Кратък преглед
- Какво е страх? По принцип нормална реакция към заплашителни ситуации. Тревожността е патологична, когато възниква без конкретна причина, става чест/постоянен спътник и влошава качеството на живот.
- Форми на патологична тревожност: генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, фобии (като клаустрофобия, арахнофобия, социална фобия), посттравматично стресово разстройство, сърдечна невроза, хипохондрия, тревожност при шизофрения и депресия.
- Причини за патологична тревожност: различни обяснителни подходи (психоаналитични, поведенчески и невробиологични). Факторите, които предизвикват безпокойство, са стрес, травма, употреба на алкохол и наркотици, някои лекарства, дисфункция на щитовидната жлеза, сърдечни и мозъчни заболявания.
- Кога да посетя лекар? В случай на прекомерна тревожност, тревожност, която става по-честа или по-тежка и не може да бъде преодоляна сама, тревожност без обективна причина и/или силно намалено качество на живот поради тревожността.
- Диагноза: Подробно интервю, въпросници, евентуално допълнителни изследвания.
- Терапия: Когнитивно-поведенческа терапия, дълбочинни психологични методи, медикаменти.
- Самопомощ и профилактика: Методи за релаксация, лечебни растения, здравословен начин на живот с много движение и здравословно хранене.
Безпокойство: Описание
Страхът, подобно на радостта, удоволствието и гнева, е една от основните човешки емоции. Това е от решаващо значение за оцеляването: тези, които се страхуват, действат особено предпазливо и внимателно в критични ситуации – или не се излагат на опасност на първо място. Освен това страхът кара тялото да мобилизира всички необходими резерви за борба или бягство.
Тревожност: Симптоми
Тревожността е придружена от различни физически симптоми. Те включват:
- Сърцебиене
- ускорен пулс
- @ изпотяване
- тремор
- затруднено дишане
- виене на свят
В случаи на силно безпокойство може да се появят и болка в гърдите, повръщане, диария, чувство на тревожност и дори загуба на съзнание. Страдащите се чувстват сякаш са извън себе си или губят ума си. По време на паник атаки страдащите често се страхуват от смъртта. Общата тревожност от своя страна често е свързана с болка.
Тревожност: Кое е нормално, кое патологично?
За патологична тревожност се говори, когато тревожността възниква без конкретна причина или дори стане постоянен спътник. След това може значително да ограничи качеството на живот на засегнатото лице. Такива страхове не са нормална реакция на конкретна заплаха, а независима клинична картина, която трябва да бъде лекувана психотерапевтично.
Форми на тревожни разстройства
Терминът тревожно разстройство се отнася до група психични разстройства, при които симптомите на тревожност се появяват без външна заплаха. Тези симптоми на тревожност могат да бъдат физически (ускорено сърце, изпотяване и т.н.) и психологически (катастрофално мислене, поведение на избягване, като отказ да излезете извън вратата и т.н.). Тревожното разстройство може да се прояви в различни форми:
Генерализирано тревожно разстройство.
За хората с генерализирано тревожно разстройство тревогите и страховете са постоянни спътници. Често тези страхове нямат конкретна причина (дифузни тревоги, тревожност и обща нервност).
Те обаче могат да се отнасят и до реални заплахи (възможност за автомобилна катастрофа или заболяване на близки роднини и т.н.), въпреки че в този случай симптомите на тревожност са преувеличени.
Обсесивно-компулсивното разстройство
Обсесивно-компулсивното разстройство се характеризира с обсесивни мисли и/или действия. Например, страдащите реагират напрегнато и тревожно, когато са възпрепятствани да изпълняват определени ритуали. Те включват, например, компулсии за миене, броене на предмети или многократна проверка дали прозорците са заключени.
Натрапчивите мисли могат да имат агресивно, обидно или плашещо съдържание, например.
Фобия
Хората с фобия се страхуват прекомерно от определени ситуации или предмети. И все пак повечето страдащи знаят, че страховете им всъщност са неоснователни. Независимо от това, съответните ключови стимули предизвикват понякога бурни реакции на страх.
Такива ключови стимули могат да бъдат определени ситуации (въздушно пътуване, голяма надморска височина, пътуване с асансьор и т.н.), природни явления (гръмотевични бури, открити води и т.н.) или определени животни (като паяци, котки). Понякога неща, свързани с болести и наранявания (кръв, инжекции и т.н.), също предизвикват фобия.
Експертите разграничават три основни вида фобия:
Агорафобия ("клаустрофобия").
