Пневмококова ваксинация: Кой трябва да бъде ваксиниран?
Постоянната комисия по ваксиниране (STIKO) към Института Робърт Кох препоръчва ваксинацията срещу пневмококи, от една страна, като стандартна ваксинация за всички бебета и малки деца и за хора на възраст 60 и повече години:
Децата през първите две години от живота са особено изложени на риск от заразяване с тежка пневмококова инфекция. Следователно общата препоръка за ваксинация се отнася за тази възрастова група.
Стандартната ваксинация е защитна ваксинация, която се препоръчва от STIKO за всички хора от населението или поне за всички представители на определена възрастова група.
От друга страна, STIKO препоръчва ваксинация срещу пневмококи като индикация за ваксинация за определени рискови групи – а именно за хора от всички възрасти, които имат повишен риск от контакт с пневмококи, заразяване и/или развитие на усложнения в случай на болест. Това се отнася за:
- Хронични заболявания: например хронични сърдечно-съдови или белодробни заболявания (като сърдечна недостатъчност, астма, ХОББ), метаболитни заболявания (като захарен диабет, изискващ лечение), неврологични заболявания (като гърчове).
- повишен риск от пневмококов менингит или поради чуждо тяло (напр. кохлеарен имплант) или поради специални анатомични условия (напр. фистула на цереброспиналната течност*)
Освен това STIKO препоръчва и ваксинация срещу пневмококи в случаи на повишен професионален риск. Те включват:
- Хора, които имат повишен риск от заразяване с болестта, например поради заваряване и рязане на метали: Заваряването или металният дим благоприятстват пневмонията. Най-малкото ваксинацията може да предпази от пневмококова пневмония.
Какво представляват пневмококите?
Особено опасни са така наречените инвазивни пневмококови заболявания. В тези случаи бактериите се разпространяват в иначе стерилни телесни течности. По този начин, например, може да се развие животозастрашаващ менингит или сепсис („отравяне на кръвта“) поради пневмококи.
Повече за това можете да прочетете в статията Пневмококова инфекция.
Видове пневмококови ваксини
Веднага след инжектиране на пневмококова ваксина в мускула на пациента, неговата имунна система реагира, като произвежда специфични антитела срещу тези компоненти (активна ваксинация). След това тези антитела се борят и с бактериите при „истинска“ пневмококова инфекция.
Пневмококова полизахаридна ваксина (PPSV)
Пневмококова конюгирана ваксина (PCV).
Този тип ваксина е по-нова разработка. Тук характерните компоненти на обвивката (полизахариди) на различни пневмококови серотипове са свързани с носител (протеин). Това подобрява имунния отговор и съответно ефекта от ваксинацията.
Понастоящем в Германия се предлагат следните пневмококови конюгатни ваксини:
- PCV13: Базира се на компонентите на обвивката на 13 пневмококови серотипа и може да се прилага между шест седмици и 17-годишна възраст.
- PCV15: Тази ваксина предпазва от 15 пневмококови серотипа. Медицински специалисти могат да го ваксинират, започвайки от шестседмична възраст.
- PCV20: Тази 20-валентна конюгирана ваксина предпазва от още повече пневмококови серотипове. Одобрен е само за възрастни.
Пневмококова ваксинация: Колко често и кога да се ваксинира?
Стандартна ваксинация срещу пневмококи при деца.
STIKO препоръчва пневмококова ваксинация за всички бебета от навършения втори месец от живота. Схемата за ваксиниране се основава на това дали детето е родено зряло или недоносено (т.е. преди навършване на 37-та седмица от бременността).
- Схема на ваксиниране 3+1 за недоносени бебета: 4 дози конюгирана ваксина на 2, 3, 4 и 11 до 14-месечна възраст.
Конюгираната ваксина се препоръчва като пневмококова ваксина, тъй като полизахаридната ваксина не е достатъчно ефективна при деца под две години.
Догонваща ваксинация
За деца на възраст между 12 и 24 месеца, които все още не са ваксинирани срещу пневмококи, STIKO препоръчва наваксваща ваксинация с две дози конюгатна ваксина. Трябва да има интервал от поне осем седмици между двете дати на ваксинация.
