Менингит (възпаление на мозъка)

Кратък преглед

Какво е менингит? Възпаление на кожата около мозъка – да не се бърка с възпаление на мозъка (енцефалит). Но и двете възпаления могат да възникнат едновременно (като менингоенцефалит).
Признаци и симптоми: Грипоподобни симптоми (като висока температура, главоболие и болки в крайниците, гадене и повръщане), болезнена скованост на врата, чувствителност към шум и светлина, вероятно замъгляване на съзнанието до загуба на съзнание, вероятно неврологични дефицити (като напр. нарушения на говора и ходенето) и епилептични припадъци.
Лечение: При бактериален менингит, антибиотици и евентуално дексаметазон (кортизон). За вирусен менингит, симптоматично лечение (антипиретици и аналгетици) и евентуално антивирусни лекарства (антивирусни).
Прогноза: Ако не се лекува, менингитът може да стане животозастрашаващ в рамките на часове, особено бактериалният менингит. Въпреки това, с ранно лечение, често може да бъде излекувано. Някои пациенти обаче страдат от трайни увреждания (като увреждане на слуха).

Менингит: симптоми

Менингите и самият мозък също могат да бъдат възпалени едновременно. Тази комбинация от менингит и енцефалит се нарича менингоенцефалит.

По-долу е даден преглед на всички основни симптоми на менингит при възрастни:

Менингит: симптоми при възрастни

болезнена скованост на врата (менингизъм)

Треска

изразено чувство на болест с болки в крайниците

повишена чувствителност към шум (фонофобия)

Гадене и повръщане

Объркване и сънливост

вероятно замаяност, нарушения на слуха, епилептични припадъци

Менингит: симптоми на бактериален менингит

Усложнения

Възможно усложнение на менингококовата инфекция е „отравяне на кръвта“ (сепсис): Бактериите наводняват кръвта на пациента в големи количества. Резултатът е висока температура, слабост и тежко чувство на болест с проблеми с кръвообращението. В тежки случаи този менингококов сепсис (менингит сепсис) може да се развие в така наречения синдром на Waterhouse-Friderichsen (особено при деца и хора без далак):

Синдромът на Waterhouse-Friderichsen може да възникне при различни бактериални заболявания. Най-често обаче е резултат от менингит, причинен от менингококи.

Менингит: симптоми на вирусен менингит

При хора със здрава имунна система симптомите обикновено изчезват сами в рамките на няколко дни. Фазата на възстановяване обаче може да бъде доста дълга. При по-малките деца заболяването може да бъде тежко. Същото важи и за хора с отслабена имунна система (например поради лекарства, рак или инфекции като HIV).

Менингит: Симптоми при кърмачета и малки деца

Съвет: Тъй като симптомите на менингит се развиват бързо и могат да станат опасни, особено при малки деца, трябва да посетите лекар, дори ако имате неясно подозрение за заболяването.

Менингит: Симптоми при специални форми на менингит

Като цяло тези две специални форми са много редки. Те обаче трябва да се имат предвид, ако протичането на заболяването е продължително.

Менингит: Причини и рискови фактори

При менингит менингите са възпалени. Това са съединителнотъканни обвивки, които лежат срещу мозъка вътре в черепа. Има три от тях (вътрешна, средна и външна менинга).

От друга страна, менингитът може да възникне и в контекста на различни заболявания, като саркоидоза или рак. В тези случаи менингитът не е заразен. Прочетете повече за възможните причини за менингит по-долу.

Менингит, който не е причинен от бактерии, се нарича още асептичен менингит (абактериален менингит).

Вирусен менингит

вирус	Болести, причинени предимно от вируса
Коксаки вирус А и В	Болест ръка-шап, херпангина, летен грип
Херпес симплекс вирус тип 1 и 2 (HSV-1, HSV-2)	Лабиален херпес, генитален херпес
TBE вирус	В началото на лятото менингоенцефалит
Вирус на варицела зостер (VZV)	Варицела и херпес зостер
Вирус на Epstein-Barr (EBV)	Жлезиста треска на Pfeiffer (инфекциозна мононуклеоза)
Вирус на паротит	Заушка (кози паротит)
Вирус на морбили	Дребна шарка
Много други вируси: HIV, вирус на полиомиелит, вирус на рубеола, парво B19 вирус и др.

