Какво представлява мозъкът?
Главният или краен мозък съставлява основната част от човешкия мозък. Състои се от дясна и лява половина (полукълбо), като двете са свързани с прът (corpus callosum). Освен лентата има и други (по-малки) връзки (комисури) между двете половини на мозъка.
Външно деление на главния мозък
Двете мозъчни полукълба могат да бъдат разделени на четири дяла:
- Фронтален лоб или челен дял (lobus frontalis)
- Теменен лоб или париетален лоб (lobus parietalis)
- темпорален лоб или темпорален лоб (lobus temporalis)
- Тилен дял или тилен дял (lobus occipitalis)
Повърхността на двете мозъчни полукълба е набраздена като орех и по този начин значително уголемена. Многобройните мозъчни извивки (gyri) са разграничени една от друга с бразди (sulci).
Вътрешна структура на главния мозък
Мозъчната кора е с дебелина между два и пет милиметра. Състои се от изокортекс (или неокортекс) и подлежащия алокортекс. Изокортексът има шест слоя и съставлява около 90 процента от мозъчната кора. Алокортексът е по-стар в развитието си и има трислойна структура. Най-старата в развитието част от алокортекса се нарича палеокортекс. Заедно с малко по-младия архикортекс, той образува алокортекса.
Кората на главния мозък се състои от клетъчни тела на милиарди неврони (включително пирамидални клетки) и глиални клетки. Невроните имат дълги издатини (аксони) във всички посоки. Медулата на главния мозък се състои от тези процеси на нервни клетки, които позволяват комуникация дори с отдалечени клетки.
Каква е функцията на главния мозък?
Не всички стимули обаче достигат до кората на главния мозък. Част от информацията се обработва много бързо и без да достигне до съзнанието в „долните“ области на мозъка. Например, централната регулация на дишането се извършва в продълговатия мозък (разширен гръбначен мозък или вторичен мозък).
Всяко мозъчно полукълбо е специализирано за специфични задачи: левите церебрални области обикновено съдържат езика и логиката, докато десните мозъчни области съдържат креативността и чувството за посока.
Хомункул (мозък)
Мозъчната кора има различни моторни и соматочувствителни зони, които са приписани към специфични части на тялото. По този начин съседните части на тялото се „картографират“ върху съседни области на мозъка. Това води до модела на малък човек с изкривени размери, наречен хомункулус.
Функцията на различни области на мозъка
Неокортексът съдържа, наред с други неща, способността за учене, говорене и мислене, както и съзнанието и паметта.
В париеталния лоб или париеталния лоб на главния мозък е сферата на телесните усещания, представена от сензорни пътища, които произхождат от кожата и мускулите и преминават през таламуса в първичните сензорни кортикални полета на теменния лоб. Вторичните чувствителни кортикални полета съхраняват спомени за усещания, възникнали в първичните кортикални полета.
В темпоралния лоб или темпоралния лоб, първичният слухов център, краят на слуховия път, лежи на външната повърхност. Отзад е свързан вторичният слухов център, центърът на слуховата памет. Някои части на слуховия център сканират постоянния поток от звук, който се влива в мозъка през ухото за познати звуци и ги класифицират по съответния начин.
В темпоралния лоб и до известна степен в теменния лоб се намира зоната на Вернике, която е особено важна за разбирането на речта. Зоните на Вернике и Брока образуват езиковия център в мозъка.
Къде се намира мозъкът?
Мозъчният мозък се намира под черепната шапка. Фронталния лоб е разположен в предната ямка, а темпоралният лоб е разположен в средната ямка.
Какви проблеми може да причини главният мозък?
Заболяванията и нараняванията на главния мозък могат да имат различни последствия в зависимост от това къде в главния мозък и колко изразено е увреждането.
Дразненето на двигателните центрове във фронталния мозък причинява конвулсии (кортикална епилепсия), а разрушаването на тези центрове първоначално води до парализа на мускулите от другата страна на тялото (хемиплегия). В по-късен етап съседните мозъчни полета и/или тези от противоположната страна могат да поемат функцията.
Ако зоната на Broca е увредена, пациентът обикновено все още може да разбира речта, но има затруднения да формира думи и изречения сам. В по-леките случаи засегнатите лица все още могат да общуват в стил стакато на телеграма.
Ако първичните чувствителни кортикални полета на париеталния лоб са увредени, се получава анестезия, нечувствителност. Уврежданията на вторичните чувствителни кортикални полета причиняват агнозия - невъзможност за откриване на обекти чрез палпация. Нарушенията от лявата страна, където се намира центърът за четене с памет за значението на знаците, водят до невъзможност за четене (алексия).
Нарушаването на вторичния слухов център в темпоралния лоб на главния мозък води до факта, че предишните впечатления вече не се запомнят и следователно думите, звуците, музиката вече не се разбират (така наречената душевна глухота).
Разрушаването на определени участъци от мозъчната кора в областта на зрителния център (мозъка) поради тумор или инсулт води до загуба на зрително поле. Пълното разрушаване на зрителната кора от двете страни в главния мозък води до така наречената кортикална слепота – засегнатите хора са слепи, въпреки че тяхната ретина и зрителен път са непокътнати. В най-добрия случай те все още могат да различават светлината от тъмното и да разпознават стимули за движение.
Ако вторичният зрителен център (мозък) в тилния дял на главния мозък е унищожен, настъпва душевна слепота. Засегнатите лица не могат да разпознават обекти отново, тъй като паметта е угаснала и сравнението с предишни оптични впечатления вече не е възможно.
