Кратък преглед
- Диагностика: Изследване на слуха, изследване на прага на дискомфорт, анамнеза, преглед на ухото, изследване на стапедиусния рефлекс в ухото.
- Причини: Често неизвестна, грешна обработка на чутото в мозъка; неврологично увреждане или патологични промени във вътрешното ухо поради заболяване или нараняване; психологически стрес; тинитус съпътстващ симптом
- Кога да посетите лекар: В случай на внезапна поява, особено в комбинация с други симптоми като парализа на лицето, незабавно (възможен е удар, уведомете спешните служби).
- Лечение: Ако причината е неизвестна, обикновено симптоматично, включително психотерапевтични мерки; обучение на слуха, упражнения за слушане, създаване на „фонов шум
- Превенция: Не е възможна специфична превенция; избягвайте шума като цяло; носете подходяща защита за слуха на работа, концерти и други подобни.
Какво е хиперакузис?
Хората с хиперакузис намират дори умерено силни или дори тихи звуци за неприятни (в едното или двете уши). Въпреки че силата на тези звуци всъщност е далеч под прага на болка, те се възприемат като неприятни от засегнатото лице и в много случаи дори предизвикват реакции на физически стрес.
Степента на свръхчувствителност към шум варира в зависимост от случая. Ежедневните шумове не само субективно се възприемат като неприятни от засегнатите, но водят и до физически реакции като учестено сърце, повишено кръвно налягане, изпотяване, напрежение в областта на раменете и врата, тревожност или безпокойство. Много страдащи се оттеглят социално и избягват дейности на обществени места, за да сведат до минимум излагането на неприятни звуци.
Други форми на шумова чувствителност
Трябва да се разграничат от хиперакузия мизофонията (= свръхчувствителност към специфични звуци, като например драскане с тебешир по черната дъска) и фонофобията (= страх или отвращение към специфични звуци).
Трябва да се разграничи и вербовката. Това е чувствителността на някои хора със сензорна загуба на слуха към звуци в честотния диапазон, който е (най) засегнат от загубата на слуха: над определено ниво на звука в увредения честотен диапазон звукът се възприема като прекалено силен, защото тялото набира съседни слухови клетки, за да компенсират загубата на слуха. Набирането е страничен ефект от сензоневралната загуба на слуха и няма нищо общо с общата хиперакузия.
Как се тества за хиперакузис?
Също така е важно да попитате за други заболявания, други неврологични симптоми или какви лекарства приема пациентът.
При теста за слуха хиперакузисът често показва нормален до много добър слух (изключение: набиране, вижте по-горе). Аномалии се откриват при тестване на така наречения праг на дискомфорт: това е силата на звука, над която звуците се възприемат като неприятни. Този праг е понижен при хора, които са чувствителни към шум.
В зависимост от допълнителните симптоми лекарят ще извърши допълнителни изследвания за по-подробно изясняване. Това може да включва изследване на така наречения стапедиен рефлекс във вътрешното ухо, който обикновено предпазва от увреждане, причинено от прекомерна сила.
Какво причинява хиперакузис?
Хиперакузисът има много възможни причини или се появява като симптом на други състояния. Възможните причини включват:
Нарушение в слуховата обработка в мозъка: при засегнатите се нарушава обработката и интерпретацията на слухови сигнали в мозъка. Обикновено човешкият мозък разграничава важните от маловажните звуци и блокира последните. Например, една майка е будна и при най-малкия звук, който издава нейното бебе, докато уличният шум й позволява да спи спокойно.
Вторичен или съпътстващ симптом при шум в ушите: Често повишената чувствителност към звук се появява при хора със звън в ушите (тинитус). Това обаче не означава, че шумът в ушите е причината за хиперакузия. Хиперакузисът също не е причината за шума в ушите. Вместо това и двата симптома – звънене в ушите и хиперакузис – вероятно се дължат на едно и също увреждане на слуховата система и се появяват едновременно и поотделно.
След загуба на слуха някои страдащи съобщават, че ежедневните звуци, които обикновено биха били поносими по отношение на силата на звука, сега са твърде силни за тях.
