Оплаквания при нарушение на хормона на щитовидната жлеза
Според функциите, описани по-горе: Недостатъчно функциониране на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм), както се случва например в случая на йод дефицит, води съответно до противоположни симптоми: Причините за тези заболявания са много различни и могат да бъдат вродени, автоимунни (Болест на Грейвс) или причинени от тумор. Терапията е съответно разнообразна, но в повечето случаи може да се лекува добре чрез заместване на хормони или потискане на функцията.
- Свръхактивна щитовидна жлеза (хипертиреоидизъм) до нежелана загуба на тегло
- Тахикардия (учестен пулс)
- Леко треперене на ръката
- Леко повишена телесна температура с повишено изпотяване
- Нервност
- Вътрешно безпокойство и
- Нарушения на съня.
- Качване на тегло
- Бавен сърдечен ритъм (брадикардия)
- Умора
- Бледа суха кожа и
- Люспест, чуплив коса.
Задача и функция на щитовидната жлеза
- щитовидната жлеза се счита за много важно, тъй като е от решаващо значение за енергийния метаболизъм на цялото тяло. Той произвежда следните три хормони: трийодтиронин (Т3), тироксин (Т4) и калцитонин. Т3 и Т4 се наричат в разговорно и тиреоидна хормони, докато калцитонин играе по-важна роля в метаболизма на калций и фосфат и също се произвежда от така наречените С-клетки.
За т.нар тиреоидни хормони (T3 и T4), които идват от действителните клетки на щитовидната жлеза, щитовидната жлеза не само има функция да произвежда, но и да съхранява. За производството на хормони, щитовидната жлеза се нуждае йод като градивен елемент, който се поема от храната и се абсорбира изключително от щитовидната жлеза чрез кръв. Това се използва например в терапия с радиойод.
Производството и съхранението на хормони се осъществява в така наречените фоликули, малки течни везикули, заобиколени от клетки на щитовидната жлеза. След това хормоните се съхраняват свързани с протеин носител, тиреоглобулин. Заради изключително важната функция на тиреоидни хормони, те също са обект на регулаторен цикъл през тялото.
Щитовидната жлеза, като освобождаващ орган, се стимулира от две жлези, разположени в глава и свързани последователно. В т.нар хипоталамуссе произвежда тиреолиберин (синоним TRH), който след това стимулира друга жлеза, наречена хипофизната жлеза за освобождаване на тиреоид-стимулиращия хормон (TSH). Това действа директно върху щитовидната жлеза, стимулирайки производството на Т3 и Т4 и също така мобилизирайки складираните запаси кръв нива на тези хормони.
Хормоните Т3 и Т4 в кръвот друга страна имат пряк инхибиторен ефект върху току-що споменатите жлези, така че те произвеждат и отделят по-малко хормони. Ако обаче в кръвта няма достатъчно Т3 и Т4, това инхибиране намалява и щитовидната жлеза се стимулира да произвежда и освобождава повече тиреоидни хормони. TSH е много чувствителен параметър за настоящите нужди на щитовидната жлеза. Следователно тази стойност се определя много често.
Всички статии от тази поредица:
