В миналото е имало няколко опита за класифициране на CMD. Често класификациите се оказват твърде неточни, като индекса Helmiko (1974).
Днес, краниомандибуларна дисфункция е разделен на три групи според причините за симптомите.
- Първична денто-/оклузогенна причина-свързана със зъбите/оклузия-свързани (всеки контакт на зъбите на максилата с тези на долната челюст) причини.
- Основна миогенна причина - свързани с мускулите причини.
- Първична артрогенна причина - свързани със ставите причини.
Изследователските диагностични критерии за темпоромандибуларни нарушения (RDC/TMD) представляват друга приета класификация. Системата, разработена от клиницисти, епидемиолози и основни изследователи, взема предвид както физическите, така и болка-свързани психологически параметри. Разграничават се три диагностични групи:
- Болка в областта на челюстната мускулатура
- Миофасциален (засягащ мускулите (= мио) и неговите съединителната тъкан обвивка (= фасциална)) болка.
- Миофасциален болка с ограничен отвор на челюстта.
- Изместване на ставния диск (фибро -хрущялен ставен диск; прикрепен е към ставната капсула и разделя ставната кухина на две камери)
- Дислокация на диска articularis (изместване на хрущялния диск напред от нормалното му положение) с намаляване (връщане в (близко) нормално или нормално положение) по време на отваряне на челюстта
- Изместване на диска без намаляване с ограничен отвор на челюстта.
- Изместване на диска без намаляване без ограничено отваряне на челюстта
- Артралгия, артрит, остеоартрит
- Артралгия (болки в ставите)
- Артрит (възпаление на ставата) на темпорамандибуларната става.
- Остеоартритът (дегенеративна промяна; ставно износване) на темпорамандибуларната става.
RDC/TMD се препоръчват от Германското дружество за изследване на болката (DGSS) за стандартизиран запис на орофациална болка.
