Кратък преглед
- Причини: Отслабени връзки и мускули в областта на таза, неправилно натоварване поради вдигане на тежести, силно наднормено тегло, хроничен запек, слаба съединителна тъкан, раждане.
- Терапия: Упражнения за тазовото дъно, хормонално лечение при менопауза, хирургични корекции, песар
- Симптоми: болка в долната част на корема или гърба, усещане за натиск във влагалището, болка при уриниране или дефекация, стрес инконтиненция, например при кашлица, инфекции на пикочните пътища, връщане на урина в бъбреците (много рядко)
- Диагноза: Гинекологичен преглед с влагалищно огледало и палпация, кашличен стрес тест, евентуално ултразвуково изследване и контрол на урината.
- Прогноза: С подходящо лечение и превантивни мерки повторната поява на пролапса може да бъде предотвратена.
- Превенция: Предотвратете рецидив чрез превантивни мерки като редовни упражнения и упражнения за тазовото дъно, избягвайте вдигане на тежести, намалете наднорменото тегло.
Какво е пролапс на матката и вагинален пролапс?
Когато има общо спадане на тазовото дъно, лекарите наричат това генитално спускане или descensus genitalis. В този случай матката, пикочният мехур, ректума, ректума или влагалището "висят" по-ниско в таза от обикновено.
Descensus uteri се отнася до понижаване на матката. В екстремни случаи матката дори излиза частично или напълно през влагалището навън. Тогава лекарите говорят за пролапс на матката (пролапс на матката). В леки случаи пролапсът на матката протича безсимптомно. В повечето случаи обаче възникват различни оплаквания.
Освен пролапс на матката има и вагинален пролапс (descensus vaginae). В този случай вагината се спуска надолу, така че вагината се издува през вагиналния отвор. Ако части от влагалището висят, това се нарича вагинален пролапс (prolaps vaginae или вагинален пролапс).
Като цяло, между 30 и 50 процента от всички жени развиват пролапс на тазовото дъно в хода на живота си. Симптомите обаче не е задължително да се появят. Много жени нямат оплаквания при лек пролапс, така че често изобщо не е от медицинско значение. Лечението е необходимо само в случай на по-тежко слизане със забележими симптоми или функционално увреждане и, разбира се, в случай на пролапс на матката или влагалището.
Спускането в областта на тазовото дъно понякога засяга и по-млади жени. Това е особено вярно, ако има хронично отслабване на съединителната тъкан.
Какви са причините и рисковите фактори?
- Претоварване и неправилно натоварване на тазовото дъно поради тежка физическа работа
- Повишаване на налягането в коремната кухина поради заболявания като хроничен бронхит или хроничен запек
- Прекалена пълнота
- Обща слабост на съединителната тъкан
В допълнение, при някои жени матката лежи в изкривена позиция в корема от раждането. Такива позиционни аномалии също повишават риска от пролапс на матката. В този случай първите симптоми често се появяват от 30-годишна възраст.
Отслабено тазово дъно след раждане
След раждането вероятността от спадане на тазовото дъно се увеличава. Ако плодът има голямо тегло, има по-голямо напрежение върху връзките в областта на таза. Вагиналните наранявания по време на раждане също са възможен риск. Жените, които са имали няколко деца в живота си, страдат сравнително по-често и по-рано от пролапс на матката.
Как се лекува спускането на тазовото дъно?
В зависимост от стадия на пролапс на матката или влагалището и възрастта на засегнатото лице могат да се обмислят различни методи на лечение. По принцип терапията е необходима, когато увисването причинява дискомфорт. Тогава методът зависи от това дали пациентът все още желае да има деца.
При леки форми и като превантивна мярка, например по време на бременност, упражненията за тазовото дъно помагат. Това са специални упражнения, които специално укрепват мускулите на тазовото дъно. Това помага да се предотврати понижаване на тазовите органи. Леките форми на спад могат да регресират сами, т.е. без специална медицинска намеса.
Хирургия за пролапс на матката или вагинален пролапс
В по-тежки случаи операцията е неизбежна. По принцип могат да се разглеждат следните „пътища за достъп“:
В най-благоприятния случай лекарят извършва операцията само през вагината.
При лапароскопията ендоскопът и хирургическият инструмент се вкарват през малък разрез в коремната стена и по този начин се извършва операцията.
Понякога обаче е необходимо да се направи разрез с дължина около пет сантиметра в долната част на корема, през който се извършва операцията.
По време на операцията тазовите мускули се стягат и органите, които са се спуснали, се връщат в първоначалното си положение. Лекарят вмъква така наречената вагинопластика за стягане на мускулите на тазовото дъно и укрепване на перинеума.
При задната вагинопластика хирургът отделя вагиналната кожа от ректума и премахва излишната разтегната вагинална кожа. След зашиване на пикочния мехур или ректума, той отново зашива вагиналната кожа. В случай на ректален пролапс се обмисля задна вагинопластика.
При така наречената сакроколпопексия, опериращият лекар прикрепя вагиналния край или шийката на матката към сакрума с помощта на пластмасова мрежа. Тази процедура е възможна и чрез лапароскопия с помощта на ендоскоп. Сакроспиналната фиксация означава, че хирургът прикрепя матката или вагиналния край към собствените задържащи връзки (лигаменти) на тялото в таза, като по този начин я повдига.
