Как се лекува туберкулозата?
Лечението на туберкулоза също представлява предизвикателство поради специалните характеристики на бактерии (бавен растеж, относителна нечувствителност към вредни влияния на околната среда, висока степен на мутация (промяна на генетичния материал)). Междувременно съществува лечение, което се оказа много ефективно, но изисква висока степен на готовност от страна на пациента. Четирите стандартни лекарства от туберкулоза лечението са: INH и рифампицин се дават като комбинация две в едно за четири месеца във втората фаза.
Има ваксинация с микобактерии, но ефективността му е противоречива и в момента не се препоръчва от StIKo (Постоянна комисия по ваксинацията). Ваксинирането се извършва с микобактерии от щама BCG, които са по-малко заразни за хората. След ваксинацията временно умножаване на бактерии, които се инжектират под кожата, се случва.
По-късно се появяват белези на мястото на инжектиране. Защитният ефект обаче е временен, след няколко години ефектът значително намалява. Също така сега се получава положителен резултат от туберкулиновия тест, тъй като пациентът е имал контакт с микобактерии.
В много редки случаи ваксинацията може да бъде причина за туберкулоза ако на пациента имунната система е недостатъчно. Проблем за медицината е нарастващият брой в световен мащаб бактерии които са устойчиви (= нечувствителни) към обичайните лекарства. Това са бактерии, които са имали шанса да станат резистентни към лекарствата чрез неправилно лечение.
В Германия това засяга около 2% от бактериите. Много по-високи нива могат да бъдат намерени в някои бивши страни от Източния блок. Там могат да бъдат засегнати до 60%.
- INH е лекарство, което инхибира сглобяването на специалната клетъчна стена на бактериите и следователно действа съвсем специфично само срещу микобактериите. Активира се от ензими на бактериите и по този начин има сравнително малко странични ефекти. Той обаче не достига до патогени, които присъстват в защитните клетки на човека.
- Рифампицин е лекарство, което предотвратява появата на ново протеини от произвеждането в бактериалната клетка.
Той е ефективен и срещу патогени, които присъстват в собствените защитни клетки на организма.
- Пиразинамид е ефективен само срещу размножаване на микобактерии, поради което може да се използва разумно само в началната фаза на заболяването. Той работи, като нарушава сглобяването на клетъчната стена, подобно на INH. Като значителен страничен ефект, това лекарство може да увреди черен дроб.
- Етамбутолът е също антитуберкулотичен агент, който нарушава сглобяването на клетъчната стена. Той обаче има различна точка на атака от INH или пиразинамид и по този начин има полезен допълващ ефект.
