Как може да се лекува граничният синдром?
Има различни форми на терапия за лечение на граничен синдром:
Диалектическа поведенческа терапия (DBT).
Пробивът в граничното лечение е направен от американския терапевт Марша М. Линехан. Тя разработи Диалектична поведенческа терапия (DBT), която е специално пригодена за гранични пациенти. Това е специална форма на когнитивно-поведенческа терапия.
В първата фаза на терапията граничните пациенти първо се стабилизират. Фокусът е върху стратегии, които предпазват пациента от по-нататъшно самонараняване или от преждевременно прекъсване на терапията. След това различни нови поведения и начини на мислене се обучават като част от груповата терапия. Целите са:
- Да подобри възприятието на пациента за себе си и за другите
- Да практикуват мерки за самоконтрол и за справяне с кризи
- За намаляване на крайното черно-бяло мислене
- Да се научим да се справяме със стреса и да контролираме собствените си емоции
Третият етап от терапията се фокусира върху прилагането на наученото в ежедневието, повишаване на самочувствието и разработване и прилагане на лични житейски цели.
Психодинамично-конфликтно-ориентирана психотерапия
В допълнение към поведенческата терапия, психодинамичните терапевтични методи също са опция за гранични пациенти. Проучванията потвърждават тяхната ефективност, поне при възрастни пациенти. Както всички терапии, които имат своите корени в психоанализата, фокусът тук е върху вникването във връзките между биографични преживявания и настоящи проблемни взаимоотношения и поведение. Те имат за цел да доведат до психологическа преоценка на травматичните преживявания.
В рамките на психодинамично-конфликтно-ориентирана психотерапия, насочена към:
- Преодолейте травмите
- @ Представата на пациента за себе си се укрепва или изгражда на първо място
- Способността за общуване с другите се подобрява
- Типичното черно-бяло мислене е намалено
- Способността за контролиране на собствените чувства и импулси е засилена (регулация на влиянието)
Семейна терапия
Особено важно е да се включи семейството, ако разстройството има своите корени поне отчасти в семейството. Ако в семейството съществуват патологични модели на взаимоотношения, това прави семейната терапия особено значима.
Други форми на терапия
Други терапевтични методи, използвани за гранични разстройства, включват:
Терапия, базирана на ментализация (MBT): помага на пациента да се справя по-добре със себе си и с другите. Граничните пациенти трудно оценяват собственото си поведение и това на другите хора. При тази форма на терапия засегнатите се научават да интерпретират и разбират по-добре фона на поведението.
Схематична терапия/фокусирана върху схемата терапия: Тя се основава на факта, че всеки човек развива модели от детството си, за да се справи с преживяванията. Когато основните нужди на детето не са задоволени, то формира нездравословни стратегии и модели на мислене. Хората, живеещи на границата, например, често предполагат, че ще бъдат изоставени и затова са подозрителни към другите. Целта на схемотерапията е да идентифицира и да работи върху моделите на негативно мислене и чувства.
Стационарно или извънболнично
За пациенти, които са склонни към самонараняващо се поведение (автомутилация) или дори склонни към самоубийство, в началото е важно стационарното лечение. Особено по-младите хора с гранично състояние се възползват от структурирания живот в институция.
Предимството на извънболничната гранична терапия е, че пациентите се научават да се справят с конфликтите в познатата им среда. Наличието на извънболнична гранична терапия обаче е много ограничено.
Лечение
Някои пациенти получават медикаментозна терапия в допълнение към психотерапията. Граничната линия обаче не се лекува само с лекарства – няма специфични гранични лекарства. Стабилизаторите на настроението като литий обаче помагат на някои пациенти да се справят с екстремни емоционални състояния.
На пациенти с гранично състояние, които страдат от тежка тревожност, често се предписват бензодиазепини, като лоразепам, от техния лекар или психиатър. Въпреки това, тези лекарства са силно пристрастяващи и се препоръчва да се използват само за кратко време.
Лечима ли е границата?
Дълго време терапията на гранични пациенти се смяташе за особено проблематична. Както в отношенията с всички други хора, граничните пациенти са склонни да идеализират терапевта в началото, само за да го обезценят изключително при най-малкото разочаровано очакване. Резултатът е честа смяна на терапевт и отпадане от терапия.
Перспективата за пълно гранично излекуване е несъмнено ниска. Но междувременно шансовете пациентите да овладеят най-сериозните ефекти от разстройството се увеличиха значително благодарение на подобрените терапевтични методи.
Дали граничното заболяване е лечимо зависи и от тежестта на симптомите и социалната ситуация. Майчинството и бракът, например, се казва, че подпомагат възстановяването. След 30-годишна възраст импулсивните симптоми отшумяват и справянето с психичното разстройство става по-лесно.
Как хората с граничен синдром си помагат?
Например, следните стратегии помагат на много гранични пациенти:
- Не се натоварвайте прекалено много на работа или в свободното си време, но управлявайте енергията си (напр. почивки по график).
- Понякога признавайте грешките и намалявайте високите очаквания
- Здравословен начин на живот с достатъчно сън, редовна, здравословна диета и достатъчно движение.
- Обучение за релаксация: напр. упражнения за внимание, масажи, топли бани
- Говорене за чувствата си с доверени хора или записване на мисли (дневник)
- Спрете негативните мисли, като се разсейвате (напр. чрез упражнения, слушане на музика, излизане сред природата)
- Удряне на възглавница, когато се чувствате агресивни, спортувате, викате силно (във възглавницата) и др.
- „Спешен комплект“ за разсейване и успокояване: с помощни карти, писмо до себе си, ароматизирани масла, дъвка за китка (за размахване), топка таралеж, пластилин, любима музика (напр. на CD или MP3 плейър) и др.
