Миелогенезата е медицинският термин, използван за описване, първо, ембрионален гръбначен мозък образуване и, второ, образуването на медула на всички медулари нерви, който се извършва от олигодендроглия и клетки на Шван. И двете значения на термина се отнасят до процесите на развитие на нервната система. Нарушенията на тези процеси на развитие водят до функционално увреждане на централната и периферната нервна система.
Какво представлява миелогенезата?
Миелогенезата е медицинският термин, използван за описване, първо, ембрионален гръбначен мозък образуване и, второ, образуването на медула на всички медулари нерви. Терминът миелогенеза е медицински свързан с две различни значения. По този начин, от една страна, терминът се отнася до ембрионалното развитие на гръбначен мозък и, от друга страна, до миелинизацията (на миелина), за да се образува медула от медуларни нервни влакна. Гръбначният мозък възниква от опашната част на нервната тръба по време на ембрионалното развитие. В този контекст миелогенезата е последваща стъпка на неврулация. В контекста на миелинизацията, миелогенезата съответства на обвиването на медуларния мозък нерви. В централната нервната система, това обвиване се извършва от така наречените олигодендроглиални клетки, а в периферната нервна система от клетки на Шван. Опаковането води до миелинови обвивки, които се образуват от една глиална клетка във всяка от централната и периферната нервна система. Всяка шванска клетка се увива спирално около a нервни влакна сегмент. Всяка олигодендроглиална клетка образува израстъци и тези израстъци поотделно се увиват около една част от нервни влакна.
Функция и цел
По време на ембрионалната неврулация се образува ембрионалната нервна тръба. С тази структура централната нервната система се проявява за първи път. Гръбначният мозък излиза от нервната тръба като част от централната нервна система. Черепният му край се слива в така наречения ромбенцефалон, който граничи с четири тилни сомита от всяка страна. От шестата седмица на развитие стената на нервната тръба се диференцира в три отделни слоя. В допълнение към вентрикуларната зона могат да се различат междинна зона и маргинална зона. Гръбначният мозък придобива окончателната си форма около десетата седмица от развитието. Мембраните на мозъка и гръбначния мозък обграждат структурата, която сама лежи в гръбначния канал. Гръбначният мозък и гръбначен канал са разработени до четвъртия месец. Техните етапи на развитие се извършват паралелно. Растежът на гръбначния стълб напредва все повече и повече от това време. Въпреки това, миелогенезата в този контекст се отнася изключително до неврулация и медуларна формация, която се гради върху нея. По отношение на миелинизацията и по този начин образуването на костен мозък върху медуларните нервни влакна, терминът миелогенеза се отнася до обвиването на нервите, което води до изолиране на структурите от заобикалящата ги среда. Миелинизацията изолира електрически аксоните на нервите, като гарантира, че сигналите в нервната система могат да се предават с висока скорост и почти без загуби. Опаковането на аксоните се извършва върху влакното на равни интервали. Между отделните обвивки на миелина има пролуки с приблизително еднакъв размер. Тези пропуски се появяват поради свивания във формата на талия и са наречени като връзващи пръстени на Ranvier, които са хистологично разпознаваеми като малки възли. Поради външния си вид те също се наричат възли. Между два Ranvier nodi се намира така нареченият internode. Структурата на миелинизираните и неизолирани места гарантира, че нервните влакна са възприемчиви към външни сигнали и по този начин могат да се предадат потенциали за действие между отделните аксони. Миелинизацията вече протича по време на ембрионалното развитие. Процесът започва около третия ембрионален месец и завършва през четвъртата година от живота с пълната миелинизация на пирамидалните пътища.
Болести и разстройства
Нарушенията в миелогенезата могат да имат фатални последици за организма. Това важи за нарушения по време на ембрионалното развитие на гръбначния мозък, както и за тези при миелинизация на медуларни нервни влакна. Ако например нервните влакна получават твърде малко медула поради нарушена миелинизация, те са недостатъчно изолирани от заобикалящата ги среда. Резултатът е загуба на сигнал по време на предаване на потенциали за действие. Такива загуби на сигнал забавят проводимостта на предаването или, в краен случай, напълно предотвратяват предаването. В пирамидалните пътища недостатъчната миелогенеза може да причини парализа например. Нарушения на развитието на гръбначния мозък могат да имат подобни последици. Винаги говорим за амиелия, когато липсва целият гръбначен мозък. Без гръбначния мозък обаче хората не могат да оцелеят. При хипоплазия или дисплазия гръбначният мозък показва недоразвитие или недоразвитие. И двете явления се дължат на външни причини и не са генетични. Дисплазия или хипоплазия на гръбначния мозък се появява например след механично, инфекциозно, хранително или токсично увреждане по време на ранна бременност. Една от възможните малформации на гръбначния мозък е диастематомиелията. Това е вродена цепнатина на гръбначния мозък. Структурата се разделя на неравни части, всяка със свои мембрани. В повечето случаи разделението е локализирано в долната част на гръдния кош или започва в горната част на лумбалния отдел на гръбначния стълб. Всички малформации и недоразвитие на гръбначния мозък водят до функционални нарушения на нервната система. Местоположението на малформацията определя точно как те функционални нарушения се проявяват. Отделните сегменти на гръбначния мозък изцяло снабдяват всички области на тялото с нервни влакна и по този начин са жизненоважни елементи за всички телесни процеси. По този начин, неправилното развитие на гръбначния мозък може да доведе до органични нарушения, както и нарушения на двигателната функция или възприятие. Същите последици се отнасят като цяло за нарушена форма на медула. Тъй като обаче гръбначният мозък е част от централната нервна система, нарушенията на развитието на гръбначния мозък обикновено имат по-сериозни последици от нарушенията на образуването на медуларна преграда. Последното при някои обстоятелства може да се отнася изключително до периферната нервна система.
