История
При разкопка в района на Чанша, юг Китай, са намерени свитъци от династията Хан (206 г. пр. н. е. - 220nChr.), в които са описани 11 меридиана. Беше забележително, че меридианите не образуваха затворен кръг и нямаха връзка с органите.
Някои китайски автори вярват, че първо 6-те меридиана на долния крайник (далак/ панкреас, бъбрек, черен дроб, стомах, мехур, жлъчен мехур) съществували и чак тогава 5-те меридиана на горния край (тънко черво, сърце, дебело черво, бял дроб, перикард) са конструирани въз основа на аналогията. Само в късния период на „Некин“, т. Нар. Пролетен и есенен период, те бяха разширени до 12 меридиана. Дори тогава, отразяващата връзка между регионите на повърхността на тялото - меридианите - и вътрешни органи беше призната.
Също така беше признато, че 12-те меридиана образуват затворена верига, която установява 24-часов ритъм. От наблюдението на археологическите находки се вижда, че концепцията за меридианния ход е много по-стара и по-важна от тази на акупунктура или точка на меридиан. Съвременната медицина разглежда меридианите като сбор от следните системи: кръв корабна система, лимфа съдова система, периферна и вегетативна нервната система, интерстициален съединителната тъкан и мускулната верига като функционална единица (кинетична мускулна верига).
Важни акупунктурни точки
Предвид изобилието от различни акупунктура точки, разбира се, че тук могат да се дадат само няколко примера, за да се илюстрира функцията и дефиницията на следващите термини.
Древни акупунктурни точки
Както видяхме, всички основни меридиани започват или завършват в пръстите на ръцете и краката с най-отдалечените точки. От тези точки на всеки меридиан са определени 5 специални така наречени антични точки. В китайската медицина те се тълкуват като отделни етапи на водопад.
Първата древна точка е „кладенецът“ („Jing“). Той се намира на ръката и крак най-отдалечени от водопада, обикновено в областта на нокътната гънка. По-късно водата се превръща в извор, поради което 2-рата антична точка се нарича „извор“ („Ин“).
Тъй като водата продължава да тече, 3-та точка се нарича „поток“ („Shu“). След това водата се превръща в река и съответно 4-тата антична точка се нарича река („Цар“). Накрая в коляното и лакътя реката се влива в морето, поради което 5-тата антична точка се нарича „He or Ho point“ („Море“). Древните точки могат да се използват по-специално за функционални нарушения и резистентност към терапия. Тонизирането и седация точки се набират от древните точки.
Тонизиращи и седативни точки
Има тонизиране и седация точка във всеки основен меридиан. Трябва да се каже, че тонизиращите точки се използват при симптоми на слабост и по-хронични оплаквания (например Lu9, Di11, Ma41) и седация точки за по-остри оплаквания (напр. Lu5, Di2, Ma45).
В китайската медицина различните точки са допълнително подразделени. На този етап обаче се прави препратка към съответната литература. Само за да ги назовем: точки в юан (точки на източника, точки на изход, регулиране на потока на енергия), остри точки на xi-цепка (точки на разцепване, преместване на енергията в меридиан), точки на Луо (омрежване, точки на преминаване, особено използва се при застой и задръствания) и точки от групата Luo, He точки (по-ниски влиятелни точки, особено в случай на застой и задръствания) и точки от групата Luo, точки (по-ниски точки за влияние, особено в случай на задръствания). точки (точки за срещи, оттук може да се мобилизира енергията за определени тела и функционални зони), точки Шу и Му (точки за одобрение и аларма, точките Шу могат да бъдат разпределени сегментарно към един от 12-те органи и точките Му съответстват на т.нар. Наречен Главазони на) и точки за събиране (точки, в които се събират всички меридиани Ян или Ин).