Коя хирургична техника ще се използва зависи и от това дали има здрава матка и дали пациентката желае операция за запазване на матката. Например сакроспиналната фиксация е една от тези техники.
Ако пролапсът на матката или вагиналният пролапс е придружен от неконтролируемо изтичане на урина (инконтиненция), има редица други хирургични процедури като повдигане на вагиналната стена и корекция на ъгъла на шийката на уретралния мехур (колпосуспензия).
Процедурата с трансвагинална мрежа (TVM) е друга възможност за лечение на пролапс на матката. При тази процедура лекарят вмъква мрежа между пикочния мехур и тазовото дъно по време на операцията през влагалището.
Последващи грижи след операция
Операцията отнема около 30 до 60 минути и обикновено се извършва под обща анестезия. Някои болници и медицински центрове също предлагат лечение под местна анестезия. След операцията е необходим болничен престой от около два дни. По време на операцията усложненията са много редки. Обикновено оперираните жени се връщат към нормалната си работа след няколко дни.
песар
За по-възрастни и физически много слаби жени операцията не е опция. Тук лечението обикновено се извършва внимателно с помощта на така наречените песари. Песарът е във формата на чаша, куб или пръстен и е изработен от твърда гума или силикон. Песарът се поставя във влагалището от лекаря и поддържа матката. Той не коригира съществуващо спускане, а само противодейства на по-нататъшно спускане. Важно е песарът да се почиства редовно от лекар и да се поставя отново, за да не предизвиква възпаление. По принцип може да се използва за лечение на пролапс на матката само ако перинеалните мускули са все още достатъчно силни.
Какви симптоми причинява увисването на тазовото дъно?
За повечето жени пролапсът на матката причинява хронично усещане за натиск или чужди тела във влагалището, както и постоянно дърпане надолу. Това създава страх, че нещо може да „изпадне“ от влагалището. Следователно засегнатите жени често кръстосват краката си. В допълнение, има повишено възпаление и покритие на лигавицата, тъй като вагиналната флора е променена. Появяват се и язви под налягане.
Друг симптом е кървав секрет от влагалището. Ако пролапсът е сравнително тежък, вагината или матката може да изпъкнат през вагиналния изход и могат да бъдат палпирани.
Инфекциите на пикочните пътища също могат да се появят по-често. В екстремни случаи пикочният мехур също се измества или потъва. В резултат на това урината се връща обратно в бъбреците. Това усложнение обаче е рядко.
Отзад, близо до матката, са ректумът и аналния канал. Ако матката се плъзне надолу и назад, тя може да окаже натиск върху ректума. Възможните последствия включват запек и/или болка по време на изхождане. В изолирани случаи се среща и фекална инконтиненция.
Ако пролапсът на матката остане незабелязан дълго време, той все повече притиска тазовото дъно. В екстремни случаи матката излиза изцяло или частично от влагалището. Тогава лекарите говорят за пролапс на матката или пролапс на матката. Тук симптомите са очевидни: матката може да се види визуално отвън.
Как се изследва и диагностицира пролапсът на тазовото дъно?
След това лекарят поставя ясна диагноза чрез гинекологичен преглед. Той използва вагинално огледало, за да изследва влагалището и също така палпира коремните органи отвън и през влагалището. Ректалното изследване също е част от предполагаемия пролапс на матката. Лекарят палпира директно в ректума. Например, може да се открие инвагинация на стената на ректума (ректоцеле) към влагалището. Такава издутина е честа причина за запек.
Така нареченият стрес тест за кашлица се използва, за да се провери дали е налице стрес инконтиненция. Такъв е случаят, когато урината изтече по време на физическо усилие, като енергично кашляне или повдигане. Това е по-вероятно да се случи при лек пролапс на тазовото дъно. Жените с по-тежко спадане, от друга страна, са склонни да изпитват по-големи затруднения при изпразването на пикочния мехур, тъй като уретрата може да е огъната.
Ход на заболяването и прогноза
Има четири различни степени на спускане на тазовото дъно (descensus genitalis):
- Степен 1: Слягане във влагалището
- Степен 2: Спускането достига вагиналния изход
- Степен 3: Спускането се простира отвъд вагиналния изход
- Степен 4: Матката или влагалището излиза до голяма степен от изхода на влагалището (пролапс)
Пролапсът на матката и пролапсът на влагалището не са независими заболявания, а симптоми на отслабване на тазовото дъно. Поради тази причина пролапсът на тазовото дъно може да се лекува само симптоматично. Причинно-следствено лечение не е възможно. Поради слабостта на тазовото дъно са възможни повторни пролапси. Превантивните мерки помагат за намаляване на риска от рецидив.
Предотвратяване
Друга мярка е избягването на прекомерен физически стрес като вдигане на тежки товари. Ако повдигането е неизбежно, трябва да се внимава да не се повдига от наведено положение, а да клякате, докато го правите. Редовните упражнения също предотвратяват пролапса на матката. Спортовете за издръжливост като плуване, колоездене или бягане се оказаха особено полезни. За жените с наднормено тегло също се препоръчва намаляване на телесното тегло.
Всички тези мерки помагат както преди, така и след операция за пролапс на матката или вагинален пролапс. Въпреки това, няма един гарантиран метод за предотвратяване на спускането на тазовото дъно. Всички превантивни мерки само намаляват индивидуалния риск.
