Диагноза
За да може да се диагностицира обсесивно-компулсивно разстройство, натрапчивото поведение трябва да бъде изследвано в детайли. С помощта на специален въпросник или клинично интервю, като и двете са специално пригодени за обсесивно-компулсивно разстройство, могат да се задават систематично критериите или симптомите, които трябва да присъстват за диагностика. Също толкова важно е да се вземат предвид ефектите на симптомите върху околната среда на засегнатото лице.
В трудни случаи обсесивно-компулсивното разстройство също така пречи на човека да упражнява професия, която преди това може да е играла важна роля в живота му. Обсесивно-компулсивното разстройство може да доведе и до други психични заболявания или да възникне заедно с други клинични картини (тревожни разстройства, депресивно поведение). Допълнителното присъствие на други заболявания може да бъде изяснено и чрез клинично интервю или въпросник.
Поведенческите наблюдения, които се извършват от лекуващ терапевт, могат да предоставят информация за вида и степента на обсесивно-компулсивното разстройство. За тази цел терапевтът влиза в ежедневните ситуации на пациента заедно със засегнатия. Впоследствие поведението на засегнатото лице се обсъжда в последваща среща.
Терапия
За да се лекува успешно обсесивно-компулсивно разстройство, се оказа полезно да се използва комбинация от медикаментозно и психологично лечение. По този начин засегнатото лице се освобождава своевременно от натиска на страданието. В същото време качеството на живот на засегнатото лице трябва да се повиши отново, така че животът да стане възможен за него в обществото без никакви проблеми.
Психологично лечение 70% от засегнатите лица се лекуват успешно чрез психологическо лечение. A поведенческа терапия все по-често се избира подход, който да помогне на засегнатите да водят отново нормален, непринудителен живот. Като терапевтична процедура обикновено се прилага обучение за привикване. Засегнатото лице трябва да свикне със ситуации (когато обсесивно-компулсивното разстройство се е почувствало преди това), без да се налага да следва обсесивното поведение или мисли.
На първо място, ако е налице обсесивно-компулсивно поведение, това се преживява психически. Заинтересованото лице трябва да се замисли в ситуациите, в които иначе би проявил обсесивно-компулсивното поведение. Натрапчивите мисли се задействат многократно с помощта на терапевта.
В тази ситуация засегнатият човек трябва интензивно да се справя с възникващите мисли и идеи и да ги обсъжда с терапевта. Целта на тази процедура е да премахне заплахата за човека от ситуациите, така че той или тя да осъзнае, че ситуациите могат да бъдат преживяни без компулсивно поведение. Дори в случай на компулсивно поведение, посещението и дефинирането на ситуацията се избира като най-добрият метод.
По време на поведенческа терапия сесии, семейството на засегнатото лице обикновено също се включва, за да се говори за живота на човека и последиците от ежедневието. За роднините тези сесии често са и възможност за получаване на съвети как да се държат спрямо съответното лице. Мнозина се чувстват безпомощни и не знаят какъв вид поведение би било подходящо за човека.
Лекарствена терапия Често комбинацията от лекарство и поведенческа терапия обещава дългосрочен успех в лечението на обсесивно-компулсивни разстройства. Тук видът на лекарството, както и дозата и продължителността на приложение зависят от степента на тежест на обсесивно-компулсивното разстройство. Някои лекарства, които също се използват за лечение депресия or тревожни разстройства, като кломипрамин и флуоксетин, се оказаха успешни.
Тези препарати се увеличават серотонин активност (пратеници на вещества в мозък които са отговорни за много видове поведение) и водят до нормализиране на метаболитната активност. Доказано е, че лечението на обсесивно-компулсивно разстройство с антидепресанти е довело до подобрение при 50% от пациентите. Симптомите на OCD не изчезват напълно, но се намаляват с около 30%.
- Психологично лечение 70% от засегнатите лица се лекуват успешно чрез психологическо лечение. Все по-често се избира подход на поведенческа терапия, за да помогне на засегнатите да водят отново нормален, непринудителен живот. Като терапевтична процедура тук обикновено се прилага обучение за привикване.
Засегнатият човек трябва да свикне със ситуации (в които обсесивно-компулсивното разстройство е било забележимо преди), без да се налага да следва натрапчивото поведение или мисли. На първо място, ако е налице обсесивно-компулсивно поведение, това се преживява психически. Заинтересованото лице трябва да се замисли в ситуациите, в които иначе би проявил обсесивно-компулсивното поведение.
Натрапчивите мисли се задействат многократно с помощта на терапевта. В тази ситуация засегнатият човек трябва интензивно да се справя с възникващите мисли и идеи и да ги обсъжда с терапевта. Целта на тази процедура е да премахне заплахата за човека от ситуациите, така че той или тя да осъзнае, че ситуациите могат да бъдат преживяни без компулсивно поведение.
Дори в случай на компулсивно поведение, посещението и дефинирането на ситуацията се избира като най-добрият метод. По време на сесиите за поведенческа терапия обикновено се включва и семейството на засегнатото лице, за да се говори за живота на човека и последствията в ежедневието. За роднините тези сесии често са и възможност за получаване на съвети как да се държат спрямо съответното лице.
Мнозина се чувстват безпомощни и не знаят какъв вид поведение би било подходящо за човека.
- Лекарствена терапия Често комбинацията от лекарствена терапия и поведенческа терапия обещава дългосрочен успех в лечението на обсесивно-компулсивни разстройства. Тук видът на лекарството, както и дозата и продължителността на приложение зависят от степента на тежест на обсесивно-компулсивното разстройство. Някои лекарства, които също се използват за лечение депресия or тревожни разстройства, като кломипрамин и флуоксетин, се оказаха успешни. Тези препарати се увеличават серотонин активност (пратеници на вещества в мозък които са отговорни за много видове поведение) и водят до нормализиране на метаболитната активност.Показано е, че лечението на OCD с антидепресанти е довело до подобрение при 50% от пациентите. Симптомите на OCD не изчезват напълно, но се намаляват с около 30%.
