Кратък преглед
- Какво е инвагинация? Инвагинация (част от червата се избутва в следващата част на червата). Бебетата през първата година от живота обикновено са засегнати. Ако не се лекува, инвагинацията може да стане животозастрашаваща.
- Причини и рискови фактори: Причината е предимно неизвестна; в противен случай, напр. вирусни инфекции, чревни дивертикули, чревни полипи, чревни тумори, кървене под чревната лигавица при някои васкулити; също възможна връзка с кистозна фиброза и ваксинация срещу ротавируси; вероятно затлъстяването като рисков фактор
- Симптоми: главно остра, силна коремна болка, повтарящо се повръщане, бледа кожа, вероятно кървава, слузеста диария
- Възможни усложнения: Чревна непроходимост, чревна перфорация, смърт на засегнатите чревни участъци, възпаление на перитонеума
- Диагноза: палпация, ултразвук
- Лечение: обикновено консервативно чрез въвеждане на физиологичен разтвор или сгъстен въздух в червата, операция, ако е необходимо.
Какво е инвагинация?
Инвагинацията е медицинският термин за чревна протрузия. Това означава, че част от червата изпъква в частта на червата зад него. В повечето случаи долната част на тънките черва (илеум) се плъзга в горната част на дебелото черво (цекум). Това се нарича илеоцекална инвагинация.
Възможни са обаче и инвагинации в тънките или дебелите черва. Те обаче се срещат много по-рядко.
Инвагинацията на червата се среща предимно при деца. В осем от десет случая инвагинацията се появява при бебета през първата година от живота. Момчетата са засегнати малко по-често от момичетата.
Юношите и възрастните страдат от инвагинация по-рядко. Това обикновено е така наречената илеоилеална интестинална инвагинация, при която последната част на тънките черва (илеума) е инвагинирана.
При децата обаче преобладава илеоцекалната форма (последният отдел на тънкото черво инвагинира в първия отдел на дебелото черво).
Инвагинация: Какви са симптомите?
Инвагинацията на червата често предизвиква следните симптоми (деца, възрастни):
- внезапна поява на силна, подобна на спазми коремна болка (пикът на болката може дори да доведе до симптоми на шок)
- осезаема цилиндрична структура на корема
- Изпражнения, подобни на малиново желе (късен симптом)
- бледност на кожата
- Многократно, понякога жлъчно повръщане
Засегнатите бебета и малки деца могат да плачат непрекъснато поради болката. Възможни са и пристъпи на плач по време на сън. Поради болката те могат да заемат поза на почивка с изпънати крака.
Усложнения
Ако инвагинацията не се лекува, могат да възникнат животозастрашаващи усложнения, например
- Дехидратация (дехидратация) с многократно повръщане
- Липса на кръвоснабдяване, последвана от смърт на засегнатите части на червата
- Чревна обструкция
- Перитонит (възпаление на перитонеума)
Чревна инвагинация: причини и рискови фактори
Произходът на повечето инвагинации остава неизвестен (идиопатична инвагинация), особено при деца на възраст между шест месеца и три години.
Понякога вирусни инфекции играят роля, като инфекции с аденовируси (патогени на стомашно-чревни инфекции, наред с други) или норовируси (патогени на диария): Чревното движение (чревната перисталтика) се засилва по време на тези инфекции. В допълнение, пейеровите петна (натрупвания на лимфни фоликули в лигавицата на тънките черва) могат да се увеличат и лимфните възли в коремната кухина могат да се подуят поради възпаление. Това може да наруши движението на червата и да доведе до инвагинация.
Изолирани случаи на инвагинация също са описани във връзка с инфекция със Sars-CoV-2.
Понякога зад инвагинацията стоят анатомични причини (особено след 3-годишна възраст). Те включват напр
- Дивертикул на Мекел: вродена торбовидна издатина на стената на тънките черва
- Чревни дупликации: малформации в (тънките) черва, при които части от червата се появяват два пъти
- Сраствания в областта на червата
- Заемащи пространство лезии: Чревни тумори, чревни полипи, лимфоми (злокачествени тумори на лимфната система) – те все повече са причина за инвагинация с напредване на възрастта
В някои случаи има връзка с кистозна фиброза (муковисцидоза): чревна инвагинация може да се появи многократно до възраст от девет до дванадесет години.
Леко повишен риск от инвагинация също се свързва с ротавирусната ваксинация. Според проучвания има няколко допълнителни случая на инвагинация сред ваксинираните в сравнение с бебета, които не са получили тази перорална ваксина. Ползата от ваксинацията обаче е значително по-голяма от риска от инвагинация. Експертите препоръчват започване и завършване на сериите от ротавирусни ваксинации възможно най-рано (първата доза може да се приложи от 6-седмична възраст).
Ако бебето покаже възможни признаци на чревна инвагинация (силна коремна болка, повтарящо се повръщане и т.н.) в дните след ротавирусната ваксинация, родителите трябва незабавно да заведат бебето на лекар.
Възможно е затлъстяването да стимулира появата на инвагинация.
Чревна инвагинация: изследвания и диагностика
Лекарят може да открие инвагинация с определени изследвания. Първите индикации са цилиндрични удебеления при палпация на корема. Коремната стена може също да показва защитно напрежение. Ако лекарят палпира внимателно ректума с пръст (ректален преглед), на пръста може да се открие кръв.
Инвагинация: Лечение
Лечението на инвагинацията обикновено е консервативно, но при необходимост може да се извърши и операция.
Консервативно лечение
При така наречената хидростатична дезинвагинация физиологичният разтвор се въвежда през ануса с помощта на катетър под ултразвуково наблюдение, за да се върне инвагинацията в първоначалното й положение. Процедурата е особено успешна, ако симптомите са налице само няколко часа.
Алтернатива е пневматичната дезинвагинация: тук сгъстен въздух се натиска в червата през ануса с помощта на катетър, за да се отстрани инвагинацията. Пациентът се прави рентгенова снимка по време на процедурата за наблюдение. Недостатъкът е излагането на пациента на радиация. В допълнение, рискът от пробиване на чревната стена (перфорация) е малко по-висок при този метод със сгъстен въздух в сравнение с метода с физиологичен разтвор.
След консервативно лечение на инвагинацията пациентите трябва да бъдат наблюдавани от лекар за около 24 часа. И двете процедури могат да доведат до рецидиви (рецидиви) след успешно завършване.
операция
По време на процедурата, инвагинираният участък от червата се препозиционира внимателно ръчно (редукция) и евентуално фиксиран на място, за да се намали рискът от рецидив. Цялата процедура може да се извърши като част от лапароскопия или чрез отворена операция (с по-голям коремен разрез).
Ако репозиционирането не е възможно или инвагинираният участък от червата вече е умрял (некроза), той трябва да бъде отстранен чрез отворена операция. Това също е необходимо, ако например чревен тумор е причината за инвагинацията. Краищата, останали след изрязването на засегнатата част от червата, се съединяват, така че чревната тръба да може да премине отново.
Рискът от повторна инвагинация е по-малък след хирургично лечение, отколкото след консервативно лечение.