В средносрочен план страдащите често се оттеглят напълно от страх и вече не напускат домовете си.
Социална фобия
Хората със социална фобия се страхуват да бъдат център на внимание, да попаднат в неудобна ситуация или да се провалят. Затова те се оттеглят все повече и повече от социалния живот.
Специфична фобия
Тук фобията има тясно дефиниран тригер. Такъв е случаят например с арахнофобията, фобията от спринцовки, страха от летене, клаустрофобията (страх от затворени пространства) и страха от височини (световъртеж).
Не всяка фобия трябва да се лекува. Но ако вашето тревожно разстройство ограничава качеството ви на живот, трябва да имате терапия.
Посттравматично стресово разстройство (ПТСР).
Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) възниква в резултат на изключително стресиращо или заплашително преживяване (травма). Това може да бъде например преживяване на война, природно бедствие, сериозна катастрофа, смърт на близък роднина, сексуално насилие или други преживявания на насилие.
Така наречените ретроспекции са типични за ПТСР. Това са внезапни, изключително стресиращи фрагменти от паметта, в които засегнатото лице преживява травматичното преживяване отново и отново. Ретроспекциите се предизвикват например от звуци, миризми или определени думи, които са тясно свързани с травматичното преживяване.
За да избегнат тези стимули, много травматизирани хора се оттеглят. Те са силно нервни и раздразнителни, страдат от нарушения на съня и концентрацията, но в същото време изглеждат все по-беземоционални.
Паническо разстройство
Паническото разстройство е по-често при жените, отколкото при мъжете. Засегнатите имат повтарящи се масивни пристъпи на тревожност с тежки физически и психологически симптоми. Те включват задух, учестено сърце, стягане в гърлото или усещане за задушаване, изпотяване, гадене, страх от смърт или загуба на контрол и чувство за нереалност.
Обикновено паническата атака продължава по-малко от половин час. Може да се появи съвсем неочаквано или може да бъде предизвикано от определени ситуации.
Други видове патологична тревожност
Хората с хипохондрия (нов термин: хипохондрично разстройство) живеят в постоянен страх да не страдат от сериозно или дори фатално заболяване. Правейки това, те тълкуват погрешно безобидни физически симптоми. Дори уверенията на лекарите, че са здрави, не могат да ги убедят или успокоят.
Хипохондрията принадлежи към така наречените соматоформни разстройства – също като сърдечната невроза: Тук засегнатите страдат от сърцебиене и задух и се страхуват от инфаркт, без да се открие органична причина за оплакванията.
Понякога тревожността се проявява като симптом на други заболявания. Например, хората с шизофрения често страдат от масивна тревожност. Те възприемат външния си свят като заплашителен, имат халюцинации или преследваща заблуда. Депресията също често е придружена от обективно необосновани страхове.
Безпокойство: Причини
Съществуват различни теории за произхода на патологичната тревожност или тревожните разстройства:
- Подходите на поведенческата терапия, от друга страна, разглеждат страховете като научени. Пример за това е страхът от летене. Може да се развие, когато засегнатото лице е преживяло заплашителна ситуация (напр. силни турбуленции) на борда. Съответно страховете могат да се развият чрез просто наблюдение - например, когато детето преживее, че майка му се страхува от паяк.
- Невробиологичните подходи, от друга страна, приемат, че автономната нервна система при пациенти с тревожност е по-нестабилна, отколкото при здрави хора и следователно реагира особено бързо и бурно на стимули.
Фактори, които могат да предизвикат тревожност
- Стрес: Тежкият психически стрес може да доведе до постоянно чувство на тревожност или пристъпи на паника.
- Травма: Травматичните преживявания като война, злополуки, малтретиране или природни бедствия могат да предизвикат повтаряща се тревожност.
- Употреба на алкохол и наркотици: употребата на наркотици като алкохол, LSD, амфетамини, кокаин или марихуана също може да причини безпокойство или паника.
- Нарушения на функцията на щитовидната жлеза: както хипертиреоидизмът, така и хипотиреоидизмът могат да доведат до тревожност и пристъпи на паника.
- Болести на сърцето: Органичните сърдечни оплаквания като сърдечни аритмии или сърдечна стеноза (ангина пекторис) също могат да предизвикат масивна тревожност.
- Заболявания на мозъка: В редки случаи зад тревожността стои органично заболяване на мозъка, например възпаление или мозъчен тумор.
Тревожност: Кога трябва да посетите лекар?
