Мутациите са нормални
Появата на нови вирусни варианти не е нищо необичайно: вирусите – включително патогенът Sars-CoV-2 – многократно променят своя генетичен материал на случаен принцип по време на репликация. Повечето от тези мутации са безсмислени. Някои обаче са благоприятни за вируса и се установяват.
По този начин вирусите успяват бързо да се адаптират към околната среда и своя гостоприемник. Това е част от тяхната еволюционна стратегия.
СЗО класифицира новите варианти според следните категории:
- Варианти под наблюдение (VBM) – Варианти с генетични промени, които биха могли да означават по-висок риск, но с ефекти, които все още са неясни.
- Вариант от интерес (VOI): Варианти, които имат генетични характеристики, които предсказват по-висока трансмисивност, заобикаляйки имунитет или диагностични тестове, или по-тежко заболяване в сравнение с предишни форми.
- Вариант с големи последици (VOHC) – Вариант с големи последствия: Вариант, срещу който настоящите ваксини не предлагат защита. Към днешна дата не е имало варианти на SARS-CoV-2 в тази категория.
Вариациите на вируса са групирани в така наречените клади или линии – по този начин изследователите систематично записват и документират „родословното дърво на коронавируса“. Всеки вариант се характеризира според неговите наследствени свойства и се присвоява комбинация от букви и цифри. Това обозначение обаче не показва дали определен щам на вируса е по-опасен от друг.
Как се променя коронавирусът?
Има два начина за „успешно“ развитие на коронавируса: той се променя по такъв начин, че да може да навлезе по-добре в човешката клетка, като по този начин става по-заразен, или се опитва да „избяга“ от нашата имунна система, като се адаптира:
Евакуативна мутация: Това са промени, които позволяват на коронавируса да „избяга“ от имунната система. След това вирусът променя външната си форма по такъв начин, че антителата (вече образувани) от първоначална инфекция или ваксинация вече са по-малко способни да го „разпознаят“ и неутрализират. Това също се нарича "избягащи мутации" или "имунно бягство". Следователно вторите инфекции могат да станат по-вероятни.
Как се развиват вариантите на вируса?
Колкото по-дълго продължава пандемията, толкова повече инфекции, толкова повече вариации и мутации на коронавируса.
Пандемията от Корона продължава вече две години: към 05 януари 2022 г. Ресурсният център за коронавирус на Джонс Хопкинс (CRC) отчита около 296 милиона случая на инфекция по света.
Достатъчна възможност за коронавируса да натрупа множество промени (вариации) в генетичния материал.
Този огромен брой случаи – и съпътстващите генетични промени в Sars-CoV-2 – се отразяват в сегашното широко разпространение на голям брой нови варианти на вируса:
Delta: Линията B.1.617.2
Делта вариантът (B.1.617.2) на Sars-CoV-2 също се разпространи бързо в Германия през последните месеци (есента на 2021 г.). За първи път е открит в Индия и е разделен на три подварианта, които комбинират няколко характерни промени.
От една страна, това са промени в шиповия протеин, който се счита за „ключов” за човешката клетка. От друга страна, B.1.617 също показва промени, които се обсъждат като (възможна) избягваща мутация.
По-конкретно, B.1.617 съчетава следните релевантни мутации, между другото:
Мутация D614G: Може да направи коронавируса по-заразен. Първоначалното моделиране предполага, че това прави B.1.617 поне толкова лесно предаван, колкото силно заразния алфа вариант (B.1.1.7).
Мутация P681R: Също така се свързва от изследователите с възможно повишена вирулентност.
Мутация E484K: Открита е и в бета варианта (B.1.351) и гама варианта (P.1). Подозира се, че прави вируса по-малко чувствителен към вече образувани неутрализиращи антитела.
Мутация L452R: Обсъжда се и като възможна мутация за избягване. Коронавирусните щамове с мутация L452R са били частично резистентни към определени антитела при лабораторни експерименти.
Делта вариантът, който доминираше в Европа досега, изглежда също е изместен с големи стъпки от силно заразния вариант омикрон.
Omikron: Линията B.1.1.529
Вариантът Omikron е най-скорошната коронавирусна мутация, открита за първи път в Ботсвана през ноември 2021 г. Вече е официално класифицирана като нов проблемен вариант от Световната здравна организация (СЗО).
Ерис: Родословието EG.5
Вариантът EG.5 на коронавирус е от линията Omikron. Той беше открит за първи път през февруари 2023 г. Оттогава се разпространява в различни страни по света и доминира на сцената на заразяване на много места. Нарича се още Ерида, на името на гръцката богиня на раздора и раздора.
EG.5 произлиза от омикрон вариантите XBB.1.9.2. и XBB.1.5, но има и нова мутация в шиповия протеин (F456L). Подлинията EG.5.1 също носи още една Q52H мутация.
