кожата и меките тъкани, увредената тъкан трябва да бъде хирургично отстранена като част от дебридман. Хирургическа интервенция понякога се налага и при кожен антракс.
Obiltoxaximab е одобрен в комбинация с антибиотици за лечение на пациенти, заразени чрез вдишване на спори на антракс. Активната съставка може също да се използва в определени случаи за предотвратяване на такъв инхалационен антракс (вижте „Антракс: Превенция“ по-долу).
Антракс: ход на заболяването и прогноза
Антраксът е много рядко, но сериозно заболяване, което може да протече тежко въпреки насочената антибиотична терапия. Възможно най-ранното начало на терапията е от решаващо значение за шансовете за възстановяване.
Белодробният антракс е особено опасен; без лечение почти всички страдащи стават жертви само след няколко дни. Дори ако лечението е започнало навреме, почти половината от всички пациенти с белодробен антракс – както и с чревния антракс – умират. При инжекционния антракс прогнозата е само незначително по-добра. Тук дори при терапия инфекцията води до смърт при около един на всеки трима пациенти.
Ако лечението е ефективно, регресията на симптомите, особено тези на кожата, може да отнеме дни до седмици. Поради тази причина антибиотичната терапия не трябва да се прекъсва преждевременно поради очевидна неефективност.
Описани са и дългосрочни ефекти от антракса. Те включват преди всичко повишена умора и бързо физическо изтощение.
Антракс: Профилактика
Директното предаване на патогена от човек на човек все още не е описано, но не може да бъде изключено. Поради това пациентите с антракс се изолират; болногледачите трябва да спазват повишени предпазни мерки.
Има и ваксинация срещу антракс. Показан е главно за рискови лица в региони, където антраксът е по-често срещан (ендемични райони). В Германия и Австрия в краткосрочен план няма налична ваксина срещу антракс. В Швейцария такава ваксина също не се предлага – и освен това не е лицензирана.
