Какво представлява клиновидната кост?
Клиновидната кост (os sphenoidale) е централна кост на черепа, която има груба форма като летяща оса с разперени крила и увиснали крака: Състои се от клиновидното тяло (corpus), две големи клиновидни крила (alae majores), две малки клиновидни крила (alae minores) и насочените надолу криловидни издатини (processus pterygoidei).
Тялото на клиновидната кост (корпус)
Сфеноидното тяло (corpus) има грубо подобна на куб форма. Вътре има две кухини, разделени от преграда, които са известни като клиновидни синуси.
Задната повърхност на сфеноидното тяло образува връзка (първоначално хрущялна, по-късно костна) с тилната кост.
Горната повърхност на сфеноидното тяло образува в задната област така нареченото турско седло (sella turcica), в което е разположена хипофизната жлеза (хипофиза). В горната предна област има връзка с етмоидната кост чрез костен бодил. В допълнение, малко, плоско парче кост (jugum sphenoidale) свързва двете малки крила на клиновидната кост пред sulcus chiasmatis, в която се намира зрителната хиазма. Сдвоеният зрителен нерв (nervus opticus) преминава през отвор в костта заедно с артерията си.
Долната повърхност на сфеноидното тяло има клюновиден костен ръб, насочен вертикално надолу, rostrum sphenoidale, който е заобиколен от крилете на орната кост и се слива в носната преграда.
Големите клиновидни крила (Alae majores)
Големите сфеноидни крила са силни костни израстъци отстрани на сфеноидното тяло, които са извити навън и нагоре. Те имат четири повърхности, четири ръба и един ъгъл.
Повърхностите на големите клиновидни крила се наричат:
- Facies cerebralis (сочи нагоре към мозъка)
- Facies temporalis (на външната повърхност на черепа и отделен от подлежащия facies infratemporalis на горната челюст чрез костен ръб)
- Facies orbitalis (граничи с очната кухина с плоска, гладка костна повърхност)
- Facies maxillaris (непосредствено под facies orbitalis; представлява границата на максилата)
Facies maxillaris съдържа foramen rotundum – кръгъл отвор, през който преминава вторият клон на тригеминалния нерв (лицев нерв).
Ръбовете на големите клиновидни крила се наричат:
- Margo frontalis (граничи с челната кост)
- Margo zygomaticus (граничи със зигоматичната кост)
- Margo parietalis (граничи с париеталната кост)
- Margo squamosus (в съседство с темпоралната кост)
Малките клиновидни крила (Alae minores)
Малките сфеноидни крила са тънки, триъгълни костни пластини, които се намират в горната предна част на сфеноидното тяло. Те образуват зрителния канал, през който зрителният нерв преминава от черепната кухина в очната кухина. Долната им повърхност ограничава очната кухина, а горната – черепната кухина. Към средата и назад те образуват къси костни издатини.
Процесът на крилото на клиновидната кост
Птеригоидният процес е името, дадено от лекарите на крилоподобните издатини, които се простират почти вертикално надолу от основата на големите сфеноидни крила върху тялото на сфеноидната кост. Те се състоят от две костни пластини, lamina medialis (централна пластина) и lamina lateralis (латерална пластина).
Между тези две има ямка, криловидната ямка (ямка на крилото на небцето). Задната част на тази ямка се образува от израстъка на крилото на клиновидната кост, плочата на палатинната кост стои вертикално, а предната част се образува от максилата.
Основата на процесите на крилото е пробита от съдово-нервен канал, тази яма е централна точка за разпространение на съдове и нерви.
Медиалната ламела има кукообразна издатина в долния край. Тук минава сухожилието на мускула, който разтяга небцето.
Сфеноидният синус
Каква е функцията на клиновидната кост?
Подобно на другите кости на черепа, сфеноидната кост служи за защита на мозъка и като точка на закрепване за различни мускули (като дъвкателните мускули). Той образува задната част на очната кухина и – заедно с други кости – основата на черепа.
Функцията на сфеноидния синус и другите параназални синуси все още не е напълно изяснена. Предполага се, че пълните с въздух кухини намаляват теглото на черепа и служат като резонансна камера за гласа.
Къде се намира клиновидната кост?
Клиновидната кост е централната кост на черепа и лежи клиновидно между всички останали кости на черепа, пред тилната кост (os occipitale) в средата на основата на черепа. До юношеството сфеноидната кост е свързана с тилната кост само чрез хрущял; само при възрастните има костна връзка.
Какви проблеми може да причини сфеноидната кост?
Възпалението на сфеноидалните синуси е относително рядко. Тъй като са свързани с горната част на носната раковина, вирусите и бактериите, които причиняват синузит, също могат да доведат до инфекция тук. Има болка, подобна на натиск в задната част на главата и в темето на главата, тъй като секретите се натрупват в кухината и упражняват натиск. Това е придружено от настинка и треска.
Обширното възпаление понякога води до абсцес или емпием (натрупване на гной) в сфеноидния синус.
Менингиомът на клиновидното крило е доброкачествен тумор на темпоралния мозък, който се разпространява в малкото крило на клиновидната кост. Може също да се разпространи в орбитата или палпебралната ямка, което води до зрителни смущения и парализа на нервите.
Счупването на тилната кост може да засегне и клиновидната кост.