Ако едно или повече от следните се отнася за Вас, трябва да посетите лекар относно тревожността си:
- Безпокойството ви е прекомерно.
- Тревожността ви става все по-честа и по-интензивна всеки път.
- Не сте в състояние сами да преодолеете безпокойството си.
- Настоящите ви житейски обстоятелства не могат да обяснят тежестта на вашето безпокойство.
- Качеството ви на живот е силно ограничено поради вашата тревожност.
- Оттегляте се от социалния живот поради тревожността си.
Дори страхове, които имат разбираема причина, може да изискват лечение. Например, когато животозастрашаваща болест като рак е придружена от масивна тревожност.
Тревожност: Какво прави лекарят?
Лекарят поставя диагнозата след подробен разговор, в който се обсъждат и възможните причини и отключващи фактори за страховете (анамнеза). Специализираните въпросници помагат в този процес. Те позволяват да се оцени колко силна е вашата тревожност и срещу какво е насочена.
В някои случаи са необходими допълнителни изследвания (като кръвни изследвания, ЕКГ), за да се изключат органичните причини за симптомите на тревожност.
След като тревожността ви бъде изяснена по-подробно, лекарят може да предложи подходящо лечение.
Когнитивна поведенческа терапия
Когнитивно-поведенческата терапия се оказа особено ефективна при лечение на тревожност. Може да се използва за откриване и поставяне под въпрос на поведенчески модели, мисли и чувства, предизвикващи безпокойство. Целенасочените упражнения помагат да се променят тези модели, предизвикващи безпокойство.
Пациентите със социална фобия могат да използват ролеви игри, за да изпробват страшни ситуации в защитено пространство. По този начин те придобиват самочувствие и социални умения. Това им помага да преодолеят страховете си.
Дълбочинни психологически методи
Понякога дълбочинната психологическа терапия (напр. психоанализа) също може да бъде полезна. Това може да разкрие и да работи върху по-дълбоко лежащи психологически проблеми като корена на безпокойството.
Лечение
В допълнение към психотерапевтичните мерки, лекарствата могат да помогнат за контролиране на тревожността. Антидепресантите, наред с други, са доказали своята ефективност. Транквиланти като бензодиазепините също могат да облекчат безпокойството. Въпреки това, тъй като те могат да предизвикат пристрастяване, те трябва да се приемат само под лекарско наблюдение и за ограничен период от време.
Лечение на причинни заболявания
Ако други заболявания (като шизофрения) са причина за патологична тревожност, те трябва да бъдат лекувани професионално.
Безпокойство: Какво можете да направите сами
Дори при „нормално“ (не патологично) безпокойство и напрежение, трябва да станете активни.
Методи за релаксация
Във всеки случай има смисъл да научите метод за релаксация. Причината: релаксацията и тревожността са две емоционални състояния, които се изключват взаимно. Така че, ако овладеете техника за релаксация, можете да я използвате, за да овладеете безпокойството и дори пристъпите на паника. Примерите включват специални дихателни упражнения, йога, автогенен тренинг и прогресивната мускулна релаксация на Джейкъбсън.
Лечебни растения
Следните лечебни растения са особено полезни при симптоми като безпокойство, нервност, вътрешно напрежение и безпокойство:
Те могат да се използват самостоятелно или в комбинация.
Готови препарати от аптеката
В аптеките се предлагат различни готови за употреба препарати на базата на гореспоменатите лечебни растения, например като капсули, дражета или капки. Билковите лекарства са с контролирано съдържание на активни съставки и са официално одобрени като лекарства. Консултирайте се с вашия фармацевт за съвет относно избора и употребата.
Лечебни растения като чай
Ако тревожността ви не се подобри или дори се влоши въпреки лечението, трябва да се консултирате със здравен специалист. Ако трябва да приемате допълнително други лекарства, трябва да се консултирате с лекар или фармацевт, преди да използвате препарати от лечебни растения. Това ще ви помогне да избегнете нежелани взаимодействия.
Lifestyle
В допълнение, по-здравословният начин на живот също може да има положителен ефект върху симптомите на тревожност. Например упражненията намаляват стреса и повишават физическата форма. В допълнение, упражненията подобряват съня, който е значително нарушен при много тревожни пациенти.
Здравословното хранене осигурява допълнителна енергия. Всичко това се отразява и на психическата стабилност – тези, които се чувстват по-бодри и във форма, са по-способни да се справят с проблеми, конфликти и безпокойство.