Инфекцията с менингит възниква по различен начин, например с TBE вируси: патогените се предават чрез ухапване от кръвосмучещи кърлежи.

Времето, което минава от заразяването до появата на първите симптоми на заболяването (инкубационен период), също зависи от вида на вируса. Като цяло, инкубационният период на менингита тук обикновено е около два до четиринадесет дни.

Бактериален менингит

Честота на менингококовото заболяване

Има различни подгрупи менингококи, така наречените серогрупи. Повечето менингококови заболявания се дължат на серогрупи A, B, C, W135 и Y. Тези серогрупи не са еднакво разпространени по света. В Африка, например, менингококите от серогрупа А са основната причина за големи епидемии. В Европа, от друга страна, основно серогрупи B и C причиняват инфекции.

Децата под петгодишна възраст са най-склонни да се заразят с менингококова болест (особено през първите две години от живота). Втори, по-малък пик на заболяването се наблюдава във възрастовата група от 15 до 19 години. По принцип обаче менингококовите инфекции могат да възникнат във всяка възраст. Хората с отслабена имунна система са особено изложени на риск.

Патогени на бактериален менингит и други заболявания

бактерия	причинени заболявания
Пневмокок	менингит, пневмония, средно ухо и синузит и др.
менингококи	va менингит и отравяне на кръвта (сепсис)
Стафилокок	Менингит, хранително отравяне, инфекции на рани, отравяне на кръвта (сепсис) и др.
Enterobacteriaceae вкл. Pseudomonas aeruginosa	Диарийни заболявания, ентерит, пневмония, менингит и др.
Хемофилус инфлуенца тип В
Streptococcus agalactiae (B стрептококи)	Менингит, отравяне на кръвта (сепсис), инфекции на пикочните пътища, инфекции на рани
Listeria monocytogenes	„Листериоза” (диария и повръщане, отравяне на кръвта, менингит, енцефалит и др.)

Също така зависи от бактерията причинител как се предава менингитът (обикновено капкова инфекция).

Други причини за менингит

Специфични бактерии: Туберкулоза (туберкулозен менингит), невроборелиоза.

Гъбични инфекции: кандидоза, криптококоза, аспергилоза

Паразити: Ехинококоза (тения)

Протозои (едноклетъчен организъм): Токсоплазмоза

Ракови заболявания: Meningeosis carcinomatosa, meningeosis leucaemica

Възпалителни заболявания: саркоидоза, лупус еритематозус, болест на Бехчет

Менингит: прегледи и диагностика

Опитен лекар вече може да постави диагнозата менингит въз основа на симптомите и физическия преглед. Важно е обаче да се изясни дали менингитът е бактериален или вирусен. Това е така, защото от това зависи лечението.

Най-важните стъпки за диагностика на менингит са:

Медицинска история (анамнеза).

По време на консултацията лекарят първо ще снеме Вашата медицинска история или тази на Вашето болно дете (анамнеза). Възможните въпроси, които лекарят може да зададе, са:

Има ли главоболие, треска и/или болезнена скованост на врата?
Известни ли са някакви подлежащи или съществуващи заболявания (ХИВ, саркоидоза, лаймска болест и др.)?
Вие или вашето дете приемате ли редовно някакви лекарства?
Вие или детето ви имате ли алергии към лекарства (например антибиотици)?
Имали ли сте или Вашето дете е имало контакт с други с главоболие, треска и скованост на врата?

Физическо изследване

Друг признак на менингит е, когато страдащият не може да изправи крака, докато седи, защото е твърде болезнено (симптом на Керниг).

Симптомът на Lasègue също е положителен в случай на дискова херния.

Допълнителни изследвания

Първите стъпки на по-нататъшните изследвания при съмнение за менингит са:

1. Вземане на кръв за хемокултури: така наречените хемокултури могат да се използват, за да се опитате да откриете и идентифицирате патоген – особено бактерии. След това лекарят може да избере подходящ антибиотик за терапия на бактериален менингит, който е ефективен срещу въпросния тип бактерии.

