Емболия: определение, симптоми, причини

Кратък преглед

  • Какво е емболия? Пълно или частично запушване на кръвоносен съд от собствен или чужд материал на тялото (напр. кръвен съсирек), който навлиза в кръвния поток.
  • Симптоми: Появяват се различни симптоми в зависимост от това кой кръвоносен съд е засегнат. Често се появява внезапна болка, но понякога засегнатите са без симптоми.
  • Причини: Емболията (тромбоемболията) често се причинява от кръвен съсирек (тромб), който се отделя от стената на съда и навлиза в кръвния поток.
  • Лечение: Лекарят обикновено лекува емболия с лекарства, в някои случаи и хирургично. Целта на лечението е да се разтвори или отстрани емболът.
  • Профилактика: Спортувайте редовно, пийте достатъчно, избягвайте наднорменото тегло, спрете да пушите; ако е необходимо, профилактика на тромбоза, например след операции (антикоагуланти, компресионни чорапи)
  • Диагноза: консултация с лекар, физикален преглед (включително ултразвук, CT, MRI, ангиография)

Терминът емболия идва от гръцки („embolla“) и означава „да хвърлям“. При емболия съсирек („емболус“ = съдов съсирек, множествено число „емболи“), който се измива с кръвта, блокира кръвоносен съд. Той пречи на кръвта да тече свободно през съда.

В резултат на това засегнатата област вече не се снабдява с достатъчно кислород и важни хранителни вещества. С течение на времето тъканта там умира, което понякога води до животозастрашаващи последици като инфаркт или инсулт. В Германия 20,000 25,000 до XNUMX XNUMX души умират от емболия всяка година.

Емболът причинява емболия само ако диаметърът му е по-голям от този на кръвоносния съд.

Какви видове емболия има?

Емболия възниква както във вените, така и в артериите. Емболите се образуват и в двата кръвоносни съда. Следователно лекарите правят разлика между артериална и венозна емболия.

Артериална емболия

Артериалните емболии засягат

  • около 60 процента мозъка
  • около 28 процента краката
  • около 6 процента оръжията
  • около 6 процента от органите (напр. черва, бъбреци, далак)

Венозна емболия

При венозна емболия съдовият съсирек се образува във вените – за предпочитане в краката или таза. Той достига до белите дробове през дясната камера и белодробната артерия, където често причинява белодробна емболия.

Парадоксална емболия

Парадоксалната емболия – известна още като кръстосана емболия – е специална форма на емболия. Емболът се образува във вена и блокира артерия (но не и белодробните артерии!). Това е възможно само ако емболът навлезе в лявата камера през празнини или малки отвори в сърдечната преграда (напр. поради вроден сърдечен дефект). Това означава, че емболът не навлиза в белите дробове, както при конвенционалната венозна емболия, а навлиза в артериалната система на кръвообращението.

Как се различава емболията от тромбозата?

Тромбът се отделя от вътрешната стена на съда, където се е образувал, и преминава през тялото чрез кръвния поток. Ако този съсирек („ембол“) след това блокира съд на друго място в тялото, лекарите говорят за емболия (или тромбоемболия).

Какви са признаците на емболия?

Емболизмите причиняват много различни симптоми в зависимост от това къде се появяват в тялото. Докато някои изобщо не се забелязват, други водят до множество симптоми и признаци. Обикновено хората с емболия изпитват силна болка, която се появява внезапно. Емболът нарушава кръвоснабдяването, което означава, че засегнатият орган вече не функционира правилно. В някои случаи тъканта на засегнатото място дори умира.

Емболия в краката или ръцете

Ако възникне емболия в голяма артерия на крака или ръката, симптомите обикновено са много типични. Те могат да бъдат характеризирани с "6P" (според Pratt; шест физически признака):

  • Болка
  • Бледост
  • Парестезия (изтръпване)
  • Липса на пулс (загуба на пулс)
  • Парализа (парализа)
  • Простата (шок)

В тежки случаи емболията в ръката или крака води до това, че засегнатите вече не могат да движат ръката или крака си.

