Амфотерицин В

Обща информация

Амфотерицин В е лекарство с рецепта (антимикотик) за лечение на тежки и много тежки гъбични инфекции. Често се използва, когато гъбичната инфекция засяга цялото тяло (системно), т.е. кръв намлява вътрешни органи, и в същото време броя на бели кръвни телца (левкоцити) е намален. По правило това лекарство не трябва да се използва при незначителни локални гъбични инфекции, например в уста, гърло или влагалище. Тъй като Амфотерицин В има някои странични ефекти и е особено агресивен, той често се използва като последното лекарство за лечение на гъбични инфекции, след като други, по-малко агресивни лекарства са се провалили.

Области на приложение

Амфотерицин В се използва главно за най-тежките гъбични инфекции, които изискват лечение в продължение на няколко месеца. Cryptococcus neoformans е една от най-често срещаните гъбички, които причиняват тези инфекции. По принцип цялото тяло може да бъде засегнато от гъбични инфекции.

Амфотерицин В може да се използва за:

  • Предполагаема гъбична инфекция на целия организъм,
  • Локални инфекции на хранопровода (кандидоза на хранопровода)
  • От менингите (менингит)
  • От мозъчните обвивки и мозъка (менингоенцефалит)
  • Белите дробове (пневмония)
  • На ставите (остеоартикуларна кандидоза)
  • Ушната фарингеална кухина (Орофарингеална кандидоза)
  • От репродуктивните органи и пикочните пътища (урогенитална кандидоза). Особено в случай на инфекция на мозъчните обвивки намлява мозък, важно е да се определи коя гъбичка причинява симптомите, тъй като дозата варира значително. Освен това е важно да знаете точния имунен статус на пациента и да бъдете информирани за всякакви ХИВ инфекции, тъй като при ХИВ инфекция имунната система е много податлив на гъбични инфекции и поради това терапията с Амфотерицин В трябва да бъде адаптирана и прилагана за по-дълъг период от време.

В допълнение към гъбичките, Амфотерицин В е ефективен и срещу инфекции, причинени от протозои, към които трихономите принадлежат например, и амеби. Амфотерицин В не е ефективен срещу бактерии or вируси. Поради страничните ефекти на амфотерицин В (вж. Странични ефекти), днес амфотерицин В често се дава в комбинация с молекули мазнини или собствени мастни тела на тялото (липозоми). Въпреки че тази смес е значително по-скъпа, тя води до по-малко странични ефекти от класическия Амфотерицин В. В допълнение към борбата с тежки остри гъбични инфекции, Амфотерицин В се прилага и за предотвратяване на гъбични инфекции след костен мозък трансплантации.

Доза и прием

Преди да го вземете, важно е да информирате лекуващия лекар за алергии към амфотерицин В или алергии към други лекарства. В допълнение, лекуващият лекар трябва да знае за всички други лекарства, взети, за да се избегнат взаимодействия и алергични реакции. Амфотерицин В може да се прилага от уста (устно), от кръв (интравенозно, като инфузия) или като крем (локално). В случай на локални инфекции по кожата, кремът с активната съставка може лесно да се нанесе върху кожата.

По правило обаче Амфотерицин В се използва само при най-тежките гъбични инфекции на кожата. Амфотерицин В като таблетка действа само локално в уста и гърлото и не се абсорбира чрез храносмилателен тракт, така че не работи в останалата част на тялото. При системни инфекции, засягащи цялото тяло, е необходимо интравенозно лечение с инфузия на Амфотерицин В.

Интравенозното приложение на Амфотерицин В силно зависи от клиничната картина. По принцип, в зависимост от тежестта на клиничната картина, се дават между 0.1 и 1 mg на килограм телесно тегло на ден. Например, ако човек приеме доза от 0.5 mg на килограм телесно тегло на ден (0.5 mg / kgkgkgkg / d), пациентът ще получи 40 mg амфотерицин В за един ден, ако тежи 80 килограма.

Амфотерицин В обикновено се прилага за 6 - 8 седмици. Ако Амфотерицин В трябва да се приема за по-дълъг период от време, лекуващият лекар или друг специалист може да обучи пациента да прилага самите инжекции. В случай на самолечение, лекарството никога не трябва да се прилага, ако разтворът вече не е кристално чист, а млечен или мътен. Ако е пропусната доза, лекуващият лекар трябва да бъде информиран, за да вземе решение за по-нататъшни действия.