Стандартна ваксинация срещу пневмококи от 60 години
Според STIKO хората на възраст над 60 години и не принадлежат нито към целевата група за ваксинация по показания (вижте по-долу), нито към тази за ваксинация поради професионален риск (вижте по-долу), трябва да получат доза от 23- валентна пневмококова полизахаридна ваксина (PPSV23) като стандарт.
Индикация за ваксинация срещу пневмококи
Специални препоръки за пневмококова ваксинация се отнасят за хора от всички възрасти, които са изложени на повишен риск от тежко пневмококово заболяване поради основно заболяване:
1. хора с вроден или придобит имунен дефицит.
Хората, които страдат от вродена или придобита имунна недостатъчност, получават така наречената последователна ваксинация с различни ваксини:
- Друга пневмококова ваксинация следва след шест до дванадесет месеца, но вече с полизахаридната ваксина PPSV23. Това обаче може да се дава само от двегодишна възраст.
Тази ваксинационна защита трябва да се подновява с полизахаридната ваксина на минимален интервал от шест години.
Повече за ваксинирането при отслабена имунна система можете да прочетете в статията Имуносупресия и ваксинация.
2. хора с други хронични заболявания
- Деца между две и 15 години: последователна ваксинация, както е описано по-горе (първо PCV13, след 6 до 12 месеца PPSV23).
- Пациенти на 16 и повече години: една ваксинация с полизахаридна ваксина PPSV23.
Във всички случаи пневмококовата ваксинация с ваксина PPSV23 трябва да се повтори на минимален интервал от шест години.
Деца под две години могат да получат само конюгирана ваксина.
3. хора с повишен риск от менингит.
В случай на кохлеарни импланти, лекарите прилагат ваксинацията преди поставянето на импланта, ако е възможно.
Пневмококова ваксинация при професионален риск
Всеки, който поради работата си има повишен риск от (тежко) пневмококово заболяване, трябва да бъде ваксиниран срещу пневмококи с полизахаридната ваксина PPSV23. Докато съществува този риск (т.е. извършва се съответната дейност), препоръчително е ваксинацията да се повтаря поне на всеки шест години.
Често пневмококовата ваксинация причинява реакции на мястото на инжектиране, като зачервяване, подуване и болка. Такъв дискомфорт се причинява от това, че ваксината активира имунната система (но това не означава, че при липса на такива локални реакции ваксинацията не е ефективна!)
При кърмачета и малки деца високата температура може да предизвика фебрилен гърч.
Само в редки случаи пневмококовата ваксина причинява по-сериозни странични ефекти, например алергични реакции (като уртикария).
Можете да научите повече за възможните странични ефекти на конкретна пневмококова ваксина от вашия доставчик на здравни услуги.
Пневмококова ваксинация: разходи
Така например, ако лекарят даде на вашето бебе препоръчаните дози конюгирана пневмококова ваксина, вашата здравна застраховка ще покрие разходите. Пневмококова ваксинация за тези над 60 години с PPSV23 или последователна ваксинация за вроден имунен дефицит, например, също е здравноосигурителна полза.
Недостиг на ваксина: Кой наистина има нужда от нея?
В такива моменти е важно лекарите да могат да продължат да ваксинират рисковите групи по-специално срещу пневмококи. Това е така, защото те имат повишен риск пневмококовата болест да стане тежка и фатална.
В случай на недостиг на PPSV23, RKI препоръчва на медицинските специалисти да дадат приоритет на прилагането на оставащата ваксина на следните групи хора:
- Хора с имунна недостатъчност
- Хора на 70 и повече години (за завършване на последователна ваксинация)
- Хора с хронични сърдечни или респираторни заболявания
Веднага щом достатъчно PPSV23 отново бъде наличен за пневмококова ваксинация, препоръките за ваксиниране на Постоянната комисия по ваксиниране, както е описано по-горе, отново ще се прилагат тук.
