Синоними
Лат. Ixodes ricinus, наричан още обикновен дървесен кърлеж, щитовиден кърлеж
дефиниция
Кърлежите са най-важните носители на инфекциозни заболявания от рода паякообразни в умерените климатични зони на Европа. Различните видове Ixodes могат да бъдат разграничени само от специалист. В Централна Европа Ixodes ricinus е най-често срещаният кърлеж, „смучещ” при хората.
Размерът на „гладния“ кърлеж, т.е. все още не е напоен с кърлежа кръв, е между 3-4 мм. Подобно на паяците, кърлежът има четири двойки крака, които произхождат от задния щит, който е с дебелина само 0.5-1 мм. Най-предните два крака обаче не се използват за движение, а са оборудвани с фини сетивни органи и бодли (този сензорен апарат се нарича орган на Халер).
Ако кърлежът търси домакин, той се изкачва по стръкче трева или други ниски растения и разтяга предния чифт крака във въздуха. Ако сетивните органи приемат топлина, това е знакът кърлежът да се придържа към преминаващата жертва с бодлите си. По този повод кърлежът не е придирчив.
Когато пристигне при домакина си, тръгва да намира подходящо място, където е трудно достъпно и защитено от надраскване на ръце или лапи. Кърлежите предпочитат тънки участъци от кожата на тъмни, топли места, които са добре снабдени кръв (напр. в кожни гънки като подмишниците или гениталната област или при кучета, особено на гърба). Кърлежът глава е снабден с две клещи, с които кърлежът захапва здраво кожата на жертвата си и след това удължава ужилващ апарат, с който пробива кожата и където, например, патогените, причиняващи Лаймска болест се намират.
Реалното ухапване от кърлеж следователно всъщност е ухапване от кърлеж. След като кърлежът се накисне, той разхлабва захапката си и пада от домакина. В това състояние тя може да достигне три пъти първоначалния си размер и следователно е с размер между 1.5 и 1.8 cm.
Отнема време, за да изсмучеш толкова много кръв, за да могат лесно да преминат две седмици между ухапване от кърлеж и падане от домакина. Тялото на кърлежа вече има сиво-жълтеникав цвят. В Централна Европа йоксидите-рицини предават патогените на TBE, Лаймска болест и човешка гранулоцитна ерлихиоза (много рядко заболяване).
Възможно е да се ваксинирате срещу TBE, което е от особено значение поради липсата на възможности за терапия при веднъж придобито заболяване (вижте също нашата тема TBE). Няма ваксинация срещу Лаймска болест е възможно, най-добрата защита е профилактиката на експозицията (избягване на контакт). Междувременно имаше ваксинация срещу борелиоза срещу „американска борелиоза“, но това беше изтеглено отново от американския пазар. Вирусът FMSE се среща само при кърлежи в локално ограничени ендемични райони.
Борелиите не са ограничени до ендемичните зони на TBE, но са по-широко разпространени. Освен това заразяването, т.е. процентът на кърлежите, които са носители на бактерията, е много по-висок, отколкото при вируса TBE, той е до 30%. Особено голямо заразяване на кърлежи с борелия се открива в ниските планински вериги като Баварската гора и Крайхгау.