EG.5 по-опасен ли е от предишните варианти?
С появата на EG.5 броят на случаите на корона инфекция отново нараства, а с това и хоспитализациите. Досега не са докладвани промени в тежестта на заболяването, според СЗО. Поради това СЗО класифицира EG.5 като вариант, който представлява интерес (VOI), но не и вариант, който предизвиква безпокойство (VOC).
Съответстващите бустерни ваксини за есента не са точно насочени към EG.5, а към тясно свързана вирусна линия (XBB.1.5). Ранните клинични проучвания показват, че бустер ваксинацията е ефективна и срещу EG.5.
Пирола: Линията BA.2.86
Вариантът на вируса BA.2.86 също е производно на омикрон. Той се различава от предполагаемия си предшественик вариант BA.2 с 34 нови мутации в шиповия протеин, което го прави по подобен начин различен от по-ранните форми, както беше най-скоро Omicron.
Колко често се среща BA.2.86?
Досега вариантът е открит само при няколко души. Сега обаче като цяло се правят малко тестове. По-специално, рядко се срещат сложни тестове, които определят конкретния вирусен вариант. Фактът, че известните случаи идват от три континента (Северна Америка, Азия и Европа) и не са пряко свързани, предполага, че Pirola вече се е разпространил незабелязано.
BA.2.86 по-опасен ли е от предишните варианти?
Ефективни ли са адаптираните ваксини срещу BA.2.86?
Наличните от септември ваксини са оптимизирани за варианта XBB.1.5. Неговият шипов протеин се различава от този на Pirola в 36 секции. Поради това има вероятност защитата срещу инфекция да бъде намалена. Експертите обаче смятат, че защитата срещу тежки курсове все още остава.
Други известни варианти на вируса
Разработени са и допълнителни варианти на вируса Sars-CoV-2, които се различават от дивия тип – но експертите в момента не ги класифицират като ЛОС. Тези вирусни щамове се наричат „интересни варианти“ (VOI).
Все още не е ясно какво въздействие могат да имат тези нововъзникващи VOI върху пандемията. Ако те утвърдят и надделеят над вече циркулиращи вирусни щамове, те също могат да бъдат надградени до съответните летливи органични съединения.
Варианти от особен интерес
- BA.4: Подтип Omicron, открит за първи път в Южна Африка.
- BA.5: Подтип Omicron, открит за първи път в Южна Африка.
Варианти под наблюдение
Така наречените „Варианти под наблюдение“ (VUM) са в разширен фокус – но все още липсват надеждни, систематични данни за тях. В повечето случаи има само доказателства за тяхното съществуване. Те включват спорадично появяващи се варианти, както и „модифицирани“ потомци на вече известни мутации.
Според ECDC тези редки VUM в момента включват:
- XD – вариант, открит за първи път във Франция.
- BA.3 – подтип на варианта Omikron, открит за първи път в Южна Африка.
- BA.2 + L245X – подтип на варианта омикрон с неизвестен произход.
Понижени варианти на вируса
Колкото динамично се развиват инфекциите в продължаващата пандемия от Корона, толкова е и научното разбиране и оценка на вариантите на вируса, преобладаващи в различните фази на пандемията.
Алфа: Линията B.1.1.7
Коронавирусният вариант Алфа (B.1.1.7) вече почти не циркулира в Европа, според официални лица. Алфа е открита за първи път в Обединеното кралство и, започвайки от Югоизточна Англия, все повече се разпространява в европейския континент от есента на 2020 г.
Линията B 1.1.7 има поразително голям брой генни промени, със 17 мутации. Няколко от тези мутации повлияха на шиповия протеин – много значително, включително мутацията N501Y.
Смята се, че B.1.1.7 е бил с около 35 процента по-заразен от дивия тип Sars-CoV-2 и наблюдаваната смъртност от инфекция (без предварителна ваксинация) също е повишена. Наличните ваксини обаче предоставят стабилна защита.
Алфа силно намалява в съгласие с официалните агенции (ECDC, CDC, както и СЗО).
Бета: Линията B.1.351
Мутантът най-вероятно се е развил в резултат на силно заразяване на южноафриканското население с вируса. Южна Африка вече регистрира широкомащабни епидемии от коронавирус през летните месеци на 2020 г. По-специално в общините вирусът вероятно е намерил идеални условия за разпространение със скокове и граници.
Това означава, че много хора вече са били имунизирани срещу първоначалната форма на Sars-CoV-2 – вирусът трябваше да се промени. Изследователите наричат такава ситуация еволюционен натиск. В резултат на това преобладава нов вариант на вируса, който е по-добър от оригиналната форма, защото освен всичко друго е по-заразен.