3. компютърна томография (CT) или ядрено-магнитен резонанс (MRI): тези образни процедури предоставят допълнителна информация за състоянието на мозъка. Те понякога могат също така да осигурят улики за това откъде първоначално е дошъл патогенът (например от улцерирани синуси).

Менингит: лечение

Веднага след вземане на кръв и цереброспинална течност лекарят започва антибиотична терапия – дори ако все още не е известно дали наистина е налице бактериален менингит. Ранното приложение на антибиотици е предпазна мярка, тъй като бактериалният менингит може бързо да стане много опасен.

След като действителният патоген бъде определен от пробата от кръв и цереброспинална течност, лекарят коригира съответно лечението на менингита: Ако това наистина е бактериален менингит, пациентът може да бъде прехвърлен на други антибиотици, които по-добре и по-конкретно се насочват към бактерията причинител. Въпреки това, ако се окаже, че вирусът е отговорен за менингита, обикновено се лекуват само симптомите.

Бактериален менингит: лечение

Ако се развие страховитият синдром на Waterhouse-Friderichsen, е необходимо лечение в интензивното отделение.

Специални мерки при менингококов менингит

Вирусен менингит: лечение

В случай на вирусен менингит обикновено се лекуват само симптомите. Само срещу няколко вируса има специални лекарства (антивирусни), които могат да смекчат хода на заболяването. Това се отнася например за групата на херпесните вируси (херпес симплекс вирус, варицела зостер вирус, Epstein-Barr вирус, цитомегаловирус) и HI вируса (HIV).

Менингит от друга причина: Лечение

Ако менингитът има причини, различни от бактерии или вируси, отключващият фактор се лекува съответно, ако е възможно. Например, фунгициди (противогъбични) се предписват при менингит, причинен от гъбички. Антихелминтици (антихелминтици) се използват срещу тения. Ако зад менингита стои саркоидоза, рак или друго основно заболяване, то се лекува специално.

Менингитът е потенциално животозастрашаващо заболяване. Прогнозата зависи, наред с други неща, от това кой патоген причинява менингита и колко бързо пациентът се лекува професионално.

Вирусният менингит обикновено е много по-малко животозастрашаващ от бактериалния менингит. Но и тук прогнозата зависи от конкретния вирус и общото физическо състояние. Първите няколко дни са особено критични. Ако засегнатото лице е оцеляло добре, шансовете за възстановяване обикновено са добри. След това вирусният менингит обикновено се лекува в рамките на няколко седмици без вторично увреждане.

Менингит: последствия

Менингит: профилактика

Ако искате да предотвратите менингит, трябва, ако е възможно, да се предпазите от инфекции с най-често срещаните патогени (вируси и бактерии).

Бактериален менингит: профилактика чрез ваксинация

Менингококова ваксинация

Има различни подгрупи (серогрупи) менингококи. В Европа менингококовият менингит се причинява предимно от серогрупи B и C.

Освен това се предлагат четворни ваксини срещу менингококи от серогрупи A, C, W и Y за кърмачета, деца, юноши и възрастни с повишен риск от инфекция (вижте по-долу). В зависимост от ваксината, те се разрешават от възраст от шест седмици, дванадесет месеца и от две години.

Пневмококова ваксинация

Пневмококовата ваксинация се препоръчва за всички деца на възраст от два месеца. Осигурени са три ваксинационни дози: първата доза трябва да се постави на възраст от два месеца, втората доза - на възраст от четири месеца. Третата доза ваксина се препоръчва на единадесет месечна възраст.

Ваксинация срещу Haemophilus influenzae тип B

Вирусен менингит: профилактика чрез ваксинация

Някои форми на вирусен менингит също могат да бъдат предотвратени с ваксинация. Ваксинацията срещу паротит, ваксинация срещу морбили и ваксинация срещу рубеола (обикновено се прилагат в комбинация като ваксинация MMR) се препоръчват като стандарт за всички деца.

За по-продължителна ваксинационна защита се препоръчва основна имунизация с три ваксинационни дози. След три години ваксинацията срещу TBE може да бъде подсилена с друга доза. След това се препоръчват бустер ваксинации на петгодишни интервали за хора под 60-годишна възраст и на всеки три години след 60-годишна възраст. По този начин може да се предотврати комбиниран менингит и енцефалит, причинени от TBE вируси.