Кратък преглед
- Градации: Сред астроцитомите има доброкачествени и слабо злокачествени (СЗО степен 1 и 2) и злокачествени (СЗО степен 3) до силно злокачествени форми (СЗО степен 4). Доброкачествените форми често растат бавно или са добре демаркирани. Злокачествените варианти обикновено растат бързо и рецидивират след лечение (рецидив).
- Лечение: Възможностите за лечение включват операция, радиация и/или химиотерапия.
- Причини: Причините за основните генетични промени в глиалните клетки са до голяма степен неизвестни. Предполага се, че има предразположеност към развитие на тумори, тъй като например наследствените заболявания като неврофиброматоза тип 1 носят повишен риск. По същия начин силната радиация носи повишен риск.
- Диагноза: В допълнение към физикалния преглед, диагнозата се поставя с помощта на ултразвук, ядрено-магнитен резонанс (MRI), компютърна томография (CT), тъканно изследване (биопсия), както и кръвни и хормонални изследвания.
Какво е астроцитом?
Какви са формите или градациите?
Световната здравна организация (СЗО) разделя астроцитомите на две форми и четири степени на тежест:
1. доброкачествени до ниско злокачествени (ниско злокачествени) астроцитоми:
- СЗО степен 1: Пилоцистозен астроцитом
- СЗО степен 2: Дифузен астроцитом
Степен 2 Високо злокачествени (злокачествени) астроцитоми:
- СЗО степен 3: Анапластичен астроцитом
- СЗО степен 4: Глиобластом
Пилоцистичен астроцитом
Този вид тумор е най-честият мозъчен тумор при деца, но се среща и при млади възрастни. Обикновено расте в предния зрителен път, хипоталамуса или малкия мозък. Отделя се добре от здравата мозъчна тъкан и расте бавно. Следователно този вид тумор се счита за доброкачествен - изключително рядко прогресира до злокачествен тумор.
Дифузен астроцитом
Счита се, че дифузният астроцитом има ограничено доброкачествено или нискостепенно злокачествено заболяване, въпреки че почти никога не е лечим. Възможно е с течение на времето да прогресира до анапластичен тип или глиобластом.
Анапластичен астроцитом
глиобластом
Глиобластомът, най-често срещаният тип астроцитом, или възниква от друг астроцитом – в който случай пиковата възраст на засегнатите индивиди е между 50 и 60-годишна възраст. Или се развива първичен „de novo“ глиобластом. Това засяга предимно възрастните хора в шестото до седмото десетилетие от живота им.
За повече информация вижте статията Глиобластом.
Терапия на астроцитом
В случай на ограничени тумори понякога се обмисля брахитерапия. За тази цел лекарят имплантира малки радиоактивни зърна (семена) в засегнатата област на тялото. Предимството на тази форма на радиация е, че тя удря тумора много специфично и уврежда по-малко здрави тъкани.
В допълнение към тези терапевтични мерки има множество други лечебни мерки, които не се борят със самия тумор, но се борят със симптомите. Например, лекарите предписват различни лекарства за главоболие, гадене и повръщане. В допълнение, професионалната психотерапия обикновено е част от плана за лечение. Някои страдащи използват пасторската грижа.
По-подробна информация за изследване и лечение можете да намерите в статията Мозъчен тумор.
Ходът на заболяването и прогнозата зависят основно от специфичната форма на астроцитома.
За разлика от това, астроцитом със степен 2 или 3 по СЗО има значително по-лоша прогноза. Астроцитомите от втора и трета степен обикновено са операбилни, но често се връщат (рецидиви). В някои случаи туморите и на двете форми дегенерират злокачествено и прогресират до глиобластом (степен 4 по СЗО). Това има най-лошата прогноза: пет години след поставянето на диагнозата само пет процента от засегнатите са все още живи.
Какво причинява астроцитом?
Астроцитомът възниква от така наречените астроцити. Тези клетки съставляват най-голямата част от поддържащите клетки (глиални клетки) в централната нервна система. Те разграничават нервната тъкан от мозъчната повърхност и кръвоносните съдове. Подобно на други клетки в тялото, астроцитите се обновяват редовно. В някои случаи по време на този процес възникват грешки, които водят до неконтролиран клетъчен растеж и в крайна сметка до тумор.
В допълнение, тази форма на мозъчен тумор се среща по-често при някои основни заболявания, които обикновено са наследствени. Те включват неврофиброматоза тип I (болест на von Recklinghausen) и тип II, туберозна склероза (болест на Bournville-Pringle), синдром на Li-Fraumeni и синдром на Turcot. Тези заболявания са много редки и обикновено са придружени от типични промени по кожата.
Какви са типичните признаци?
Бързо растящите тумори не само изместват отделни мозъчни структури, но и повишават вътречерепното налягане. В резултат на това засегнатите обикновено имат главоболие и страдат от гадене и повръщане. По принцип астроцитомът причинява подобни симптоми на други мозъчни тумори.
За повече информация относно симптомите на мозъчен тумор прочетете статията Мозъчен тумор – Симптоми.
Диагностика на астроцитом
Най-важната диагностична процедура за астроцитома е ядрено-магнитен резонанс (MRI) – техника за изобразяване, която използва магнитни полета и електромагнитни вълни за получаване на прецизни изображения на напречно сечение на вътрешността на тялото. Засегнатите лица често получават контрастно вещество, инжектирано във вена преди прегледа. Астроцитомите абсорбират контрастното вещество в различна степен.
Ако MRI не е възможно по различни причини, лекарят използва компютърна томография (CT) като алтернатива.
В случай на астроцитом от степен 2 или по-висока по СЗО, лекарят взема тъканна проба и я изследва в лабораторията. В отделни случаи са показани допълнителни изследвания. В някои случаи, например, лекарят допълнително взема и анализира цереброспиналната течност (диагностика на CSF) или извършва измерване на електрическите мозъчни вълни (ЕЕГ).
