Как действа допаминът
Действие на допамин в централната нервна система
В мозъка допаминът се използва за комуникация между нервните клетки, т.е. той е нервен пратеник (невротрансмитер). В определени „вериги“ той медиира положителни емоционални преживявания („ефект на възнаграждение“), поради което – подобно на серотонина – се счита за хормон на щастието. В сравнение със серотонина обаче, допаминът има тенденция да повишава мотивацията и шофирането в дългосрочен план.
Едно от заболяванията, при които възниква дефицит на допамин в централната нервна система (ЦНС), е болестта на Паркинсон. Типичните симптоми на Паркинсон включват мускулна ригидност (вкочаняване), тремор (тремор) и забавяне на движенията до точката на неподвижност (акинезия). Лечението с допамин може да помогне с тези симптоми.
Въпреки това, тъй като активната съставка не може да премине кръвно-мозъчната бариера, тя не може да се прилага директно, като по този начин компенсира дефицита в мозъка. Вместо това се прилага прекурсор (L-DOPA) и аналози (допаминови агонисти) на невротрансмитера, които могат да достигнат до мястото на действие в мозъка.
При пациенти с шизофрения или други психотични състояния концентрацията на допамин обикновено е повишена в определени области на мозъка. В този случай се използват инхибитори на невротрансмитера (допаминови антагонисти). Принадлежат към групата на антипсихотиците.
Разграждане и екскреция на допамин
След инжектиране или инфузия половината допамин се разгражда в рамките на пет до десет минути и се екскретира в урината.
Кога се използва допамин?
Допаминът не се използва директно за неврологични показания (като болестта на Паркинсон). Вместо това се прилагат негови прекурсори или аналози, тъй като, за разлика от допамина, те могат да преминат кръвно-мозъчната бариера.
За стабилизиране на кръвообращението лекарството се използва в случаи на шок или предстоящ шок. Те могат да възникнат например в следните случаи:
- сърдечна недостатъчност и инфаркт
- тежки инфекции
- внезапно, силно спадане на кръвното налягане
Как се използва допаминът
Предлагат се инфузионни и инжекционни разтвори за интравенозно приложение на допамин. Прилага се от лекар.
L-DOPA, както и допаминови агонисти и допаминови антагонисти се предлагат под формата на таблетки. Честотата на употреба и дозировката се определят индивидуално от лекуващия лекар.
Какви са страничните ефекти на допамина?
Какво трябва да се има предвид при употребата на допамин?
Противопоказания
Допаминът се използва главно в спешната медицина. Лекуващият лекар ще изясни индивидуално дали пациентът не може да получи лекарството по определени причини.
Възрастово ограничение
Допаминът може да се използва от раждането, ако е показано. Поради липса на данни, няма категорични препоръки за дозиране в ранна детска възраст.
Бременност и кърмене
Допаминът може да се прилага при животозастрашаващи състояния по време на бременност и кърмене.
Как да получите лекарства с допамин
Само клиники и лекари могат да купуват допамин. Не се предписва по лекарско предписание и не може да се получава под друга форма от пациентите.
Ефектът на допамина, поет чрез хранене (диета, богата на плодове и зеленчуци като банани, картофи, авокадо и броколи) е незначителен, тъй като активната съставка става неефективна (дезактивирана) в червата малко след абсорбцията.
От кога е известен допаминът?
Едва откритието, че има напълно различен модел на разпределение в мозъка на допамина, отколкото на адреналина, накара учените Arvid Carlsson, Åke Bertler и Evald Rosengren от Фармакологичния институт на университета в Лунд (Швеция) през 1958/59 г. да предположат, че че допаминът има собствено значение.
Използвайки различни експерименти, изследователите откриха най-голямата концентрация на допамин в corpus striatum, централна област на мозъка. Чрез експерименти с растителното вещество резерпин те успяха да докажат, че изчерпването на запасите от допамин в тази област на мозъка води до симптоми, подобни на болестта на Паркинсон.
Малко по-късно Oleh Hornykiewicz от Университета на Виена също успя да покаже чрез цветни реакции с екстракти от corpus striatum, че тези области на мозъка съдържат забележително малко допамин при пациенти с Паркинсон.
През 1970 г. учените Улф Сванте фон Ойлер-Челпин и Юлиус Акселрод (участвали в откриването на епинефрин и норепинефрин) са удостоени с Нобелова награда за медицина или физиология „за техните открития относно химическите предаватели в нервните окончания и механизма на тяхното съхранение, освобождаване и дезактивиране.“
През 2000 г. Арвид Карлсон и други изследователи спечелиха Нобеловата награда за медицина или физиология „за техните открития за транслирането на сигнали в нервната система“.
Още интересни факти за допамина
Някои лекарства като кокаина се считат за т. нар. инхибитори на обратното захващане на допамина – те могат да предотвратят повторното поемане на освободения допамин в клетката на произхода му, което води до повишен ефект на хормона на щастието допамин.
По този начин мозъкът свързва употребата на наркотици с ефекта на възнаграждението, което основно обяснява пристрастяващия ефект на кокаина и другите наркотици. След прекомерна употреба на наркотици често се появяват и клинични картини на психоза.
