Гръцкото „генезис“ означава „възникване“ и се използва като медицински термин за възникване на болести, както и за физиологични процеси на новообразуване. В този контекст ембриогенезата, която описва генезиса на човешкия живот, играе особено важна роля.
Какво е генезис?
Гръцкото „генезис“ означава „произход“. В този контекст ембриогенезата играе роля по-специално, описвайки генезиса на човешкия живот. Болестите възникват по различни начини. Например, докато единият е с възпалителен произход, другият е с травматичен произход. Също толкова добре, патологичното явление може да има имунологична причина или да е с все още необясним произход. Медицинският термин генезис се използва синонимно на причината или произхода на заболяването. В буквален превод гръцката дума „генезис“ означава произход. Етиологията се занимава с генезиса на болестите. Патогенезата трябва да се разграничи от тази медицинска дисциплина, която освен генезиса се занимава и с развитието на болести в по-нататъшния им ход. Изразът на генезиса играе в контекста на еволюционната биология, освен за появата на живот роля. Биогенезата е например появата и развитието на живите същества. Онтогенезата е развитието от оплодено яйце до индивидуално и възрастно живо същество, а ембриогенезата съответства на биологичния процес на зародиш формиране. В по-широк смисъл терминът генезис се използва от медицината за всички процеси, които включват развитие или пораждат нещо ново.
Функция и задача
Битие в еволюционно-биологичен смисъл помага на хората да се оформят на първо място. Например, ембриогенезата е разделена на пре-ембрионалната фаза между първата и третата седмица на бременност и ембрионалната фаза между четвъртата и осмата седмица на бременността. В пре-ембрионалната фаза зиготата се развива в бластоциста. Този процес е известен още като бластогенеза. След това се образуват три зародишни слоя, известни като ендодерма, мезодерма и ентодерма. По този начин клетките са претърпели първоначална диференциация и са разделени на вътрешен, среден и външен слой. В ембрионалната фаза се формират ембрионалните органични системи. В допълнение към ембрионални сърце развитие, ембрионален черен дроб например развитието се осъществява в тази фаза. Ембриогенезата обхваща процеси като гаструлация и неврулация. По време на неурулация, например, по-късно нервната система е формиран. По този начин зиготата се развива в човешко същество по време на ембриогенезата, тъй като първоначално всемогъщите клетки се диференцират в отделните телесни тъкани. Пред-ембрионалната и ембрионалната фази са последвани от етапа на развитие на фетогенезата. Тази стъпка започва през деветата седмица и включва развитие на органи с морфогенеза. В еволюционната биология морфогенезата се отнася до всички оформящи процеси, които помагат на живото същество да развие своята индивидуална форма. По време на фетогенезата тъканите също се диференцират. Този процес е известен още като хистогенеза. След фетогенезата, зародиш вече има отчетливо човешка форма. Органите поемат постепенно автономна функция, която съответства на физиологично планираната им крайна функция. Отделните фази в развитието на зиготата в самостоятелно човешко същество са, накратко, клетъчно развитие, нидация, ембриогенеза и фетогенеза. Ранната ембриогенеза може допълнително да бъде разделена на формирането на примитивна ивица, гаструлация, развитие на хорда дорсалис, неврулация и развитие на сомите, както и движение на кривина и развитие на фарингеалната дъга. С морфогенезата и хистогенезата ембриогенезата завършва в контекста на фетогенезата.
Болести и разстройства
По време на сложни генезисни процеси, като ембриогенеза, винаги могат да възникнат грешки. Поради тази причина съществува известен риск от малформации по време на ембриогенезата. Грешките в ембрионалната клетъчна диференциация и клетъчното делене се предизвикват или от генетични разположения, или от инфекциозни заболявания, токсини, наркотици, радиация или други подобни. Тежките малформации, причинени от ембриогенетични грешки, са сред най-честите причини за спонтанен аборт по време на бременност. В смисъла на причината за произхода генезисът също играе роля клинично за всяка болест.Много заболявания все още са с неизвестен произход. Болест с автоимунен генезис съответства на болест, при която имунната система е насочен срещу собственото си тяло чрез неправилно програмиране, какъвто е случаят например с автоимунното заболяване множествена склероза (ГОСПОЖИЦА ). Болестите на дегенеративния генезис се характеризират с клетъчна атрофия, като напр болестта на Паркинсон. Метаболитният генезис се отнася до причините за болестта в метаболизма и е показан например за болестта Болест на Уилсън. От друга страна, при неопластичния генезис причината за заболяването е свързана с неконтролиран растеж на клетките. В случай на травматичен генезис, основната причина за клиничната картина отново е нараняване. По този начин в клиничната практика генезисът показва за всяка клинична картина на какво са причинно-следствени отделните симптоми. Една болест може да бъде с различен генезис едновременно. МС например има автоимунен възпалителен генезис. Етиологията идентифицира генезиса на заболяването по три различни категории. Първият от тях е известен като causa. Това позволява да се определят причините за развитието на заболяването за добре изучени медицински явления. Когато се посочи конкретна причина, заболяването се появява, така да се каже. Втората категория етиология е малко по-несигурна. Известен е още като вноска. Тук все още има силна връзка между причина и следствие. Ако има конкретна причина, болестта не е задължително да се появи, но е документирано да се появява по-често. Третата категория етиология се нарича Correlatio. Тази категория играе роля предимно за болести без ясно проучена връзка причина-следствие. Correlatio означава, по отношение на генезиса, че човек с болест A понякога притежава признак B. Въпреки това дали признак B всъщност е причинно свързан със заболяване A, остава неясно.
