Кръпката Emla

Въведение

Пластирите Emla са пластири, съдържащи лидокаин и прилокаин. Те са местни анестетици. Като залепвате Emla Patch, последващи процедури като кръв вземане на проби или вена достъпите могат да се извършват безболезнено. Това се използва особено в педиатрията, за да премахне страха от игли за малките пациенти и да не свързва престоя в болница с болка. Малки хирургични процедури на повърхността на кожата също могат да се извършват по този начин както за възрастни, така и за деца.

Индикацията за Emla Patch

Основните показания за лепенки Emla са незначителни интервенции върху повърхността на кожата и поставяне на игли. Особено в индукция на анестезия, доказа се, че е добра идея да не се поставят венозни достъпи при деца чак след поставянето на пластир Emla, тъй като това намалява страха на децата от бъдещи операции. Малки хирургични процедури, като отстраняване на мекотели, може да се изпълнява и под Emla анестезия.

Пластирите Emla се използват по-рядко при възрастни и са особено полезни за пациенти, които са много чувствителни към болка и тревожен. Кръв вземането на проби е сценарий на ужас в педиатричната практика за много деца, но все пак е важно за много лабораторни тестове. Кръпката Emla може да предотврати болка в тези случаи.

Децата почти не усещат пункция на иглата и са по-малко тревожни при по-нататъшни посещения при педиатър. Също така е изгодно за кръв самото събиране, ако децата не изпитват никаква болка и не се съпротивляват на процедурата. Често за родителите е по-лесно да водят децата си при педиатър, ако педиатърът работи с пластири Emla, когато взема кръвни проби. Не всеки педиатър обаче използва пластирите Emla.

Активната съставка в лепенките Emla

Активните съставки в лепенките Emla са лидокаин и прилокаин. Те са местни анестетици. Локална анестезия се задейства от пластира, освобождаващ активната съставка в горните слоеве на кожата близо до рецепторите за болка.

Активната съставка стабилизира мембраните на нервните клетки, като блокира зависимото от напрежението натрий канали. Обикновено има постоянна промяна в концентрациите на йони в мембраната. Този обмен е необходим, за да може нервният импулс, в този случай болка, да се предаде чрез така наречените потенциали за действие.

В зависимост от дозировката, лидокаин първо изключва болковите влакна, след това усещане за температура и накрая натиск и допир. При лека доза, т.е. само при кратко нанасяне на пластир, убождането на иглата се усеща, но не се възприема като болезнено. Активната съставка действа само в точката, където се поставя пластирът и следователно има малък ефект върху останалата част от тялото. След това лидокаинът и прилокаинът се абсорбират от тялото и се екскретират през бъбреците.