Емболия в белия дроб

Белодробната емболия се характеризира с болка в белите дробове, внезапен задух (диспнея), ускорено дишане (тахипнея), сърцебиене (тахикардия), чувство на потиснатост, остър спад на кръвното налягане (хипотония) и циркулаторен шок. Ако е достатъчно голям, емболът в белите дробове претоварва сърцето и води до смърт.

Емболия в мозъка

Емболия в сърцето

В редки случаи емболът блокира коронарните артерии и предизвиква сърдечен удар при засегнатите. В някои тежки случаи емболия в сърцето води до сърдечна недостатъчност.

Емболия във вътрешните органи

Емболията на вътрешните органи предизвиква различни симптоми в зависимост от засегнатия орган:

бъбреци

Ако бъбреците са засегнати от емболия, това често води до бъбречен инфаркт. Засегнатите обикновено изпитват силна болка в лумбалната област и кръв в урината (хематурия). В екстремни случаи бъбречната функция може да се откаже напълно (бъбречна недостатъчност).

далак

Черво

В чревния мезентериум – лентата от съединителна тъкан, която прикрепя червата към корема и в която преминават кръвоносните съдове и нервите към червата (известен като мезентериум) – емболията причинява силна коремна болка при засегнатите. Те също често имат кървава диария и треска. Чревните движения също често намаляват или спират напълно. В екстремни случаи засегнатата част от червата умира.

Колкото по-голяма е зоната, която е отрязана от кръвоснабдяването от емболия, толкова по-тежки обикновено са симптомите.

Какво причинява емболия?

Има различни причини за емболия. Емболът, който блокира съда и по този начин предизвиква емболия, обикновено се състои от собствени субстанции на тялото като капки мазнина, амниотична течност, кръвни съсиреци (тромби) или въздушни мехурчета. В някои случаи се състои и от чужди материали като чужди тела (напр. части от куха игла) или паразити (напр. тения).

Следователно емболите могат да бъдат разделени на

  • Течни емболи, напр. състоящи се от капки мазнина или амниотична течност.
  • Газообразни емболи, напр. състоящи се от въздушни мехурчета.

В зависимост от причината могат да се разграничат следните емболии:

тромбоемболизъм

Най-честата форма на емболия е тромбоемболията. Причинява се от кръвен съсирек (тромб), който се отделя от стената на съда и навлиза в кръвния поток. След това този ембол се движи с кръвния поток през тялото, докато не заседне в даден момент и блокира съд. Това води до тромбоемболизъм.

Лекарите правят разлика между венозна и артериална тромбоемболия.

Венозна тромбоемболия (ВТЕ)

Рискът от венозен тромбоемболизъм се увеличава, ако някой е прикован на легло (напр. хора, нуждаещи се от грижи), след операция (напр. ако лежите много след това) или ако засегнатите имат възпаление на вените (тромбофлебит).

Артериален тромбоемболизъм (ATE)

При артериален тромбоемболизъм емболът произхожда от артерия. Обикновено произхожда от лявата страна на сърцето. Ако емболът се отдели, той често достига до мозъка (церебрална емболия) и предизвиква инсулт.

Сърдечните заболявания са най-честата причина за артериална тромбоемболия, представляваща до 90 процента от случаите. Те включват напр

  • Артериосклероза („втвърдяване на артериите“); кръвоносните съдове се стесняват поради отлагания на кръвни съставки (напр. холестерол, бели кръвни клетки)
  • Нараняване или белези на вътрешната обвивка на съда (ендотел)
  • Нарушения на коагулацията (тромбофилия)
  • Възпаление на вътрешната обвивка на сърцето (ендокардит)
  • Разширяване на сърдечната стена (аневризма)

Най-честите емболии са тромбоемболии, които възникват след тромбоза на дълбоките вени на краката (белодробна емболия) и тромбоемболии в артериите на мозъка (инсулт).

Туморна емболия

Туморната емболия се причинява от разпространени ракови клетки (туморни клетки) или разпространена ракова тъкан. Емболът (или т.нар. метастатичен ембол) може да предизвика образуване на метастази в други части на тялото.

Туморните емболии често се появяват при хора с напреднал рак. Причината за това е, че ракът повишава способността на кръвта да се съсирва. Това означава, че кръвта се съсирва по-бързо. Колкото по-агресивен е растежът на рака, толкова по-висок е рискът от тромбоза и впоследствие емболия.

