Полезна ли е ваксинацията срещу бяс за хората?
Ваксинацията срещу бяс не е една от обикновено препоръчваните ваксинации. При определени условия ваксинацията срещу бяс е полезна или дори животоспасяваща за хората. Основно има два вида ваксинация срещу бяс. Активната имунизация има за цел да осигури превантивна защита срещу болестта, докато пасивната ваксинация срещу бяс има за цел да предотврати избухването на смъртоносната болест след евентуално заразяване.
Какви са страничните ефекти на ваксината срещу бяс?
Обикновено ваксината срещу бяс се понася добре. Въпреки това са възможни нежелани реакции след ваксинацията срещу бяс – както след всяка друга ваксинация. Те включват леки реакции на мястото на инжектиране (като зачервяване, болка) и леки общи реакции като умора, главоболие, стомашно-чревни оплаквания или повишаване на телесната температура. Алергичният шок е рядък страничен ефект след ваксинация срещу бяс.
Видове ваксинация срещу бяс
Бясът се причинява от инфекция с вируса Lyssa. Патогенът обикновено се предава на хората чрез ухапване от заразено животно (куче, лисица, прилеп вампир и други). Когато болестта избухне, тя почти винаги е фатална.
Превантивна ваксинация срещу бяс: Колко често трябва да се ваксинирам?
У нас се препоръчва ваксинопрофилактика срещу бяс за хора, които имат близък контакт с прилепи по професионални или други причини. Лабораторният персонал, който работи с вируси на бяс, също трябва да бъде ваксиниран като превантивна мярка. Същото важи и за хората, пътуващи до страни, където бясът е широко разпространен.
Превантивната (профилактичната) ваксинация срещу бяс съдържа атенюирани патогени на бяс. Той кара тялото да изгражда специфични антитела срещу патогена и по този начин осигурява надеждна самозащита. Това изисква общо три дози ваксина – втората доза се прилага седем дни след първата, а третата доза – 21 до 28 дни след първата. Не е необходимо да се спазват времеви интервали до други ваксинации.
Добрата ваксинационна защита се установява около 14 дни след последната инжекция. Много е надежден. Хората, които са постоянно изложени на риск от бяс, се нуждаят от бустер ваксинация една година след основната имунизация. В зависимост от използваната ваксина, това е последвано от бустер на всеки две до пет години.
При хора с особено висок риск от инфекция (като лабораторен персонал или ваксинирани лица с имунен дефицит) успехът на ваксинацията може да се провери с помощта на тест за антитела.
Последваща ваксинация против бяс
Първото нещо, което трябва да направите след ухапване от животно, за което има съмнение за бяс, е незабавно да изплакнете добре и дезинфекцирате раната. По този начин някои от патогените могат да бъдат обезвредени. След това трябва да се потърси лекар възможно най-скоро.
Последващата ваксинация срещу бяс е пасивна имунизация: лекарят инжектира готови антитела срещу вируса на бяс (хиперимуноглобулин срещу бяс) директно в мястото на влизане на патогена (напр. в мускулите във и около раната от ухапване). Те се борят с вируса на бяс без никакво забавяне. Последващата имунизация срещу бяс се състои от четири до пет дози ваксина, които се прилагат на определени интервали в зависимост от ваксинационната схема.
Освен това пациентът получава описаната по-горе „нормална“ ваксинация срещу бяс (активна имунизация), която стимулира тялото да произвежда свои собствени антитела.
Кой плаща за ваксинация срещу бяс?
Дали и в кой случай здравноосигурителната компания покрива разходите за превантивна ваксинация срещу бяс варира между здравноосигурителните компании. В случай на последваща ваксинация, разходите обикновено се възстановяват от законната здравноосигурителна компания. Препоръчително е пътуващите да се информират за покриването на разходите, преди да започнат пътуването си.
Избягвайте инфекция с бяс
Сенсибилизирайте децата си по темата за бяса. Обяснете им, че трябва да спазват дистанция от дивите животни и никога да не докосват мъртви животни. Ако това се случи, ваксинацията срещу бяс трябва да се приложи възможно най-скоро.