Много пациенти със синдроми на функционална болка (като фибромиалгия, синдром на комплексна регионална болка) също страдат от хиперакузис. В тези случаи общите неврологични проблеми вероятно са в основата на симптомите.
Понякога хиперакузия на звука се появява при едностранна или двустранна парализа на лицето (парализа на лицевия нерв). Това има много възможни причини, например инсулт, множествена склероза, автоимунни заболявания, инфекции (като възпаление на средното ухо, „херпес зостер в ухото“ = зостер oticus) или наранявания. В много случаи обаче причината за лицевата парализа също остава неизвестна (парализа на Бел).
В резултат на това вибрациите не се предават напълно от тъпанчето към кохлеята, като по този начин се щадят чувствителните сетивни клетки. Ако този рефлекс не успее, възможно последствие е хиперакузия.
Неврологичните разстройства, които водят до хиперакузис, също се появяват при заболявания като болестта на Sandhoff или синдрома на Tay-Sachs.
Патологичното втвърдяване на осикулите (отосклероза) е друга възможна причина, както и операция за това състояние с протези на осикулите.
Нарушения на вътрешното ухо, при които външните космени клетки (= възприемащите звук сетивни клетки в кохлеята) са хиперактивни.
Емоционалният стрес – остър и хроничен – благоприятства появата на звукова свръхчувствителност. В някои случаи хиперакузисът е физически симптом на психологически дистрес като стрес. Среща се и като придружаващ симптом на тревожно разстройство.
Преходната хиперакузия е позната на много пациенти с мигрена: по време на пристъпи страдащите възприемат дори „нормалните“ звуци като твърде силни и неприятни.
Понякога хиперакузия се причинява от лекарства или други екзогенни вещества като ацетилсалицилова киселина, кофеин, хинин или въглероден диоксид. Хиперакузис на звука също се появява в някои случаи по време на спиране на бензодиазепините („транквиланти“).
Кога да се види лекар?
Особено ако внезапно изпитате допълнителни симптоми, като парализа на лицето, което може да означава инсулт, незабавно уведомете службите за спешна помощ. Тогава се изисква спешност.
Чувствителността към звук може да е симптом на по-дълбоко заболяване. Въпреки това, лекарят може също да помогне за облекчаване на хиперакузиса, ако причината не може да бъде открита конкретно.
лечение
Хиперакузисът не може да се реши с тапи за уши. Фокусът е върху информирането и консултирането на пациента в детайли относно физическите и психологическите причини и корелациите на хиперакузиса и как да се справят с него (консултиране). Ако причината за хиперакузия е заболяване на вътрешното ухо, например, лекарят го лекува по съответния начин.
В контекста на психосоматичното (психотерапевтично) лечение се обръща специално внимание на съществуващите страхове: много страдащи се страхуват силно, че чувствителността им към шум ще продължи да нараства и че слухът им ще бъде трайно увреден. Важно е да разсеете тези страхове.
За много страдащи също е полезно да осигурят постоянен фон от тих шум у дома – например с вътрешен фонтан, тиха музика, CD със звуци от природата (като чуруликане на птици) или вентилатор. В идеалния случай силата на звука трябва да е само осезаема и да не ви смущава. По този начин мозъкът се научава да настройва маловажните звуци. Този процес на привикване обаче обикновено отнема много време (около няколко месеца).
Други възможности за лечение включват технически помощни средства като шумовка (малко устройство, подобно на слухови апарати, което произвежда индивидуално регулируеми звуци) и специфични за слуха упражнения. Те също помагат на страдащите да намалят своята свръхчувствителност към звук (хиперакузис).
В допълнение към симптоматичното лечение, лекарят ще лекува други състояния, за които е установено, че са причина. В много случаи обаче причината за хиперакузия остава неясна.
Предотвратяване
Конкретна превенция на хиперакузия не е възможна. Като цяло е препоръчително да избягвате прекомерното излагане на шум или да използвате средства за защита на слуха на работа и през свободното време (концерти, клубове и др.).