Мастна емболия

Емболия на костен мозък

В някои случаи на костни фрактури тъканта на костния мозък навлиза в съдовата система и предизвиква емболия. Следователно този тип емболия често се появява при фрактури на дълги кости, в които се намира костният мозък. Те включват например костта на горната част на ръката (раменна кост), костите на предмишницата лакътна кост (ulna) и радиус (radius), както и бедрената кост (бедрена кост).

Бактериална емболия (септична емболия)

При бактериална емболия бактериите навлизат в кръвния поток и предизвикват емболия. Това се случва например в резултат на отравяне на кръвта (сепсис) или възпаление на вътрешната обвивка на сърцето (ендокардит). Септичната емболия може да доведе до гнойна инфекция на засегнатата тъкан.

За разлика от септичния ембол, така нареченият гол ембол не е бактериално инфектиран.

Газова емболия

Така нареченият инцидент с декомпресия (декомпресионна болест) също може да доведе до животозастрашаваща газова емболия. В кръвоносните съдове се образуват газови мехурчета, ако външното налягане спадне твърде бързо. Това може да се случи, например, ако излезете от водата твърде бързо (болест на водолаза) или ако се издигнете твърде бързо.

Емболия с околоплодна течност

Ако амниотичната течност навлезе в кръвния поток на майката през матката по време на раждането, това може да доведе до емболия на амниотичната течност (известен също като „синдром на акушерски шок”). Това е рядко, но животозастрашаващо усложнение при раждане, което често води до увреждане на мозъка при майки и деца. Точната причина за емболия с амниотична течност все още не е ясна.

Паразитна емболия

Емболия на чуждо тяло

При емболия с чуждо тяло, чужди тела навлизат в кръвта. Такъв е случаят например, ако части от инструменти за изследване като катетри (тръби, които се вкарват в органи) или канюли (кухи игли) се счупят по време на преглед и навлязат в кръвния поток. Други чужди тела включват шрапнел или сачми от пушка.

Какви са рисковите фактори за емболия?

Има няколко фактора, които увеличават риска от емболия. Един от най-важните рискови фактори за тромбоемболизъм, например, е сърдечното заболяване – по-специално предсърдното мъждене, при което се образуват кръвни съсиреци в предсърдията на сърцето. Други рискови фактори са

  • пушене
  • Диета с високо съдържание на мазнини
  • Малка физическа активност
  • Съдови и сърдечни заболявания, напр. артериосклероза, сърдечна недостатъчност
  • Диабет (захарен диабет)
  • Високото кръвно налягане (хипертония)
  • Патологично наднормено тегло (затлъстяване)
  • Рак
  • операции
  • Увеличаване на възрастта
  • Твърде слабо движение на краката (поради приковаване на легло, парализа, твърди превръзки или дълги пътувания, особено въздушен)
  • Бременност и раждане
  • Сериозни наранявания
  • Предишни емболии
  • Венозни заболявания, напр. флебит, разширени вени (варици)
  • Женски пол (жените са по-често засегнати от мъжете)

Същите рискови фактори важат за емболия, както и за тромбоза.

Какво може да се направи, за да се предотврати емболия?

Целта на лечението на емболия е да се гарантира, че през запушения съд отново ще тече достатъчно кръв. За да направите това, лекарите предписват антикоагуланти. В тежки случаи кръвният съсирек се разтваря с медикаменти (медикаментозна тромболиза) или се отстранява хирургически (емболектомия).

Лечение

В тежки случаи кръвният съсирек се разтваря с лекарства. За целта лекарите прилагат така наречените фибринолитици (лекарствена тромболиза).

За да се предотврати нова тромбоемболия, след това на пациента се дава антикоагулантно лекарство под формата на таблетки в продължение на няколко месеца (напр. така наречените DOAC или антагонисти на витамин К като фенпрокумон). Това се нарича перорална антикоагулация, което грубо се превежда като „инхибиране на кръвосъсирването чрез медикаменти“. Антикоагулантните лекарства са ефективни, но носят известен риск от кървене. Ето защо някои пациенти получават ацетилсалицилова киселина (напр. ASA 100 mg) като дългосрочна терапия за предотвратяване на образуването на кръвни съсиреци и същевременно минимизиране на риска от кървене.

