Какво е поведенческа терапия?
Поведенческата терапия се развива като противодействие на психоанализата. Произлиза от школата на така наречения бихейвиоризъм, която оформя психологията през 20 век. Докато фройдистката психоанализа се концентрира предимно върху интерпретации на несъзнателни конфликти, бихейвиоризмът се фокусира върху наблюдаваното поведение. Целта е да се изследва обективно човешкото поведение.
Класическо кондициониране
Експериментите на руския психолог Иван Павлов са решаващи за откритията на бихейвиоризма и днешната поведенческа терапия. Той установи, че подходящо обучените кучета реагират директно на звъненето на звънец със слюноотделяне, ако звънецът винаги се бие непосредствено преди хранене. Кучетата се бяха научили да свързват звъна на камбаната с храната.
Техническият термин за този процес на обучение е „класическо кондициониране“. Този принцип на обучение работи и при хората.
Поведенческата терапия отдава голямо значение на научния подход. Успехите на терапията трябва да бъдат измерими чрез документиране на промените в поведението на пациента. В допълнение, поведенческата терапия се основава на съвременни научни открития. Взети са под внимание и резултатите от изследванията от биологията и медицината.
Когнитивна поведенческа терапия
Поведенческата терапия беше разширена през 1970-те години, за да се превърне в когнитивна поведенческа терапия. Основава се на предположението, че мислите и чувствата имат решаващо влияние върху нашето поведение. Съдържанието и естеството на нашите мисли могат да предизвикат неблагоприятни вярвания и поведение. Обратно, промяната на неблагоприятните мисловни модели може да промени положително поведението и чувствата.
Когнитивната терапия има за цел да постави под въпрос и да работи върху предишни начини на мислене. Личните нагласи и предположения играят важна роля тук. Например, някои хора вярват, че винаги трябва да бъдат перфектни, за да бъдат харесвани. Рано или късно те се отчайват от нереалистичните си очаквания. Когнитивната терапия е за замяна на такива нездравословни вярвания с реалистични.
Кога правите поведенческа терапия?
Поведенческата терапия може да се предлага в амбулаторни условия, в дневни грижи (напр. в дневна клиника) или в стационар. Място в терапията обикновено се получава чрез направление от вашия личен лекар. Понякога обаче трябва да се очаква време на изчакване от няколко седмици.
Поведенческата терапия изисква активното сътрудничество на пациента. Следователно терапията има смисъл само ако съответният човек е готов да се справи със себе си и да работи върху себе си. Сътрудничеството е необходимо не само по време на терапевтичните сесии, но и в ежедневието: от пациента се очаква да приложи наученото на практика и му се дава домашна работа, която се обсъжда по време на сесиите.
Този много директен подход към терапията, който се фокусира върху текущи проблеми, не е подходящ за всеки. Тези, които обичат да мислят интензивно за себе си и да търсят дълбоко разбиране на причините за проблемите си, може да се почувстват по-комфортно с терапия, ориентирана към дълбочинната психология, като психотерапията, базирана на дълбинната психология.
Поведенческа терапия: деца и юноши
Методите на поведенческата терапия могат да се използват успешно и при деца и юноши. Терапевтът често включва семейството. Сътрудничеството на болногледачите е особено важно за успеха на терапията с деца.
Какво правите в поведенческата терапия?
Концепцията за поведенческа терапия изисква добро сътрудничество между терапевт и пациент. Целта е да се насърчи независимостта и самоефективността на пациента. Това означава, че терапевтът активно включва пациента в терапевтичния процес и представя всички процедури прозрачно.
За разлика от психоанализата, фокусът на поведенческата терапия не е толкова върху минали, причинно-следствени събития. По-скоро става въпрос за преодоляване на съществуващите проблеми чрез нови начини на мислене и поведение.
Диагноза и терапевтичен план
В началото се поставя точна диагноза. След това терапевтът обяснява подробно разстройството на пациента. За много страдащи е облекчение, когато са подробно информирани за характерните симптоми, обяснителните модели за развитие на психичното им разстройство и възможностите за лечение.
След това терапевтът и пациентът съвместно определят целите на терапията и съставят план за лечение. Общата цел е да се променят неблагоприятните поведенчески и мисловни модели, които са стресиращи или ограничават засегнатото лице.
Същинската поведенческа терапия
Например, терапията с експозиция или конфронтация се оказа успешна при тревожни разстройства. Пациентите се сблъскват със ситуации, предизвикващи страх, и научават, че те са по-малко трудни за понасяне, отколкото са се страхували. Пациентите се изправят пред тази конфронтация заедно с терапевта и по-късно сами, докато ситуацията, от която се страхува, престане да предизвиква никаква или почти никаква тревожност.
Предотвратяване на рецидиви
Предотвратяването на рецидив включва добра подготовка на пациента за времето след терапията. Терапевтът обсъжда с пациента страховете, свързани с края на терапията. На пациента се дават и конкретни инструкции как да се справи с евентуални проблеми, които възникнат отново. В края на поведенческата терапия пациентът разполага с набор от стратегии и методи в репертоара си, които може да използва в бъдеще, за да се справи с трудни ситуации.
Продължителност на поведенческата терапия
Продължителността на поведенческата терапия зависи, наред с други неща, от вида и тежестта на психичното разстройство. Специфични фобии (напр. арахнофобия) понякога могат да бъдат преодолени в рамките на няколко сесии. Лечението на тежка депресия, от друга страна, може да отнеме няколко години. По правило обаче поведенческата терапия включва от 25 до 50 сесии.
Какви са рисковете от поведенческата терапия?
Понякога пациентите се чувстват претоварени от упражненията. Дори някои предизвикателства да са част от терапевтичната концепция – поведенческата терапия не трябва да се превръща в допълнително бреме!
В миналото поведенческата терапия се фокусираше изключително върху симптомите, а не върху възможните задействания – което често беше критикувано. В наши дни поведенческите терапевти обръщат внимание не само на текущите проблеми, но и на възможните причини в историята на пациента.
Страхът, че проблемите ще бъдат третирани само повърхностно като част от поведенческата терапия и че симптомите ще се изместят към други области, не е научно потвърден.
Какво трябва да взема предвид след поведенческа терапия?
Много хора с психични проблеми не са склонни да започнат терапия. Те се страхуват да не бъдат заклеймени като „луди“ или вярват, че никой не може да им помогне. Въпреки това, след като са намерили правилния терапевт, много хора смятат, че е също толкова трудно да се справят без него или нея, след като терапията приключи. Има голям страх, че проблемите могат да се върнат.
Предотвратяване на рецидиви
Предотвратяването на рецидив е важна част от поведенческата терапия. Терапевтът обсъжда с пациента как могат да избегнат рецидивите и какви стратегии могат да използват в случай на рецидив.
Счита се за неблагоприятен резултат от терапията, ако пациентът се чувства изгубен без терапевта. Следователно в поведенческата терапия се отдава голямо значение на независимостта на пациента. В крайна сметка пациентът трябва да може да се справя сам с живота в дългосрочен план.
Уменията, които пациентът е научил в поведенческата терапия, също трябва да се практикуват след терапията. Това означава, например, да продължат да се изправят пред страховете си и да поставят под съмнение негативните мисли.
Тъй като тялото и умът са свързани, спортът, здравословното хранене, достатъчно сън и възможно най-малко стрес са основата за постоянно здрав ум.