Предварителните данни показват, че ваксината Comirnaty също има висока ефикасност срещу линията B.1351. VaxZevria, от друга страна, може да има намалена ефикасност, според предварително изявление на авторите Madhi et al.
Бета е в силен спад в съгласие с официалните агенции (ECDC, CDC, както и СЗО).
Гама: Линията P.1
Друг VOC, наречен P.1 – известен преди като B.1.1.28.1, сега наречен Gamma – беше открит за първи път в Бразилия през декември 2020 г. P.1 също има важната мутация N501Y в своя геном. По този начин вирусният щам P.1 се счита за силно заразен.
Gamma първоначално се е развила и разпространила в региона на Амазонка. Разпространението на варианта съвпада с нарастването на свързаните с Covid-19 хоспитализации в този регион в средата на декември 2020 г.
Гама рязко намалява в съгласие с експерти от ECDC, CDC и СЗО.
Още варианти за деескалация
Въпреки че вече са известни голям брой нови варианти на вируса, това не означава автоматично по-голяма заплаха. Влиянието на такива варианти върху (глобалната) честота на инфекцията беше малко или те бяха потиснати. Те включват:
- Epsilon: B.1.427, както и B.1.429 – открити за първи път в Калифорния.
- Eta: Открит в много страни (B.1.525).
- Theta: По-рано обозначен като P.3, сега понижен, открит за първи път във Филипините.
- Kappa: Първо открит в Индия (B.1.617.1).
- Ламбда: Открит за първи път в Перу през декември 2020 г. (C.37).
- Mu: Открит за първи път в Колумбия през януари 2021 г. (B.1.621).
- Йота: Първо открит в САЩ в столичния район на Ню Йорк (B.1.526).
- Zeta: По-рано обозначен като P.2, сега понижен, открит за първи път в Бразилия.
Колко бързо мутира Sars-CoV-2?
В бъдеще Sars-CoV-2 ще продължи да се адаптира към човешката имунна система и към (частично) ваксинирана популация чрез мутации. Колко бързо ще се случи това зависи до голяма степен от размера на активно заразената популация.
Колкото повече случаи на заразяване има – регионално, национално и международно – толкова повече се размножава коронавирусът – и толкова по-често възникват мутации.
В сравнение с други вируси обаче, коронавирусът мутира относително бавно. При обща дължина на генома на Sars-CoV-2 от около 30,000 XNUMX базови двойки, експертите допускат една до две мутации на месец. За сравнение, грипните вируси (инфлуенца) мутират два до четири пъти по-често за същия период.
Как мога да се предпазя от коронавирусни мутации?
Не можете конкретно да се предпазите от индивидуални коронавирусни мутации – единствената възможност е да не се заразите.
Как се откриват мутации на коронавирус?
Германия има система за докладване с тясна мрежа за наблюдение на циркулиращи вируси Sars-CoV-2 – тя се нарича „интегрирана система за молекулярно наблюдение“. За тази цел съответните здравни власти, Институтът Робърт Кох (RKI) и специализирани диагностични лаборатории работят в тясно сътрудничество.
Как работи системата за докладване в случай на съмнение за мутации?
На първо място, всеки професионално направен положителен тест за коронавирус подлежи на задължително докладване в съответната служба по обществено здраве. Това включва тестове за коронавирус, извършени в център за тестване, в кабинета на вашия лекар, във вашата аптека или дори в държавни съоръжения – като училища. Частните самопроверки обаче са изключени от това.
За повече информация относно бързите тестове за коронавирус за самотест вижте нашата специална тема за самотест за Corona.
След това RKI сравнява отчетените данни и резултата от анализа на последователността в псевдонимизирана форма. Псевдонимизиран означава, че не е възможно да се правят заключения за отделно лице. Тази информация обаче формира базата данни за учените и участниците в системата на здравеопазването, за да получат точен преглед на съществуващата пандемична ситуация. Това позволява възможно най-добрата оценка на ситуацията, за да се изведат политически мерки (ако е необходимо).
Какво представлява секвениращият геномен анализ?
Секвениращият геномен анализ е подробен генетичен анализ. Той изследва точната последователност на отделните РНК градивни елементи във вирусния геном. Това означава, че геномът на Sars-CoV-2, който се състои от около 30,000 XNUMX базови двойки, се декодира и след това може да бъде сравнен с този на дивия тип коронавирус.
Само по този начин отделните мутации могат да бъдат идентифицирани на молекулярно ниво – и е възможно присвояване в рамките на „родословното дърво на коронавируса“.
Това също така изяснява, че не всяка държава в света е в състояние да проследи точното разпространение на конкретни варианти на коронавирус в детайли. Следователно е вероятно известна несигурност в наличните отчетни данни.