Отстраняване на ембола с помощта на катетър

Операция (емболектомия)

Последната възможност за отстраняване на кръвния съсирек е хирургична емболектомия. Лекарите отстраняват ембола при отворена операция. В случай на белодробна емболия, пациентът се поставя под обща анестезия и се свързва към апарат сърце-бял дроб.

Как може да се предотврати емболия?

Ако искате да предотвратите емболия, важно е да поддържате риска възможно най-нисък, като вземете следните мерки:

Промени в начина на живот

  • Ако сте пушач, спрете да пушите.
  • Избягвайте наднорменото тегло и се храните балансирано.
  • Пийте достатъчно течности (поне един и половина до два литра на ден)
  • Уверете се, че правите редовни упражнения по време на дълги полети или пътувания с кола.
  • Ходете редовно на прегледи при личния си лекар, за да откриете и лекувате заболявания като високо кръвно налягане или захарен диабет в ранен стадий.

Предотвратяване на тромбоза

Тъй като всяко нараняване активира съсирването на кръвта, операциите също увеличават риска от тромбоза или емболия. При бременни жени раждането също повишава риска от тромбоза или емболия. Поради тази причина лекарите често предписват инжекции с хепарин след операция или раждане, които засегнатите обикновено си инжектират подкожно веднъж на ден. Хепаринът инхибира кръвосъсирването и по този начин предотвратява тромбозата и емболията.

За предотвратяване на емболия лекарят често предписва компресионни чорапи („тромбозни чорапи“). По правило пациентите обличат тези чорапи сутрин след ставане и ги събуват отново вечер преди лягане. Могат да се носят и непрекъснато. Компресионните чорапи подпомагат по-добрия кръвен поток в крака и по този начин предотвратяват тромбозата.

Продължителността на тази профилактика на тромбоза зависи от индивидуалния риск.

Как лекарят диагностицира емболия?

Първата точка за контакт при съмнение за емболия е семейният лекар. Ако подозират, че симптомите се дължат на емболия, те обикновено насочват пациента към болница. Там специалист по вътрешни болести (интернист) със специалност по съдови заболявания (ангиолог или флеболог) ще лекува пациента допълнително.

Емболията често е животозастрашаваща. Ето защо е важно лекарят незабавно да изясни симптомите, които показват емболия, и да действа по съответния начин.

Консултация с лекар и физикален преглед

Кръвен тест

Диагнозата на емболия включва и кръвен тест. Определени кръвни стойности потвърждават подозрението за емболия. Те включват така наречените D-димери. D-димерите са протеини, които се произвеждат, когато кръвен съсирек се разпадне. Ако са повишени, това е индикация, че някъде в тялото се разгражда кръвен съсирек, т.е. тромбоза или емболия.

Ултразвук, CT, MRI

Ако прегледът потвърди подозрението за емболия, лекарят ще извърши образно изследване, напр. чрез ултразвук (сонография), компютърна томография (CT) или ядрено-магнитен резонанс (MRI).

ангиография

Лекарят използва компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс за получаване на изображения на кръвоносните съдове и съдовата система (CT ангиография или MRI ангиография). За целта лекарят инжектира в кръвоносния съд контрастна материя (йодсъдържаща, прозрачна и безцветна течност, която се вижда на рентгеновото изображение) и след това извършва компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс. След това вътрешността на съда се вижда в CT или MRI изображението. По този начин лекарят може да види дали емболът блокира съд или артериалната стена е променена (напр. стеснена) поради други причини като артериосклероза (втвърдяване на артериите).

Сцинтиграфия

След това лекарят изследва белодробния кръвен поток. За да направи това, той инжектира слабо радиоактивни протеинови частици в една от вените на пациента. Те навлизат в белите дробове с кръвния поток, където остават в капан в някои от най-фините кръвоносни съдове. Използвайки специална камера (гама камера, SPECT), лекарят ги прави видими и създава изображения. След това той може да види къде притока на кръв е намален от кръвния съсирек.